В тази статия ще разгледаме някои от честите икономически заблуди, които чуваме често, особено за "икономиката" на Европейския съюз и еврозоната. Ето някои от тях:

– „Икономиката на Стария континент на свой ред също започва да се възстановява постепенно.“

– „През тази година икономиката на Европа най-сетне ще премине прага от 1% ръст.“ (Очакваният от пролетната прогноза на Европейската комисия растеж беше средно между 1 и 3% за повечето страни.)

На първо място, няма такова нещо като „икономика на Европа“. Това събирателно включва много (поне 27) изключително различни „икономики“. Нещо повече – даже регионите в отделните страни, които са подложени на едни и същи регулации (в Бълария и във Видин, и в София се плащат еднакви доходи и важат едни и същи закони), често нямат много общо помежду си и страдат от различни проблеми. Разбира се, не трябва да съществува наддържавен или държавен комитет по политиките, но, тъй като и двете съществуват, разглеждането на страните като едно тяло неминуемо ще доведе до неадекватни решения за действия, до прахосничество на откраднати пари и, в крайна сметка, до насилствено изземване на все повече средства, принадлежащи на индивидите. Обикновено целите, зад които се прикрива поголомното крадене, звучат добре: „подпомагане на изоставащите региони“, „подобряване на образованието“, „намаляване на разликите в доходите“ (което заслужава отделна статия) и т.н. Но това не променя престъпния характер на данъците и вредата, която нанасят на икономиката.

– „… около процент растеж в Европа ще генерира 7 процентни пункта повече износ от България към общността.“

Това твърдение се основава логически позитивизъм като метод на анализ. При него статистически данни от миналото се използвват за изграждането на общо правило, което се прилага и за бъдещето. Именно така се достига до „икономическите закони“, които се учат в университетите („закона“ на Оукън например). Използването на логически позитивизъм обаче е напълно неправилно. Икономиката служи с дедукции. Данни от миналото са приложими за науки, служещи си с емприцизъм. Когато изследваш силите, които карат електроните в атома да се въртят около ядрото, количествени измервания от миналото най-вероятно ще бъдат приложими и в бъдеще; няма как някой електрон да каже: „Майната му, отивам в САЩ!“ Но в науки, занимаващи се с хора и с човешкото действие, има. При тях има динамика. Хората нямат едни и същи потребителски предпочитания и не произвеждат винаги едни и същи стоки – може да се окаже, че „структурата на потреблението“ се е изменила и не България, а Китай предлага по-търсени от жителите на отделните страни в Европа стоки. Затова статистическите данни и математичната им обработка могат да се използват само за илюстриране на минали събития и затова не е работа на икономистите да се изявяват като врачки, още по-малко пък когато използват точни числа. Грешно е да предвиждаме с абсолютна точност бъдещето при безкрайно количество променливи, най-значимата от които е човешкото действие.

Разбира се, напълно възможно е да се окаже, че около процент растеж в Европа ще генерира 7 процентни пункта повече износ. Но, поради неправилния метод на анализ, това ще е по-скоро случайно.

– „Укрепването на вътрешното търсене и потреблението тази година вероятно ще помогнат да се постигне по-балансиран и устойчив ръст.“

Това е класическа икономическа заблуда. Не потреблението е това, което движи икономиката. Производството е. "Да потребим" означава "да унищожим" и следователно е невъзможно да си проправим път към просперитета, като просто "унищожаваме" или, казано изключително разговороно, като "ядем, без да спестяваме и инвестираме". Ако беше обратното, щеше да е достатъчно лесно просто да изядем всички спестявния и да напечатаме неограничено количество нови пари. Но не е така. Това, което прави едно общество по-богато, е наличието на повече стоки – не можем да ядем „пари“ (или хартийки от „Монополи“, което е същото като еврото и долара). Напротив – изкуственото занижаване на лихвени проценти, с цел увеличаване на потреблението днес, убива растежа в бъдеще, защото именно чрез спестените средства се инвестира. Явно икономическите познания на г-н Оли Рен са подходящи … когато някой иска да съсипе икономически област, регион и т.н.

В заключение, добре е да сме скептични за повечето прогнози, които се правят в икономиката.