Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. ползването на язовирите - държавна собственост, само за любителски риболов, само за стопански риболов или само за аквакултури;
2. условията и редът за определяне на технологични зони за експлоатация и зони за аквакултури в язовири - държавна собственост;
3. правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в язовирите - държавна собственост, Черно море и р. Дунав;
4. нормативи и срокове за зарибяване на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) - държавна собственост, и ред за съставяне на протокол за зарибяване.

 
Чл. 2.
(1) Язовирите - държавна собственост, се ползват само за любителски риболов, само за стопански риболов или само за аквакултури в съответствие с приложение № 1.
(2) В язовирите - държавна собственост, определени само за любителски или само за стопански риболов, могат да бъдат определяни зони за аквакултури.
(3) В зоните за аквакултури, определени в язовири само за любителски риболов, отглеждането на риба или други водни организми се допуска само в мрежени клетки (садки) и в други плаващи на повърхността на водата и потопяеми съоръжения.
(4) Язовирите - държавна собственост по приложение № 1 от Закона за водите (ЗВ), се определят като обекти, предназначени за любителски риболов.
(5) В язовирите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, аквакултури - дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях, не се разрешават, а любителски риболов е разрешен единствено извън санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.).
(6) Достъпът до язовирите - държавна собственост, е свободен при условията и режима за ползване на съответния воден обект.
 
Чл. 3.
(1) Технологичните зони за експлоатация се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 13 от 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (ДВ, бр. 17 от 2004 г.) и на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
(2) Зоните по ал. 1 се определят върху картов материал от лицето, на което са предоставени за стопанисване хидротехническите съоръжения, и се обозначават с трайни знаци по брега на обекта. В тези зони е забранен достъпът на плавателни съдове и разполагането на плаващи на повърхността на водата, подводни и потопяеми съдове и съоръжения, както и извършване на риболов от брега.
(3) За картов материал по ал. 2 се ползват базата данни от картата на възстановената собственост (КВС) за земеделските и горските територии или карти на съответната басейнова дирекция.
 
Чл. 4.
(1) Зоните за аквакултури се определят:
1. в подходящи водни участъци извън границите за естествено възпроизводство на риба и други водни организми, които обхващат устията на вливащите се във водния обект реки в радиус 200 m, независимо от моментното водно ниво в обекта и други подходящи места за размножаване на рибата и другите водни организми;
2. извън зоните за техническа експлоатация на хидротехническите съоръжения.
(2) Зоните за аквакултури обхващат до 25 на сто от общата площ на воден обект с основно предназначение за любителски или стопански риболов, като се вземат предвид специфичните особености на съответния воден обект.
(3) Техническите съоръжения за аквакултури се разполагат в зоната за аквакултури.
(4) Зоната на действие на техническите съоръжения за аквакултури (садки) обхваща зоната, определена в разрешителното за ползване на воден обект, издадено по реда на ЗВ.
(5) Зоната по ал. 4 се обозначава по брега и във водите на обекта с трайни знаци от титуляря на разрешителното за ползване на воден обект, в присъствието на ръководителя на съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в едномесечен срок от регистрацията на лицето по чл. 25 ЗРА. Извършеното обозначаване се удостоверява със съставянето на констативен протокол.

Чл. 5.
(1) Зоните за аквакултури за всеки отделен воден обект се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.
(2) Със заповедта по ал. 1 се определят границите и площите на съответните зони по предложение на ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА, съгласувано с лицето, стопанисващо водностопанските съоръжения, и със съответната басейнова дирекция на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
(3) Когато водният обект е определен за любителски риболов и управлението на рибните ресурси е възложено на сдружение по чл. 11 ЗРА, към лицата за съгласуване по ал. 2 се добавя и лицето, на което е възложено управлението на рибните ресурси.
(4) Зоните по ал. 1 се нанасят върху картов материал съгласно изискванията по чл. 3, ал. 3 от ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА.
(5) Заповедите за определяне на зони за аквакултури се предоставят на МОСВ.
(6) В случаите, когато е подадено заявление по реда на чл. 60 ЗВ за язовир, който не е зониран, ИАРА предоставя съгласувателно становище относно зоната за аквакултури съгласно чл. 60, ал. 4 , т. 1, буква "б" ЗВ.

