Смяната на ръководството на Държавната консолидационна компания не е съгласувана с ГЕРБ, защото ние като министри носим отговорността на действията си и трябва да имаме свободата да действаме, каза днес пред БНТ министърът на икономиката Богдан Богданов. Този ход даде повод на Бойко Борисов да отправи поредна порция упреци към партньорите в управлението "Продължаваме промяната - Демократична България". Богданов посочи, че това е професионален екип, който ще работи шест месеца и има поставени конкретни задачи - анализ на дейността на дружествата под шапката на ДКК до 30 септември и изработване на бизнес програми за периода 2024-2026 за всяко дружество, като срокът за това е краят на ноември.

Министърът каза още, че след шест месеца ще се проведе конкурс за постоянно ръководство на ДКК. Богданов повтори и защо е направил смяната на борда на директорите - неефективно управление, твърде високи заплати на шефовете на фирми и липса на отчетност. Министърът на икономиката обяви, че възнагражденията ще бъдат намалени почти наполовина, но ще има индивидуален подход в зависимост от състоянието на конкретното дружество. Богдан Богданов подчерта, че в нито една от фирмите няма да се получават заплати, по-високи от тези на премиера, каквито случаи има сега.

По повод инцидента в Румъния, при който след взрив на газстанция загинаха двама души, а десетки бяха ранени, министърът каза, че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) осъществява ефективен контрол над подобни обекти в България, като за половин година са били проверени над 1200 обекта, продаващи и съхраняващи пропан-бутан.

Пред БНР директорът на главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" в ДАМТН Григор Къшов каза, че от началото на годината в страната са проверени 53 газстанции за метан и 976 - за пропан-бутан. Издадени са 15 акта за нарушения - 3 броя са за съдове, работещи под налягане, които са без извършен технически преглед. 12 броя са за газови инсталации за пропан-бутан, които отново са без технически преглед. Били са наложени глоби, а при повторно нарушение, следва затваряне.

В отговор на въпрос министърът посочи, че в България цените на бензина и дизела пряко следват пазарната динамика и движенията на цените в страните около страната. "Нямаме поскъпване по решение на правителството през август, когато хората пътуват", обобщи Богданов.

Според последните данни на сайта fuelo.net за месец цената на пpoпaн-бyтaнa се е вдигнала с близо 34%, което се дължи основно на връщането на акциза върху това гориво от 1 август. Така литър се продава за 1.16 лв.

На база цената на петрола пpи бeнзинa A95 мeceчнoтo пocĸъпвaнe е 7.36% и средната цена е 2.78 лв. зa литъp. Стойността на дизела се е повишила с 10% и средно е 2.76 лв. зa литъp.

От началото на юни цената на петрола тип брент върви почти постоянно нагоре, като при средно 76.14 долара за барел в края на юни, сега е 86.89 долара, което е ръст от малко над 14%. Неотдавна от Българската петролна и газова асоциация обявиха, че цените на горивата са следвали тези на петрола в известно закъснение, заради очаквано поевтиняване, което не се е случило. По-ясна тенденция на къде ще се двигат те се очаква през есента.

Той посочи, че "Лукойл Нефтохим Бургас" не внася пари във фонда за енергийна сигурност, защото законът, който ги задължава да правят това, не е влязъл в сила.

Депутатите от предишното Народно събрание гласуваха допълнително облагане на "Лукойл Нефтохим", според което компанията трябва да превежда към фонда всеки месец 70% от ценовата разлика между суровия петрол сорт "Брент" и руския по-евтин нефт "Уралс". Идеята бе приходите от тези вноски да се използват за компенсиране както на хората, така и на бизнесите заради скъпите горива.

"Законът е приет е януари, обнародван е, като е имало месец да се свършат две неща - нотификация пред ЕК за приемане на закона и нотификация на схемата за подпомагане физическите лица. И двете стъпки не са били задължителни, но са записани в закона и трябва да се изпълнят", каза министърът.

Към момента работна група изработва схемата за подпомагане на физическите лица, но има и проблем с получаването на данни за това какво количество петрол преработва "Лукойл". Данните трябва да се дадат от Агенция "Митници", но след съгласието на "Лукойл" и съответно към момента не са налични.

Предвид всички това министърът на икономиката изрази подозрение, че законът нарочно е направен така, че да не започне да се прилага.