Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. условията и редът за одобряване типа на каросерия като отделен технически възел;
2. условията и редът за одобряване типа на превозно средство (ПС) за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача, по отношение на каросерия от одобрен тип;
3. условията и редът за одобряване типа на ПС по отношение на определени технически характеристики;
4. техническите характеристики и изисквания към ПС.

Чл. 2.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Наредбата се прилага за едноетажни, двуетажни, несъчленени или съчленени ПС от категория М2 или М3, както са дефинирани в приложение I, част А от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).
(2) (Отм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.).
(3) Наредбата се прилага и към ПС, използвано по предназначение, когато е:
1. конструирано за употреба от органите на МВР и МО;
2. конструирано за превоз на не повече от 8 пътници без водача, с допълнителни места за сядане, предназначени за употреба само когато ПС не се движи;
3. (нова, ДВ, бр. 11 от 2007 г.) оборудвано с места за сядане, предназначени за използване само когато ПС не се движи и имат не повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, предназначени за използване на ПС в движение; местата за сядане, пригодени за ПС в движение, трябва да могат точно да се идентифицират; например, това са подвижни библиотеки, църкви, ПС за медицински и благотворителни цели.

Чл. 3. Наредбата не се отнася за:
1. (доп., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) превозни средства, използвани за транспортиране на лица под охрана, например затворници;
2. линейки;
3. превозни средства с повишена проходимост;
4. превозни средства, предназначени за превоз на ученици.

Чл. 4. Превозно средство, което принадлежи към повече от един клас, може да бъде одобрено за всеки от класовете, към който принадлежи.

Глава втора
ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА КАРОСЕРИЯ КАТО ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ

Раздел I
Заявление за одобряване на типа

Чл. 5. Типът на каросерия като отделен технически възел се одобрява при условията и по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 6.
(1) За одобряване типа на каросерия като отделен технически възел производителят подава заявление до изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.
(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват каросерията с ясно различими подробности.
(4) За системите, компонентите или отделните възли с електронно управление към списъка с данни се прилага информация за тяхното действие.
(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II
Одобряване на типа

Чл. 7. Производителят представя на техническата служба каросерия, представителна за типа, за който е подадено заявление.

Чл. 8.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" издава ЕО сертификат за одобряване типа на каросерията като отделен технически възел, когато:
1. каросерията отговаря на изискванията по тази наредба;
2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни ПС и техните ремаркета;
3. са изпълнени условия (ако има) за оборудване на некомплектувана или комплектувана каросерия в напълно комплектувана каросерия, посочени от производителя в списъка с данни по чл. 6, ал. 2.
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) ЕО сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 9.
(1) Производителят доказва на изпълнителния директор на ИА "АА" изпълнението на условията по чл. 8, ал. 1, т. 3.
(2) Когато каросерията се използва за монтиране на некомплектувано ПС, се изпълняват разпоредбите на чл. 22.

Чл. 10.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" може да одобри каросерия по отношение на определени технически характеристики и условия, на които отговаря напълно комплектувано ПС (например, отнасящи се до характеристики на шаситата, за които са предназначени каросериите, експлоатационни или монтажни ограничения). Тези технически характеристики и условия се отбелязват в ЕО сертификата за одобряване на типа.
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Купувачът на каросерията или лицето, извършващо последващ етап, се уведомява за техническите характеристики и условията по ал. 1.

Чл. 11.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" не може да откаже издаване на ЕО сертификат по чл. 8, ал. 1, когато каросерията отговаря на изискванията на тази наредба.
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Отказът да се издаде ЕО сертификат по чл. 8, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 12.
(1) Производителят информира писмено изпълнителния директор на ИА "АА" за всички изменения на одобрения по реда на тази наредба тип каросерия.
(2) В случай на изменения на одобрения в съответствие с тази наредба тип каросерия се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 13.
(1) За всеки одобрен тип каросерия се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) За всеки одобрен тип каросерия се издава различен номер.

