От миналата седмица имаме метро. Извинявам се, лъжа. Имаме метро от няколко години, но от миналата седмица нашето велико столично метро може да се похвали с втора линия (втори метродиаметър). Да ни е живо и здраво и все така весело да ни вози покрай безбройните си спирки!...

Не знам кой как се е почувствал от всенародните тържества по повод метрото, но мен лично изключително много ме раздразниха. Речи, прерязване на ленти, питки с хляб и сол и хвалебствия от страна както на премиера Борисов, така и на председателя на Европейската комисия Барозу. "Тържеството" беше открито от изпълнение на ансамбъл „Филип Кутев”, само оставаше по повод втората линия на метрото да има я шествие, я парад. Въпреки че по мое мнение и без това достигнахме до нещо подобно. Тази всенародна радост много ми напомня за празненствата от времето на социализма, когато хората са умирали да честват и манифестират по повод всичко, което официално се открива, отваря или основава.

Най-интересното е, че въодушевлението на софиянци наистина можеше да се види. Приятели ми споделиха, че е имало хора, които изглеждат така все едно за първи път се качват в метро. И са били откровено развълнувани. От метрото. Някои от тях дори са махали през "изключително модерните" влакчета. Изглежда радостта е заразна.

"Днес София ликува, а България се гордее", каза Росен Плевнелиев. Не знам кой е писал речта на президента, за да се избегне тавтологията, но мисля, че тук той леко преувеличава. Ние не сме спечели война или Световното по футбол, за да се чувстваме горди или да ликуваме.

Определено намирам за обидни речите и мненията, изразени от министър-председателя и други политици за това колко е "велик" този ден. За мен беше ден като все друг, като се добави фактът, че на работа бях обсипвана от информация за грандиозния инфраструктурен проект. Смятам за обидно обаче, че ние възхваляваме и се прехласваме пред нещо, което е изключително нормално и често срещано в други градове, че дори и в столици. Историческата справка може да покаже, че най-старото метро в Европа е лондонското, открито през 1863 г. Будапеща може да се похвали с такова от 1896 г., Париж от 1900 г., Москва от 1935 г., Прага от 1974 г., а Минск от 1984 г.

Заради историческото ни минало и редица други събития ние чак в края на XX в. успяхме да изградим първата, а сега и втората линия на метрото в столицата. Това не е похвално, това е необходимост. Заради урбанизацията и увеличаващото се население на столицата метрото е един наистина нужен инфраструктурен проект. Това обаче не го прави велик.
Метрото също така не е подарък от Борисов, Европейския съюз или някой друг, на който дар можем да се радваме, нито е изключително голямо постижение, с което можем да се гордеем.

На мен обаче „тържественото отриване” ми говори точно за това – бием се в гърдите, че сме успели да го направим. Това е светоглед, типичен за малките хора и малките държави. А за да бъдем още по-радостни, Борисов заяви, че цял един ден метрото ще е безплатно. Как да не се радваш на това?

Барозу – на пресконференцията в Министерския съвет, последвала тържественото откриване на метрото, говори за прозрачността на съдебната система и за факта, че тя привлича инвестиции. Логично е инвестициите да отиват там, където законът действа и няма толкова голяма административна тежест. Затова и председателят на ЕК наблегна на тази част от изказването си. Ние обаче най-вече говорим за метрото и за неговата значимост като инфраструктурен проект.

Въобще не мога да кажа, че съм против метрото или пък че не му се радвам. Дразни ме обаче прехвалването. Също така се чудя защо не пишем и "Спирка" с главна буква, както изписваме Лотовете на Магистралите. Доколкото знам "лот" е мярка, която се пише с малка буква, но от пресцентъра на Министерския съвет налагат друг правопис - не знам, може би разбират повече. Все пак - да живее Метрото!