Автор на коментара: Александър Димитров*

Щурмувам информационния хоризонт с наболялата и може би не толкова алтернативно интересна тема за шистовия газ. Тази нейна актуалност не се проследява само в родните мащаби, в които се разиграва театърът на „за" и „против" добива на шистов газ. Напротив, нишките й са много, много по-глобални и обхващат значимостта на две думи, които са заложени в прогреса ни като човечество - енергийните ресурси.

Като един отговорен списващ обаче съм длъжен да направя две неща - първото е да запозная, макар и в кратки рамки, четящите тук с това какво точно е шистовият газ; второто е, съвсем естествено, да представя своята гледна точка - но не прекалено едностранчиво и субективно, а да я вградя в рамките на действителността.

Шистовият газ е един от алтернативните източници на енергия; целта му е да облекчи консумацията на петрол. Защо? Защото, по нефиксирани точно времево източници, в близките 20-30 години петролът ще изживее своя „пик". „Пикът" е моментът, в който добивът е най-висок; след този момент той спада и настава криза. За преодоляването на тази криза са нужни алтернативни енергийни източници, които да послужат на човечеството, за да продължи то хода на еволюция и прогрес, по който е поело. И действително - един кладенец с шистов газ (добивът се осъществява посредством "fracking" действие, което да разбие с водни струи шиста) е около 70 пъти по-евтин от петролен такъв. Среща се много по-често, по-рентабилен е, а и както споменах по-горе - много, много по-евтин. Икономическата изгода е повече от явна и говори „за" употребата му.

Същевременно обаче още с разширяването ни като популация се появява вечният парадокс на цивилизацията, вечната битка. На кое залагаме - финансовите изгоди и удобства или запазването на чистотата и целостта на земната природа? И докато горе имаме вече своето „за", то в природен план аргументът „против" е не по-малко ярко изразен. И тук започвам да говоря за отговорности - на корпорациите, на правителствата, и да не се подценява - на нас, гражданите.

За обработката на един кладенец с шистов газ са нужни 19 милиона литра вода, от които 40% се връщат обратно, т.е. имаме малко под 50% водна възвращаемост. Дотук - добре, но в тези 40% се вливат обратно всичките тонове химикали (които са десетки, стотици), които директно нахлуват в подземните води. Увеличаването на метана във водата е седемнадесетократно. Когато се събере две и две и не се получи пет, а четири, се издига и въпросът - освен природата, какво става, когато се отворят кладенци за шистов добив в близост до населени места и как се отразява това на питейната вода? Отговорите са плашещи.

Има граници, които не трябва да се прекачват и трябва да уважаваме целостта на планетата ни - без да вкарвам грийнпийс-инспирирани активистки настроения. Това е, както го наричат приятелите англичани, common sense, нещо, което трябва да е заложено чисто интуитивно във всички нас. И докато политическата опозиция е яхнала метлата, развивайки флага на шистовия газ, само за да успее някак да извлече дивиденти от антиправителствената си и протестна позиция, аз и нормалните граждани, искащи да НЕ политизираме ситуацията, знаем защо всеки един от нас стои зад позицията си.

Защо?

Защото във Франция директно и безапелационно бе наложен мораториум върху добива на шистов газ, а в Германия поляризацията е жестока. Защото и тук е така. Защото Chevron, които искат да добиват този енергиен ресурс тук, имат в архивите си:

• Постоянни противоречия между 1972 г. и 1993 г., и конкретно - през 1972, 1977, 1992, 1993 г. в Еквадор, поради критично нарушаване на природния баланс и замърсяване. На 15 февруари 2011 г. Chevron е осъден от 30,000 еквадорски жители и процесът е спечелен от тях, като компанията изплаща приблизително 9 милиарда щатски долара неустойка за щетите, които е причинила.
• Замърсяване в Ричмънд, Калифорния, след изливане на токсични материали. В резултат на това рязко са се покачили респираторните заболявания, както и раковите заболявания в района - също, както и в Еквадор, впрочем.
• Замърсяване в Ангола с настояване за изплащане на 2 милиона щатски долара неустойки.
• Нарушение на Закона за чистия въздух в рамките на САЩ.

Както и достатъчно други неща, които крещят - нещо не е наред и това не е природо- и човешкисъобразно! Тук идеята не се корени в конспирации, партийни принципи или каквото и да е, често бушуващи из новинарските агенции, откакто настъпи бум на дискусията относно шистовия газ.

Говорим за евентуална инсталация на нещо, което е потенциално опасно, не къде да е, а край морето и из Добруджа, която е житницата на България.

И за мен позицията няма каква друга да бъде освен "Шистов газ, не и у нас".

*Авторът на коментара Александър Димитров е студент в трети курс на специалността "Международни отношения" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента е стажант в Econ.bg.