Чл. 14.
(1) Всеки одобрен тип каросерия трябва да има следните обозначения:
1. марка или търговско наименование на производителя на каросерията;
2. търговско описание на производителя;
3. номер за одобряване на типа по чл. 13, ал. 1.
(2) Обозначенията по ал. 1 са видими, четливи и неизтриваеми, включително когато каросерията е монтирана на ПС.

Чл. 15.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) ЕО сертификатът за одобряване типа на каросерия се отнема от изпълнителния директор на ИА "АА".
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" отнема ЕО сертификата за одобряване на типа, като спазва условията на чл.38 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 16. Мерките за осигуряване съответствието на продукцията на каросерии се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Глава трета
ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА КАРОСЕРИЯ ОТ ОДОБРЕН ТИП

Раздел I
Заявление за одобряване на типа

Чл. 17. Типът на ПС по отношение на каросерия от одобрен тип се одобрява при условията и по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 18.
(1) За одобряване типа на ПС по отношение на каросерията производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА "АА" в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра, по образец съгласно приложение № 3 с приложено към него съдържание.
(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се предоставят в подходящ мащаб и трябва да бъдат достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват ПС с достатъчни и ясно различими подробности.
(4) За системите, компонентите или отделните възли, които имат електронно управление, към списъка с данни се прилага информация за тяхното действие.
(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Чл. 19. При одобряване на типа на ПС, произведено чрез сглобяване на шаси с одобрен тип каросерия, за производител се счита производителят на крайното изделие.

Раздел II
Одобряване на типа

Чл. 20. Производителят предоставя на техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията, представително за типа ПС със стандартна или специално оборудвана каросерия от одобрен тип.

Чл. 21.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" издава ЕО сертификат за одобрение типа на ПС по отношение на каросерията, когато:
1. то отговаря на изискванията по тази наредба;
2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) ЕО сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 22.
(1) Изпълнителният директор на ИА "АА" може да одобри типа на ПС по отношение на каросерия и когато производителят докаже, че са изпълнени изискванията на наредбата, които не са били доказани в съответствие с чл. 9, ал. 1, като се вземат предвид предишни одобрявания на некомплектуваното ПС.
(2) Изискванията по чл. 10, ал. 1 трябва да бъдат изпълнени.

Чл. 23.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" не може да откаже издаване на ЕО сертификат по чл. 21, ал. 1, когато ПС отговаря на изискванията на тази наредба.
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Отказът да се издаде ЕО сертификат по чл. 21, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24.
(1) За всеки одобрен тип ПС по отношение на каросерията се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) За различните одобрени типове ПС се издават различни номера.

Чл. 25.
(1) Производителят информира писмено изпълнителния директор на ИА "АА" за всички изменения на типа ПС по отношение на каросерията.
(2)В случай на изменение на одобрен в съответствие с тази наредба тип ПС по отношение на каросерията се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 26.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) ЕО сертификатът за одобряване типа на ПС по отношение на каросерията се отнема от изпълнителния директор на ИА "АА".
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" отнема ЕО сертификата за одобряване на типа, като спазва условията на чл.38 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 27. Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Глава четвърта
ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА НА ПРЕВОЗОНО СРЕДСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Раздел I
Заявление за одобряване на типа

Чл. 28. Типът на ПС по отношение на технически характеристики се извършва при условията и по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 29.
(1) За одобряване типа на ПС по отношение на каросерията производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА "АА" в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра, по образец съгласно приложение № 5 с приложено към него съдържание.
(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробно, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват ПС с достатъчни и ясно различими подробности.
(4) За системите, компонентите или отделните възли, които имат електронно управление, към списъка с данни се прилага информация за тяхното действие.
(5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II
Одобряване на типа

Чл. 30. Производителят представя на техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията, представително за типа ПС със стандартна или специално оборудвана каросерия.

Чл. 31.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" издава ЕО сертификат за одобрение типа на ПС по отношение на технически характеристики, когато:
1. то отговаря на изискванията по тази наредба;
2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) ЕО сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 6.

