Според националната статистика на практика всеки месец изчезва по едно българско село. Това означава, че ако тази тенденция не се промени, скоро тук ще живеят огромно количество пенсионери и малцинство работещи хора.
В седмицата на изборите на 2 октомври у нас Агенция "Франс прес", цитирана от в. "Банкер", публикува репортаж от Габрово, посветен на обезлюдяването на по-малките градове и селата в България и разочарованието на хората от политиците. Не, че ние не знаем, че населението ни продължава да се топи с бесни темпове заради емиграцията и високата смъртност, но е хубаво понякога да се видим и през чуждите очи.
"Празни коридори и само осем бебета в креватчетата. Родилното отделение в град Габрово ви разказва всичко, което трябва да знаете за драстичния спад на раждаемостта в България“ – така започва репортажът на френската агенция.
А по-надолу четем тъжното обобщение: "Корупцията, липсата на перспектива и спиралата от политически кризи, заради които българите ще гласуват в неделя на четвърти парламентарни избори за 18 месеца, прогониха разочарованите млади хора“.
Ако попитаме обаче управлявалите правителства досега, те ще отговорят, чеса се борили до смърт с демографската криза. Ето – българките имат най-дълъг отпуск по майчинство, получават минимална работна заплата, актуализирана е националната стратегия и всичко би трябвало да е съвсем наред.
Резултатите обаче са други - България е загубила една десета от населението си за десетилетие, което я прави една от най-бързо намаляващите нации в света. Сега има 6.52 милиона души в сравнение с близо 9 милиона жители през 1989 година. Друг е въпросът, че една четвърт от населението е над 65 години и много скоро на България ще й се наложи да внася работна ръка.
Конкретни мерки в хилядите изписани със стратегии страници може да няма, за сметка на това има безброй статистики за причините довели до спад на раждаемостта. Предишната национална демографска стратегия (2006-2020 г.) и отчетите за изпълнението й, подготвени от Министерството на труда и социалната политика, могат да се открият в Портала за обществени консултации. Там надълго и нашироко се обяснява, че причината за кризата са високата смъртност, ниската раждаемост и емиграцията. За съжаление обаче темповете на миграцията и смъртността трудно могат да се забавят, освен ако този проблем не се изведе като приоритет и не се поработи за реални програми.
За да се забави смъртността, например, трябва да се подобри здравеопазването и профилактиката. Това звучи като "молебен за сняг над Сахара“, защото в много населени места в страната, например в Ахтопол има по един медик и една линейка. В други няма и толкова. Хората на такива места имат не труден, а направо невъзможен достъп до здравеопазване.
Темпът на емиграцията пък може да се ограничи с качествени работни места, конкурентни заплати и прогнозируемо бъдеще както за младите, така и за не чак толкова младите хора. Иначе фактите сами говорят за трагичното положение - над 2 млн. икономически активни българи в момента са зад граница, 2.7 млн. души у нас са в работоспособна възраст, но от тях близо 700 000 са на държавна заплата. А пенсионерите и децата, нямащи право да работят, са около 3.надхвърлят... вече са над 2 милиона.
Според националната статистика на практика всеки месец изчезва по едно българско село. Това означава, че ако тази тенденция не се промени, скоро тук ще живеят огромно количество пенсионери и малцинство работещи хора.
Политиците досега постоянно ни уверяваха, че работят по програми и трошат пари, за да може страната ни да стане атрактивна и българите в чужбина ще се завърнат. Направо ни уверяваха, че ще се извият на опашки по летищата. Това не се случи, нищо че от време на време показват някой завърнал се българин, я да развива бизнес у нас, я да се ожени. Не бива да обвиняваме хората, че искат да живеят нормално, а трябва да направим така, че това да се случва и тук.
Анализаторите прогнозират, че изборите ще доведат до фрагментиран парламент без партия, която да може да създаде силна коалиция. Може би ще отидем на нови избори, а това което се предлага на политическия пазар е същото.
Може би е време политиците да се отворят очите, че скоро освен, че няма кой да работи, няма и кой да гласува за тях.
В репортажа на АФП е интервюиран ученик в първото държавно училище в България, основано в Габрово през 1835 година. Гимназистът Иво Димитров мечтае да замине за Западна Европа, за да получи качествено образование и нови хоризонти. Какво му пречи да ги получи тук?