 
Чл. 6.
(1) Стопански риболов в определените за това обекти - държавна собственост, или зони от тях, се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
(2) Стопански риболов в обектите по ал. 1 могат да извършват лица, които притежават разрешително и са придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година. Правото за извършване на риболов дава възможност на титуляря на съответното разрешително да усвоява ресурс от риба и други водни организми, които са държавна собственост.
(3) Удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година в обекти - държавна собственост, се издава от съответното териториално звено на ИАРА, съгласно приложение № 2.
(4) Удостоверението по ал. 3 се издава след получаване на разрешителното и след заплащане на такса, определена с Тарифа за таксите, събирани по ЗРА (обн., ДВ, бр. 48 от 2006 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.).
(5) В случаите, когато лице кандидатства за разрешително за стопански риболов с кораб във водите на Черно море и р. Дунав и заяви кораб, за който вече има издадено такова, оправомощеното длъжностно лице издава само удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. В удостоверението се вписва номерът на издаденото разрешително за стопански риболов.
(6) В случаите по ал. 5 задължително се представя документ, удостоверяващ основанието за ползване на кораба.
(7) При извършване на стопански улов на рапани във водите на Черно море се използва единствено водолазен способ, като всяко лице, осъществяващо улова, трябва да притежава удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по реда на ал. 3 и 4.
(8) При извършване на стопански риболов в Черно море и р. Дунав се забранява:
1. преграждането на устията и реките, вливащи се в тях;
2. риболовът с мрежени риболовни уреди в радиус 200 m от техните устия.
 
Чл. 7.
(1) Лицата, кандидатстващи за получаване на разрешително за стопански риболов, декларират в заявлението риболовните уреди по опис, съдържащ видовете, броя и размерите (дължина, широчина, размер на окото на мрежените уреди).
(2) Инспекторите по риболовен надзор към териториалните звена на ИАРА маркират с отличителен знак и номер риболовните уреди по ал. 1. Номерът на отличителния знак се вписва в разрешителното за стопански риболов и в удостоверението за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
(3) В случай че отличителният знак бъде повреден или бъде отстранен от риболовния уред, собственикът на уреда заявява това обстоятелство в съответното териториално звено на ИАРА в 7-дневен срок от настъпването му.
(4) В срок до 3 работни дни от заявлението по ал. 3 началникът на съответното териториално звено на ИАРА е длъжен да осигури повторното маркиране на уредите.

Чл. 8. Риболовни уреди, които не са маркирани по реда на чл. 7, ал. 2, и риболовни уреди, чието използване в определена зона или през определен период е забранено, се съхраняват в неработно състояние.

Чл. 9.
(1) Стопански риболов на калкан се извършва с калкански мрежи с размер на окото не по-малък от 180 mm.
(2) През периода на забрана за улов на калкан стопански риболов на дунавска скумрия (карагьоз) се извършва само с едностенни мрежи с минимален размер на окото не по-малък от 36 mm.

Чл. 10. Стопански риболов на попчета се извършва с мрежени риболовни уреди с размер на окото не по-малък от 22 mm.

Чл. 11.
(1) Стопански риболов на есетрови риби се извършва с мрежени риболовни уреди с размер на окото не по-малък от 160 mm, с изключение на улова на чига.
(2) Стопански риболов на чига се извършва с мрежени риболовни уреди с размер на окото не по-малък от 60 mm.

Чл. 12.
(1) Стопански риболов в р. Дунав се извършва с мрежи с фани с размер на окото не по-малък от 40 mm.
(2) Стопански риболов на дунавска скумрия (карагьоз) се извършва само с едностенни мрежи с минимален размер на окото не по-малък от 36 mm.