Чл. 32.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" не може да откаже издаване на ЕО сертификат по чл. 31, ал. 1, когато ПС отговаря на изискванията на тази наредба.
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Отказът да се издаде ЕО сертификат по чл. 31, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 33.
(1) За всеки одобрен тип ПС по отношение на технически характеристики се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) За различните одобрени типове ПС се издават различни номера.

Чл. 34.
(1) Производителят информира писмено изпълнителния директор на ИА "АА" за всички изменения на типа ПС по отношение на технически характеристики.
(2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС по отношение на технически характеристики се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 35.
(1) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) ЕО сертификатът за одобряване типа на ПС по отношение на технически характеристики се отнема от изпълнителния директор на ИА "АА".
(2) (Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" отнема ЕО сертификата за одобряване на типа, като спазва условията на чл.38 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 36. Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Раздел III
Технически характеристики и изисквания към ПС

Чл. 37.
(1) (Доп., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Изискванията към ПС и каросерията като отделен технически възел са определени в приложение № 7.
(2) Специалните изисквания, определени в част I, раздел 2 от приложение № 7, се прилагат по отношение на двуетажните ПС.
(3) Границата на статично наклоняване се изчислява съгласно изискванията на част II от приложение № 7.

Чл. 38. Пояснителните схеми за целите на тази наредба са посочени в приложение № 8.

Чл. 39.
(1) Якостта на надстройката, изпитванията за преобръщане и проверката на якостта чрез изчисление са определени в приложение № 9.
(2) Изискванията по приложение № 9 се отнасят за едноетажни ПС от класове II и III .

Чл. 40. Начините за измерване на силата на затваряне на врати с механизирано задвижване са определени в приложение № 10.

Чл. 41. Специалните изисквания по отношение на ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, са определени в приложение № 11.

Чл. 42.
(1) Превозните средства от клас I трябва да бъдат достъпни за лица с ограничена подвижност, включително ползватели на инвалидни колички, в съответствие с техническите изисквания на приложение № 12.
(2) Превозни средства, различни от тези от клас I , оборудвани с устройства, предназначени за хора с ограничена подвижнаст и/или ползватели на инвалидни колички, трябва също да отговарят на изискванията на приложение № 12.

