След падането на мораториума върху цените на тока, парното и водата анализите на енергийния регулатор показват, че до 1 юли не се налага поскъпване на тока за битовите абонати. Това заяви пред БНТ председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Станислав Тодоров. След първата половина на годината цените ще се променят като засега не е ясно с колко. Тодоров подчерта, че няма да има шоково поскъпване.

"България е добре, защото е в уникална позиция и почти не произвежда ток от газ. В Европа за битовите потребители токът е поскъпнал средно с около 50%, само в България и в Унгария това не е така. Лостове за регулация имаме и аз съм оптимист за това какво ще се случи с цените през юли 2022. Със сигурност няма да видим това, което сега се случва с газа", каза председателят на КЕВР.

Станислав Тодоров допълни, че е оптимист, че България ще мине сравнително незасегната през енергийната криза като цяло, като за да се случи това е важно бизнесът да може да купува ток чрез дългосрочни договори подобно на договорите за доставка на газ.

Тодоров напомни, че управляващите вече са дали заявка за подобна промяна, а ако има взето решение, КЕВР е готова да направи необходимите промени в наредбите в двуседмичен срок.

Председателят на КЕВР обясни поскъпването на газа с войната и факта, че основният участник в конфликта доставя около 75% от газа за България. Решението на руския президент Владимир Путин синьото гориво да се плаща в рубли, и това, че Германия и Австрия обявиха "първо ниво" на аварийните си планове за спиране на газовите доставки се е отразило на пазарите непосредствено преди КЕВР да утвърди цената на газа за април. Така цената се е покачила, oбясни Тодоров. Според него обаче това е временно явление и ако няма нова ескалация на обстановката, цените ще се успокоят.

"Такава криза, както в енергетиката, така и в сигурността, Европа не е преживявала последните 50 години. Около 30% от газа го получаваме от Азербайджан. Това, което може да направим, е да завършим строежа на газовата връзка с Гърция, която има капацитет да поеме цялото потребление", каза Станислав Тодоров.

При спиране на доставките от Русия сега битовите абонати не биха усетили разлика, тъй като отоплителният сезон приключва, допълни той. Евентуалното спиране на доставките обаче би се отразило на небитовите потребители на газ. В такъв случай те ще могат да разчитат на определено количество азерски газ на ден и на наличностите в хранилището в Чирен.

"Регулаторът може да направи така, че заместването на доставките от други източници да бъде направено. Ще има смущения, но е факт, че България вече е направила нужното, за да има диверсификация", обясни Тодоров.

Цената на парното за новия отоплителен сезон ще стане ясна на първи юли. Станислав Тодоров поясни, че в различните градове евентуалната промяна в цената ще е различна в зависимост от местните топлофикации и от това дали използват газ.

За "Топлофикация - София" Тодоров изтъкна, че за разлика от всички останали топлофикационни дружества, тя е на загуба независимо каква е цената на газа. Според него това се дължи на лошо управление и на политическо вмешателство.

"В София и в Пловдив парното е на една цена, обаче пловдивската топлофикация не е на загуба и няма никакви задължения, за разлика от "Топлофикация - София", каза Тодоров.

Според него има два варианта за подобряване на управлението на дружеството - назначаване на независими директори или приватизация.

Според Станислав Тодоров най-добрият начин всеки да участва в прехода към зелена енергия е като се насърчи поставянето на соларни панели сред домакинствата. Комисията за енергийно и водно регулиране е предприела действия за премахване на административните пречки за това.

"През следващите месеци КЕВР ще даде възможност на всяка едно домакинство да се включи в прехода към зелена енергия като си сложи соларен панел на покрива. В момента това изисква множество становища и разрешителни, а трябва всеки, който иска да си прави енергия за собствени нужди, да може да го направи без препятствия", заяви Тодоров.

Той изчисли, че в момента поставянето на един соларен покрив, покриващ средното потребление на домакинство, струва между 10 000 лв. и 20 000 лв. Тази инвестиция покрива потреблението за 10-20 години, след което енергията става безплатна. В Плана за възстановяване и развитие има възможност да се покрият 70% от тези разходи.

"Сигурен съм, че като веднъж премахнем административните бариери и хората като видят, че съседът им го прави, ще се възползват и те. КЕВР може да обедини усилията на всички институции, защото сме наясно с проблемите на хората в следствие на жалбите, които пристигат. Внесли сме становище и предстои законодателно решение до по-малко от месец", завърши Тодоров.