"Със сигурност през януари се очаква да имаме първия българин с ваксина", тоова заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев в NOVA.
„Ваксинирането е един от начините да прекратим тази епидемия и да престанем да ходим с маски”, каза още специалистът.
„Това, което ме плаши е, че ако не се направи хубава кампания и не се види как броят на случаите намалява след ваксиниране, поставяме на риск ваксинационната кампания за всички останали имунизации”, категоричен беше проф. Кантарджиев.
Според него е необходимо 70% от населението да си сложи ваксината срещу COVID-19.
Кантарджиев обясни, че на 29 декември трябва Европейският регулатор по лекарствата да одобри ваксините. Едва след това те ще започнат да се разпространяват.
„Когато кажеш ваксина за милиони хора, трябва да е брилянтна и да няма лоши случаи”, каза членът на Националния оперативен щаб.
Той коментира и процента, около 48%, медици, заявили желание да си поставят ваксината.
„Това е пак висок процент, но е и малко. Една част от медиците, които бяха призовани да се ваксинират - са убедени, че като работят с болни от коронавирус са прекарали инфекцията. Това е доста вероятно”, добави професорът.
Проф. Кантарджиев отново посочи, че всеки има право на индивидуален избор и да решава дали да се ваксинира, или не.
„В нашата страна търсенето на противогрипна ваксина дойде в два момента. Когато се каза истината, че не предпазва на 100% и когато казахме, че ваксините няма да стигнат”, каза директорът на НЦЗПБ.
Относно фазите на ваксинация и поставянето на ваксината на служители във ферми за норки той обясни: „Много е важно те да бъдат имунизирани, защото човек, ако заболее от коронавирус, даже и леко, вирусът може да зарази норките. При тези животни заболяването не минава като при хората. Те се заразяват обикновено през храната. Много е опасно, когато вирусът премине от човек на животно, защото може да се получи мутация и да ни върне вируса по различен начин”, разясни проф. Кантарджиев.
Той коментира и поставянето на ваксината при хора с автоимунни заболявания
„Хората, които са с автоимунни заболявания и такива на химиотерапия с потиснат имунитет или кръвно заболяване, е хубаво да изчакат. Най-безопасните за тях са пептидните ваксини, които вкарват готов белтък. Това е модернизиран стар вид. Не е редно хора, които са в имунен дефицит, да се ваксинират с жив вирус. Такива са ваксините на „Астра Зенека”, поясни Кантарджиев.
Пептидните ваксини се очаква да излязат около февруари или март.
За хората с алергия той каза, че не е необходимо да изчакват. „РНК ваксините, които се правят от Pfizer и „Модерна”, са с по-ниска вероятност за алергични реакции. Винаги обаче има възможност за такава. Важно е с каква честота. Алергичните реакции при ваксините на Pfizer и „Модерна” ще са по-малко, отколкото при другите обичайни ваксини”.
Лошият вариант не са страничните ефекти на ваксината, а ако всяка година или на три трябва да си я поставяме, категоричен беше професорът.
„Когато се прави ново лекарство, каквото е ваксината, в началото се избягват бременните жени и малките деца. Решено е тя да не се поставя на бременни, защото за тях е известно, че ако се разболеят инфекцията не протича тежко, а детето е защитено”, разкри той.
Скока на смъртността у нас той обясни с това, че възрастните хора се обръщат късно към медицинска помощ. „Има влошаване и късно лечение. И без коронавируса сме на едно от първите места в Европа”, поясни директорът на НЦЗПБ.
На база изследванията проф. Кантарджиев обяви, че към момента в България няма грип.