Чл. 43. (Нов, ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Отличителните номера на държавите - членки на Европейския съюз, са посочени в приложение № 13.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Превозно средство" е всяко моторно ПС от категория М2 и М3, определени в част А, приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
2. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) "Производител" е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - лице, установено в ЕС, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.
3. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) "Каросерия" е отделен технически възел, включващ цялото специално вътрешно и външно оборудване на ПС.
4. "Клас превозни средства" означава ПС, които съответстват на чл.149, ал. 2 и 3 ЗДвП.
5. "Съчленено превозно средство" е ПС, което се състои от две или повече отделни секции, свързани шарнирно. Отделенията за пътници на отделните секции са свързани така, че пътниците да могат свободно да се придвижват между тях. Отделните секции са постоянно свързани така, че да могат да се разделят единствено със средства, с каквито обикновено разполагат само техническите сервизи.
6. "Двуетажно съчленено превозно средство" е ПС, което се състои от две или повече отделни секции, свързани шарнирно. Отделенията за пътници във всяка част са свързани на поне на един етаж така, че пътниците да могат свободно да се придвижват между тях. Отделните секции са постоянно свързани така, че да могат да се разделят единствено със средства, с каквито обикновено разполагат само техническите сервизи.
7. "Автобус с нисък под" е ПС от клас I, II или A, в което най-малко 35 % от пространството, предвидено за правостоящи пътници (или в предната секция в случаите на съчленени ПС, или на долния етаж в случаите на двуетажни ПС), формира участък без стъпала и което осигурява достъп към поне една обслужваща врата.
8. "Двуетажно превозно средство" е ПС, в което пространствата, предвидени за пътници, са проектирани, поне в една част, в две разположени едно над друго нива и не са предвидени пространства за правостоящи пътници на горния етаж.
9. "Тип превозни средства" са ПС, които не се различават помежду си по отношение на следните основни характеристики:
а) производител на каросерията;
б) производител на шасито;
в) брой на пътниците (повече от 22 пътници или по-малко от 22 пътници);
г) вид на каросерията (едно-/двуетажна, съчленена, с нисък под);
д) тип на каросерията, ако тя е била одобрена като отделен технически възел.
10. "Тип на каросерията" за целите на одобряване на типа като отделен технически възел са категория каросерии, които не се различават помежду си по отношение на следните основни характеристики:
а) производител на каросерията;
б) брой на пътниците (повече от 22 пътници или по-малко от 22 пътници);
в) вид на каросерията (едно-/двуетажна, съчленена, с нисък под); г) маса на напълно комплектуваната каросерия на ПС при допустимо отклонение 10 %; д) определени типове ПС, на които може да бъдат монтирани каросерии от съответния тип.
11. "Одобряване на превозно средство или отделен технически възел" е одобряването на типа ПС или типа на каросерията по отношение на техническите характеристики, определени в тази наредба.
12. "Надстройка" е частта от каросерията, която допринася за якостта на ПС в случай на преобръщане.
13. "Обслужваща врата" е врата, предназначена за използване от пътници при нормални обстоятелства, когато водачът заема седящо положение.
14. "Двойна врата" е врата, която позволява два или равностойни на два прохода за достъп.
15. "Плъзгаща се врата" е врата, която може да бъде отваряна или затваряна единствено чрез плъзгането й върху една или няколко праволинейни или приблизително праволинейни релси.
16. "Аварийна врата" е врата, предназначена за използване от пътниците за изход само по изключение, и в частност - при аварийни ситуации.
17. "Авариен прозорец" е прозорец, който може да не е остъклен, предназначен за използване от пътниците като изход само в аварийни ситуации.
18. "Двоен или множествен прозорец" е авариен прозорец, който, когато е разделен на две или повече части от въображаема вертикална права(и) (или равнина(и), представлява съответно две или повече части, всяка от които отговаря по размери и достъп на изискванията за нормален авариен прозорец.
19. "Авариен люк" е отвор в покрива или пода, предназначен за използване от пътниците като авариен изход единствено при аварийни ситуации.
20. "Авариен изход" е аварийна врата, авариен прозорец или авариен люк.
21. "Изход" е обслужваща врата, свързваща стълба, полустълба или авариен изход.
22. "Под или етаж" е част от каросерията, чиято горна повърхност служи като опора на правостоящите пътници, краката на седящите пътници и водача и членовете на екипажа и може да служи като опора за закрепването на седалките
. 23. "Пътека" е пространството, осигуряващо достъп на пътниците от всяко място за сядане или ред от седалки до всяко друго място за сядане или ред от седалки, или до всеки вход към или от всяка обслужваща врата или свързваща стълба и всяко пространство за правостоящи пътници; тя не включва:
а) пространството, простиращо се до 300 mm пред всяка седалка, освен в случаите на странично разположена седалка, монтирана над свода на калника на ПС, в които случаи това разстояние може да бъде намалено до 225 mm;
б) пространството над повърхността на стъпало или стълба, или
в) всяко пространство, осигуряващо достъп единствено до една седалка или ред от седалки, или двойка или ред от обърнати с лице една към друга напречни седалки.