Чл. 13. Стопански риболов в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗРА се извършва с мрежени риболовни уреди с размер на окото не по-малък от 16 mm за уклейка, 36 mm за костур, морунаш и скобар, 45 mm за бяла мряна, 60 mm за щука и бяла риба, 65 mm за шаран и растителноядни видове риби (толстолоб и амур) и 70 mm за европейски сом.

Чл. 14.
(1) Стопански риболов със специализиран уред - далян, се извършва след получаване на разрешително за стопански риболов, издадено след проведен конкурс по реда на ЗРА, и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
(2) Местоположението и зоните на действие на специализирания уред за стопански риболов - далян, и неговите основни технически параметри се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.
(3) Зоната на действие на специализиран уред далян обхваща акваторията в рамките на 300 до 500 m - от крайните точки на съоръжението във всички посоки.
(4) В зоната по ал. 2 могат да бъдат извършвани аквакултури от лицето, придобило права за ползване на обекта и регистрирано по реда на чл. 25 ЗРА и притежаващо разрешително по реда на чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ.


Чл. 15.
(1) Любителски риболов в определените за това обекти или зони от тях се извършва от лица, притежаващи билет за любителски риболов.
(2) Когато не е издадено разрешително за стопански риболов във водни обекти или зони от тях, предназначени за извършване на стопански риболов, любителският риболов в тях е разрешен.
(3) В язовири - държавна собственост, предназначени за аквакултури, когато няма извършена регистрация по реда на чл. 25 ЗРА, любителският риболов е разрешен.
(4) Любителски риболов във водни обекти - държавна собственост, където управлението на рибните ресурси е възложено по реда на чл. 15а, ал. 1, 2 и 3 ЗРА, се извършва от лица, които притежават билет за любителски риболов и членска карта на съответното сдружение по чл. 11 ЗРА.

Чл. 16.
(1) Лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни да спазват изискванията по чл. 24 ЗРА.
(2) Любителски риболов с харпун във водите на Черно море се извършва без ползване на акваланги или други устройства за продължително пребиваване и дишане под водата.
(3) При извършване на любителски риболов с харпун за улов на калкан се допуска отстрелването и задържането на не повече от един екземпляр.


Чл. 17.
(1) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в обектите по чл. 3 ЗРА, се регистрират в ИАРА след издаване на съответно разрешително по ЗВ.
(2) Лицата, които имат инвестиционно намерение да извършват аквакултури в плаващи или потопяеми съоръжения във водите на Черно море, предварително съгласуват с Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район местата за изграждане на съоръженията за аквакултури по отношение на границите на районите на съществуващо и перспективно ползване на морските води.
(3) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в мрежени клетки (садки) и в други плаващи на повърхността на водата и потопяеми съоръжения във водите на Черно море и в язовирите, се регистрират след положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, че не е налице необходимост от извършване на процедура по ОВОС, в която се залагат лимити за обема на производството, необходимите площи за рибностопанска дейност и задължения за промяна на мястото на техническите съоръжения през определен период. Когато техническите съоръжения са във водите на Черно море, регистрацията се извършва и след съгласуване с ръководителите на териториалните дирекции на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и с Щаба на Военноморските сили на Република България.

Чл. 18. При извършване на аквакултури в плаващи и потопяеми съоръжения във водите на Черно море зоната на действие на съоръженията обхваща акваторията в рамките на 100 m от крайните точки на съоръжението във всички посоки.


Чл. 19. За поддържане на рибните запаси лицата, които извършват стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост, са длъжни ежегодно да извършват задължително минимално зарибяване по нормативи, както следва:
1. за рибностопанските обекти, които се намират в топловодната зона (под 800 m надморска височина) - нормата е 30 броя/дка зарибителен материал от шаран със средно единично тегло над 20 g; до 20 % от тях могат да се заменят с бял амур, черен амур, бял толстолоб, лин и/или до 30 % хищни риби (сом, щука, бяла риба, есетрови риби) със средно единично тегло над 20 g;
2. за рибностопанските обекти, които се намират в студеноводната зона (над 800 метра надморска височина) - нормата е 20 броя/дка зарибителен материал от речна (балканска) пъстърва със средно единично тегло от 0,3 до 3 g или 12 броя/дка със средно единично тегло от 3 до 7 g, или 7 броя/дка със средно единично тегло над 7 g; до 20 % от тях могат да се заменят с дъгова пъстърва, сивен, езерна сьомга, сиг, пелед, липан със същите средни единични тегла.
 
