Вече има Министерство на туризма и министър на туризма, така че очевидно трябва да се прави нещо, за да се оправдае необходимостта от тази структура. Още повече, че преди години туризмът беше набеден за приоритетен сектор и започнаха да се мислят какви ли не планове и да се наливат сериозни средства за развитие, реклама и прочие.
Тази седмица имаше заседание на Националния съвет по туризъм, на което министър Ангелкова представи визията си за развитието на туризма през 2015 година и опасенията си, че годината ще е слаба и трябва да се взимат сериозни мерки. Очаквано, основното е, че ударното рекламиране на туризма продължава. Средствата за реклама през 2015 г. ще са около 5,5 млн. лева от националния бюджет (още толкова има и по оперативна програма „Регионално развитие”).
Пари ще има и за Официалния туристически портал на България, въпреки че преди няколко години за създаването и рекламата му бяха изхарчени милиони български и европейски средства. За 2015 г. се предвижда да се отделят още 610 хиляди лева за развитието му без да се прави оценка на това дали постига целите си и какво точно е нужно, за да се привличат туристи. Трябва да си припомним, че само преди половин година заместник министърът на туризма обяви, че бюджетните пари за реклама на туризма ще се харчат само след бизнес анализи и ще се искат отчети за постигнатите резултати. Очевидно това не се случва и ще продължават да се наливат средства за всяко хрумване на администрацията, което не се знае дали ще проработи.
Затова пък друга интересна хрумка отново си проби път към обсъжданията. Става въпрос за идеята от 2013 г. България да бъде разделена на девет туристически района, които да се специализират в различен тип туризъм – морски, спортен, културен, религиозен, приключенски, фестивален, конферентен, екотуризъм, балнеотуризъм. Администрацията да определя видовете туризъм за всеки район и да насърчава това тук и онова - там (с пари от бюджета, разбира се) е напълно нелогично и намирисва на откровен социализъм, а резултатите изглеждат повече от съмнителни. Причината да се стигне дотук вероятно е породена или от нуждата нещо да се мисли и да има планиране, за да се оправдае работата на различни структури или направо да се създадат нови структури по измислените райони, което допълнително да увеличи бюрокрацията. Тази идея дава огромни възможности за разширяване на дейността на ведомството – вероятно ще се назначи администрация във всеки район, ще започнат да се пишат отделни стратегии и проекти и ще се харчат още повече пари.
През това време туристите ще продължават да са недоволни, а България ще продължи да бъде желана туристическа дестинация за все по-малко от собствените си граждани.
Всъщност липсата на реклама на българския туризъм по света не е проблемът на сектора. Министърът е наясно, че „основните проблеми за летните курорти са инфраструктурата, сигурността, общата визия и изясняването на правния им статут”, но въпреки това се харчат средства предимно за реклама. Това е разбираемо, предвид начина, по който работи администрацията. В случая решенията за недотам атрактивния туризъм не са в ресора на министерството и затова се набляга на реклама и писане на стратегически документи - в противен случай не би имало нужда от тази структура. В идеалната ситуация новоназначеният министър на туризма би трябвало да каже, че туризмът ще се развие, когато има добра инфраструктура, сигурността е подсигурена, няма незаконни строежи и презастрояване, поддържа се чистота и обслужването е на ниво, а след това да закрие министерството си. Да, но администрацията има склонност да се разширява (виж законите за администрацията на Паркинсон) и такъв сценарий е малко вероятно да се случи. Напротив, дейността вероятно ще се надува, а рекламата ще продължава да се представя като ключов фактор за развитието на туризма и като добра причина за харчене на парите на данъкоплатците.
След приключване на обсъжданията в края на януари се очаква да се публикува и окончателният вариант на Годишната програма за национална туристическа реклама. Тогава ще са ясни и точните параметри на намеренията на правителството да подпомага туризма. Очакванията са, че отново всички усилия ще бъдат насочени към директна реклама на съществуващите условия за туризъм, а не към подобряване им. Да видим.
Автор: Зорница Славова, И.П.И