24. "Вход" е пространството, простиращо се от вътрешната страна на ПС от обслужващата врата до най-външния ръб на горното стъпало (ръб на пътеката), на свързващата стълба или на полустълбата. Когато няма стъпало на вратата, пространството, което се счита за вход, трябва да бъде измереното в съответствие с т. 7.1 от приложение № 7, част 1, раздел 1, до разстояние 300 mm от началното положение на вътрешната повърхност на двойния панел.
25. "Отделение за водача" е пространството, предназначено за използване единствено от водача, с изключение на аварийни ситуации, което включва седалката за водача, волана, системите за управление, уредите и другите устройства, необходими за управлението или обслужването на ПС.
26. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) "Маса на превозното средство в готовност за движение" е масата на ПС така, както е определена в § 1, т. 7 от Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите (ДВ, бр. 22 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2006 г.) (т. 2.5 на приложение I към Директива 97/27/ЕО).
27. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) "Технически допустима максимална маса" (М) е масата на ПС така, както е определена в § 1, т. 8 от Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите (т. 2.6 на приложение I към Директива 97/27/ЕО).
28. "Пътник" е лице, различно от водача или членовете на екипажа на ПС.
29. "Пътник с ограничена подвижност" е всяко лице, което среща затруднение при използването на обществения транспорт, като хора с увреждания (включително лицата с нарушени сетивни или умствени способности и ползватели на инвалидни колички), лицата с нарушения на крайниците, лица с нисък ръст, натоварени с обемист багаж пътници, възрастни хора, бременни жени, хора с колички за пазаруване и лица, придружаващи деца (включително деца в детски колички).
30. "Ползвател на инвалидна количка" е лице, което поради недъг или увреждане използва инвалидна количка за придвижване.
31. "Член на екипажа" е лице, на което е възложено да изпълнява ролята на резервен водач или помощник на водача на ПС.
32. "Отделение за пътници" е пространството, предназначено за ползване от пътници, с изключение на всяко пространство, заемано от закрепени уреди, като барче, кухненски бокс, тоалетни или отделения за съхранение на багаж/товари.
33. "Обслужваща врата с механизирано задвижване" е обслужваща врата, която се задвижва единствено чрез сила, различна от мускулната, и отварянето и затварянето на която, ако не се извършва автоматично, е контролирано от разстояние от водача или от член на екипажа.
34. "Автоматична обслужваща врата" е механично задвижвана обслужваща врата, която може да се отваря (не посредством механизми за управление в аварийни ситуации) само след задействане на механизма за управление от пътник и след задействане на механизмите за управление от страна на водача и която след това се затваря автоматично.
35. "Устройство, предотвратяващо потеглянето" е автоматично устройство, което предотвратява потеглянето на ПС от стационарно положение.
36. "Обслужваща врата, задвижвана от водача" е обслужваща врата, която нормално се отваря и затваря от водача на ПС.
37. "Седалка за ползване с предимство" е седалка с допълнително пространство за пътници с ограничена подвижност, която е специално маркирана.
38. "Приспособление за подпомагане на качването" е приспособление за подпомагане достъпа на инвалидни колички до ПС, като подемник, рампи и др.
39. "Подпорна система" е система, която наклонява или повдига изцяло или частично каросерията на ПС спрямо нормалното положение при пътуване.
40. "Подемник" е приспособление или система с платформа, което може да се повдига или спуска за осигуряване достъпа на пътници между пода на отделението за пътници и земята или бордюра.
41. "Рампа" е приспособление за свързване на разстоянието между пода на отделението за пътници и земята или бордюра.
42. "Преносима рампа" е рампа, която може да бъде отделена от конструкцията на ПС и може да бъде разгърната от водача или от член на екипажа.
43. "Разглобяема седалка" е седалка, която може лесно да бъде отделена от ПС.
44. "Предна част" и "задна част" означават съответно предната и задната част на ПС в зависимост от нормалната посока на движение и понятията като "отпред", "най-преден", "отзад" и "най-заден" и т.н. се интерпретират в съответствие с понятията "предна част" и "задна част".
45. "Свързваща стълба" е стълба, която позволява връзката между горния и долния етаж.
46. "Отделно отделение" е пространство в ПС, което може да бъде заемано от пътници или екипаж, когато ПС е в движение, и което е отделено от което и да е друго отделение за пътници или екипаж, освен ако някоя преграда позволява на пътниците да виждат в съседно пространство за пътници, и което е свързано чрез пътека без врати.
47. "Полустълба" е стълба, която изхожда от горния етаж, която завършва с аварийна врата.
48. "Оставащо пространство" е пространството в отделението за пътници, което се запазва по време на и след което и да е от изпитванията на конструкцията.
49. "Част от каросерията" означава част, съдържаща поне две еднакви вертикални колони от всяка страна, представителни за част или части от конструкцията на ПС.
50. "Сумарна (обща) енергия" е енергията, която се предполага, че ще се поеме от цялата конструкция на ПС.
51. "Специално оборудвана каросерия" е каросерия със специално оборудване, което отговаря на специфични технически изисквания, характерни за двуетажни ПС и ПС за превоз на трудноподвижни лица.

