Доколко са опасни базовите станции? Дали са вредни лъчите, които тези антени излъчват, и доколко те могат да предизвикат някакви болести? Това са част от въпросите, на които ще се опитам да дам отговор в следващите редове.
Информацията, на която ще се позова, е получена по време на двудневен семинар на тема: „Мобилни комуникации и околна среда", който се проведе в Поморие на 15 и 16 юни 2009 г. Събитието беше организирано от БТА и Асоциацията на медиите по света и се проведе с участието на представители на български институции, министерства, международни и неправителствени организации, трите мобилни оператора "Мобилтел", "Глобул" и БТК/"Вивател", академичната общност.
Радиовълни и антени
Няма научни доказателства за това, че радиовълните имат негативно влияние върху здравето на хората. Това беше подчертано от всички участници в събитието в Поморие.
Радиовълните представляват нейонизиращо лъчение, т.е. - не крият опасност за хората, тъй като не провокират частична йонизация, вследствие на която да се стигне до разкъсване на химични връзки. Това обясни професор Емил Алтимирски от Техническия университет в София. Той добави, че това означава, че вълните не могат да предизвикат разрушаване на молекулите в тялото, за разлика от рентегеновите лъчи и гама лъчите.
Електромагният спектър се дели на няколко вида лъчения:
- Радиовълни
- Микровълни
- Терахерцово излъчване
- Инфрачервено излъчване
- Видимо лъчение (светлина)
- Ултравиолетова светлина
- Рентгенови лъчи
- Гама лъчи
Радиовълните са невидими за човешкото око. Те са с дължини на вълната от стотици метри до около 1 милиметър и се излъчват и приемат чрез радиоантени с подходящи размери (според принципа на резонанса (трептенето).
Невидими за човешкото око са също така микровълните, терахерцовото излъчване и инфрачервеното излъчване.
Във видимия за човека спектър влизат: светлината, ултравиолетовата светлина, рентегеновите лъчи и гама лъчите.
Антените, посредством които се излъчва сигнал, използван от мобилните оператори, имат две зони: близка и далечна. В близката (реактивната) зона се излъчва енергия, по-голямата част от която остава в тази зона. Енергията, която премине в далечната зона, е далеч по-малко като количество и се излъчва в пространството.
По-голямата част от радиовълните, които базовите станции изпращат в пространството, спират до първата бетонна плоча на съответния жилищен блок. След 10-15 м вълната практически спира.
Влияние на радиовълните върху човешкото тяло
Енергията на радиовълните в тялото на човек се превръща в топлинна енергия. Това превръщане повишава температурата на тялото с 1 градус. По-засегнати от радиовълните могат да бъдат тъканите в човешкия организъм, които са силно кръвоснадбдени - мускули и сърце. В по-слабо кръвоснабдените органи като кости и мастна тъкан отделянето на топлина е по-слабо.
Подобен топлинен ефект в големите населени места е малко вероятен, обясни професор Алтимирски. Той добави, че мощностите на базовите станции в градовете са много ниски.
"Дозите" от радиовълни, които хората в градски условия приемат, не са опасни. Базовите станции създават поле, което е по-слабо дори от това на телевизионните антени.
Излъчването на базовите станции може да бъде опасно, само ако човек е в непосредствена близост до тях. "Това е личното ми мнение", обясни професор Алтимирски. Той призова мнението на специалистите да се чува по-често и да се не се създава излишна психоза сред хората.
Освен това беше отчетено, че би било невъзможно базовите станции да бъдат изнесени извън населените места, тъй като тогава сигналът ще стане много слаб и батериите на мобилните телефони ще се изтощават за "отрицателно време".
Кой се грижи за базовите станции у нас
Грижата за това базовите станции на мобилните оператори да отговарят на законово установените изисквания има Националният център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ) към Министерството на здравеопазването (МЗ).
Граничните стойности за мощността на лъченията на базовите станции (въведени от Наредба № 9 на МЗ) са 9 вата на кв. метър. Те се проверяват от НЦООЗ. В тази връзка експертите от центъра призоваха към Районните инспекции за опазване на околната среда да бъдат открити бюра, които да се грижат за тези замервания, за да се получава още по-достоверна информация по този въпрос.
Преди да бъде пусната една базова станция в експлоатация се извършва санитарен контрол от компетентни органи на Министерството на здравеопазването (МЗ). Той включва:
- Предварителен санитарен контрол, който се изразява в изискването за наличие на положителна хигиенна оценка от МЗ. Тази оценка се издава след експертиза на представените за съгласуване проекти на съоръжението. Наличието на такава оценка е задължително.
- Последващият санитарен контрол, който се осъществява след изграждането на обекта и преди пускането му в експлоатация. Извършват се измервания на плътността на мощността около обекта.
Митове, легенди и факти за базовите станции
Мит 1: Има връзка между базовите станции и раковите заболявания
Факт: Има редица разработки, сред които и докладът на международната работна група „Биоинициатива", които твърдят, че продължителната експозиция на въздействието на базови станции води до рак, но те не са научно доказани. Освен това за момента не са правени задълбочени научни изследвания, които да доказват, че базовите станции предизвикават рак. Това е така, защото разграничаването на излъчванията на базовите станции и останалите антени би било много трудно.
Мит 2: Излъчването от базовите станции е радиация. То не може да не вреди на здравето
Факт: Лъченията, които вредят на здравето, са със значително по-голяма честота от радиовълните. В това число влизат гама лъчите и рентгеновите лъчи.
Въпрос: Кои нива на електромагнитна енергия се считат за безопасни?
Отговор: Ако се спазват максимално допустимите стойности на плътността на електромагните излъчвания, то липсват доказателства, че вълните, които се излъчват от базовите станции, са опасни.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) населението в градовете се облъчва от 0.002% до 2% от граничните стойности, определени от европейските препоръки. Изследванията у нас показват, че електромагнитните полета са в границите на здравните норми, съгласно действащите закони у нас.
Въпрос: На покрива на блока, в който живея, има монтирана базова станция. Безопасна ли е тя?
Отговор: Масово хората смята, че излъчената енергия от базовите станции е най-голяма под антените. Тези притеснения са неоснователни, тъй като съгласно изискванията за изграждане на базови станции, които да предават GSM сигнал, сигналът се предава в хоризонтална, а не във вертикална равнина. Живеещите под покрива на базовите станции са в безопасност по отношение на енергията, излъчвана от базовите станции.
Въпрос: Защо базовите станции не се монтират извън населените места?
Отговор: Базовите станции у нас се виждат, което е нещо добро. В някои страни антените се крият под покривите на жилищните сгради. Видими остават само тези, които са разположени над обществени сгради.
Основната причина за монтирането на базовите станции в градовете е фактът, че ако те се монтират извън градовете, то сигналът на мобилните телефони ще се влоши драматично, мощността на излъчване ще се увеличи, а батериите на мобилните телефони ще се изтощават по-бързо.
Въпрос: Съществува ли феноменът „електромагнитна чувствителност"? Какво представлява той?
Отговор: Много хора твърдят, че са свръхчувствителни към електромагни полета, дори ако им е доказано обратното. Такъв феномен обаче не съществува. Обикновенно се касае или за хронично заболяване, или за проблем със зануляването на електрическата станция в съотвения апартамент или жилищен блок.
