Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.

Новината за продажбата на 5 електробуса на българо-израелската компания Чериът Мотoрс в Белград не намери място в медийния поток в България. В Сърбия, от друга страна, са в екстаз: „Белград ще бъде първата столица в Европа, която ще има цяла автобусна линия само с електрически автобуси“, заяви кметът Борко Милосавлевич. Това се случва със средства от държавния бюджет с минимално европейско съфинансиране, тоест въпреки че сърбите все още нямат достъп до дълбоката каца с мед в Брюксел.

Електробусът с ултракондензатор на Чериът Моторс се движеше тестово в София през 2014 г. Резултатите са впечатляващи. Имахме честта да ги сравним с алтернативите и изводите са ясни – те не само са най-чистият, но и икономически най-изгодният вариант за градски транспорт в момента.

Да, но явно отговорните лица и институции у нас не се впечатляват лесно. Как стана така, че сърбите ни изпревариха? Защо наша фирма успява в търг срещу всички световни гиганти в такъв високотехнологичен бизнес там, а не вкъщи?

Просто е – тук няма такъв търг. Никой не иска електробуси или поне не го показва официално. На фона на почти ежедневните новини за наднормено замърсяване на въздуха, Столична община купи 110 нови дизелови автобуси. А в това време поредната градска Програма за качество на въздуха чака одобрение от общинския съвет. Миналата година в България масово се накупиха и нови тролеи, включително от градове, в които тролейбусната мрежа е в безобразно състояние и изисква огромни инвестиции, за да може изобщо да се ползва. А един тролей струва повече от е-бус и без да се смята поддръжката на мрежата.

Министерството на околната среда все още умува какво точно да прави с европейските милиони по Ос Въздух в Оперативна програма Околна среда 2014-2020. Единственото ясно заявено намерение, свързано с транспорта, е „замяна на изпускателните устройства на превозните средства на градския транспорт“. С други думи, тук залагаме на умопомрачително иновативната опция да заменим ауспусите на 20-годишните таралясници с надеждата да ги ползваме още малко преди да се разпаднат съвсем… Пиша това с голяма доза горчивина, защото всичките ми опити да го променя в качеството си на ръководител на екипа, който изготви Предварителната оценка на програмата, останаха напразни… засега.

Успехът на Чериът е-бус в Белград съвсем не е случаен. Те просто предлагат най-добрата налична технология за градски транспорт в света – а именно електробус с ултракондензатор. За разлика от тежките батериите, които отнемат от товароносимостта и се зареждат дълго време, ултракондензаторът е лек и акумулира големи количества електроенергия чрез кратък заряд – изминава 20 км след 6-минутно зареждане на двата края на линията. Консумацията на електроенергия е около 40% по-ниска.

Графика 1: Разходи за притежание и поддръжка на различните видове превозни средства за градски транспорт

Източник: denkstatt

В цяла Европа вече са наясно, че това е най-добрата опция, но има един „проблем“. Ултракондензаторът на нашия е-бус е на китайската Aowei, който се използва в Шанхай вече десет години с изминати над 8 милиона км. И е доста по-добър от тези на европейските компании, които довчера упорито залагаха на батериите. Ситуацията е подобна на тази с дизелите в Европа и хибридните коли в Япония и Старият континент пак е с грешния избор.

Натискът на пазарните предимства обаче е силен и прагматичните местни власти са принудени да загърбят политическите аргументи. В Грац, градът с най-мръсен въздух в Австрия, искат реално да си решат проблема като заменят всичките си останали 150 дизелови автобуса с електробуси. И пускат търг за тестове само за е-бус с ултракондензатор, който е спечелен от два доставчика и единият отново е Чериът е-бус. Конкурентът има нужда от зареждане през няколко спирки и съответно много повече зарядни станции, тоест шансовете на нашата фирма да се пребори за огромна поръчка, която ще бъде забелязана от всички в Западна Европа, са доста високи. С нея вървят и други български фирми – за изграждане на зарядни станции и диагностично оборудване например.

При наличието на тази технология, никой никъде и никога няма повече извинение за закупуване на дизелови автобуси. Личните ми впечатления показват, че София, Пловдив и другите големи български градове имат желание за промяна, защото предимствата са очевидни. Откакто сме в ЕС обаче, капиталовите разходи на общините практически се определят от приоритетите на европрограмите, тоест от държавата. Принципно смятам, че тези пари повече вредят, отколкото помагат, но реалността е, че ги има и трябва да се борим за максимална полза от тях.

Днес единичните бройки Чериът е-бус се произвеждат изцяло в Китай. Утре, когато пазарът поиска стотици, ще се наложи да бъде открит завод в Европа. Искаме ли да бъде в България? Имаме шанс за лидерска позиция във високотехнологичен сектор, обречен на растеж. Замърсяването на въздуха в градовете е най-важният ни екологичен проблем. Имаме парите, с които хем да направим реални стъпки за решаването му, хем да създадем вътрешен пазар, за да дадем тласък на развитието на цяла индустрия. Можем да покажем, че европейските средства служат не само за усвояване, разхищение и пълнене на джобовете на правилните хора, а за реален напредък.

Какво чака българската държава?