Чл. 20.
(1) Извършено разселване на риба и/или други водни организми в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗРА се удостоверява с протокол за зарибяване по образец съгласно приложение № 3.
(2) Протоколът се съставя от комисия, чийто състав се определя от ръководителя на териториалното звено на ИАРА, на чиято територия се намира обектът. В комисията задължително се включват: инспектор от териториалното звено на ИАРА, ветеринарен лекар - служител на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), представител на собственика на обекта, представител на ползвателя на обекта. При разселване на риба и/или други водни организми в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗРА в комисията се включват и представители на регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) и териториалните поделения на Държавната агенция по горите (ДАГ).
(3) Лицата, които ще извършват зарибяване, уведомяват ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА не по-късно от три дни преди датата, определена за зарибяването.
(4) Разселването на риба и/или други водни организми се извършва в присъствието на комисията по ал. 2, а заверяването на протокола се извършва от ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА.

Чл. 21. Разселените количества се описват по вид, възраст, средно единично тегло, количество и общо тегло.

Чл. 22. Към протокола за зарибяване задължително се прилага ветеринарномедицинско свидетелство, удостоверяващо здравословното състояние на зарибителния материал. Когато зарибяването е с есетрови риби, се изисква и генетичен сертификат.

Чл. 23. Протоколът се съставя в 3 екземпляра: един за ползвателя на обекта, един за собственика на обекта и един за ИАРА. На останалите членове на комисията се предоставя копие от протокола.

Чл. 24. В рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗРА или в зоните от тях, както и в язовирите - държавна собственост, след извършено разселване на риба и/или други водни организми риболовът може да бъде забранен по реда на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗРА.


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Трайни знаци" са:
а) по брега на обекта - метални табели с надписи, монтирани на вертикални метални носачи, които в основата си са анкерирани в почвата посредством бетонови блокчета;
б) във водите на обекта - метални или пластмасови шамандури, закотвени за дъното посредством тежести.
2. "Други подходящи места за размножаване" са заливите, разливите, плитчините и местата, определени за създаване на изкуствени гнезда за размножаване, в които рибата и другите водни организми извършват естественото си възпроизводство в обекта.
3. Риболовните уреди са в неработно състояние, когато са сгънати, покрити, поставени в подходяща опаковка и/или в такъв вид са прибрани в багажно (товарно) складово помещение, отделение на сухоземно транспортно средство или кораб. В случай че риболовен уред се състои от няколко части, той е в неработно състояние, ако е разглобен и частите му са прибрани поотделно по описания ред.
4. "Други водни организми" са миди, морски охлюви, артемии, дафнии, водорасли, скариди, раци, жаби и други видове - предмет на рибностопанска дейност.
5. "Зарибяване" е съвкупност от дейности за разселване на риба и други водни организми в естествени и изкуствени водни обекти.


§ 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

§ 4. Зоните по чл. 3 се определят най-късно до 6 месеца от влизане в сила на наредбата, а зоните по чл. 4 се определят не по-късно от 3 месеца след заявяването на инвестиционно намерение.

§ 5. Лицата, придобили права за извършване на рибностопански дейности до влизане в сила на наредбата, могат да представят становище при определяне границите на зоната за аквакултури, в която се разполагат съоръженията им.

§ 6. Придобитите права за ползване на държавни язовири в рибностопанско отношение до влизане в сила на наредбата се запазват до изтичането им.

§ 7. Наредбата се издава на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
 
§ 8. Тази наредба отменя Наредба № 24 от 2002 г. (ДВ, бр. 55 от 2002 г.) за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях.
 
Приложение № 1 - Приложение № 3