§ 1а. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2007 г.) Наредбата въвежда изисквания на Директива 2006/96/ЕО.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Доп., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Наредбата се издава на основание чл.138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и въвежда разпоредбите на Директива 2001/85/ЕО.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 31 декември 2005 г. Приложение № 1
към чл. 6, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Списък с данни №.. .. . (*)

относно ЕО одобряване типа на каросерията като отделен технически възел по отношение на определени технически характеристики на превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане без мястото на водача (Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача

(Директива 2001/85/ЕО)

Тази информация се попълва в три екземпляра и включва приложения към нея, когато се изисква. Приложените схеми и чертежи се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, когато има такива, показват съответните части с достатъчно ясни и различими подробности.

За системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление към попълнения списък с данни се прилага информация и за тяхното действие.

0.	Обща информация
0.1.	Марка (търговско наименова-
	ние на производителя):	.. .. .. .. .. ..
0.2.	Тип:	.. .. .. .. .. ..
0.3.	Начини за идентификация на
	типа, когато се маркира на
	превозното средство(b):	.. .. .. .. .. ..
0.3.0.2.	Каросерия/комплектувано
	превозно средство:	.. .. .. .. .. ..
0.3.1.	Местоположение на тази мар-
	кировка:	.. .. .. .. .. ..
0.3.1.2.	Каросерия/комплектувано
	превозно средство:	.. .. .. .. .. ..
0.7.	В случай на компоненти и от-
	делни технически възли -
	местоположение и начин за
	нанасяне на EО маркировката
	за одобряване:	.. .. .. .. .. ..
0.8.	Адрес(и) на монтажния(те)
	завод(и):	.. .. .. .. .. ..
1.	Oбщи конструктивни харак-
	теристики на превозното
	средство	.. .. .. .. .. ..
1.1.	Снимки и/или чертежи на
	представително превозно
	средство:	.. .. .. .. .. ..
1.2.	Схема с всички размери на
	цялото превозно средство:	.. .. .. .. .. ..
1.3.	Брой на осите и колелата:	.. .. .. .. .. ..
1.4.	Шаси (ако има) (сборен
	чертеж):	.. .. .. .. .. ..
1.5.	Материал, използван за стра-
	ничните елементи (d):	.. .. .. .. .. ..
1.6.	Местоположение и разполо-
	жение на двигателя:	.. .. .. .. .. ..
1.7.	Кабина на водача (изнесена
	напред или нормална)(z):	.. .. .. .. .. ..
1.8.	Място за управление:	.. .. .. .. .. ..
2.	Маси и размери(e) (в kg и mm)
	(препратка към чертеж, къ-
	дето е необходимо)	.. .. .. .. .. ..
2.1.	База/бази (междуосово раз-
	стояние(я) (при пълно нато-
	варване)(f):	.. .. .. .. .. ..
2.4.	Външни размери на превозно-
	то средство (габаритни):	.. .. .. .. .. ..
2.4.1.	За каросерия от одобрен тип
	без шаси:	.. .. .. .. .. ..
2.4.1.1.	Дължина (j):	.. .. .. .. .. ..
2.4.1.2.	Широчина (k):	.. .. .. .. .. ..
2.4.1.3.	Височина (в готовност за дви-
	жение)(l) (при окачване с
	регулиране на височината да
	се посочи стойността при нор-
	малното положение за дви-
	жение):	.. .. .. .. .. ..
9.	Каросерия	.. .. .. .. .. ..
9.1.	Тип на каросерията:	.. .. .. .. .. ..
9.2.	Използвани материали и на-
	чини на изработка:	.. .. .. .. .. ..
13.	Специални разпоредби за пре-
	возни средства, предназначе-
	ни за превоз на пътници, с
	повече от осем места за сяда-
	не без мястото на водача:	.. .. .. .. .. ..
13.1.	Клас на превозно средство
	(клас I, клас II, клас III,
	клас A, клас B):	.. .. .. .. .. ..
13.1.1.	Типовете шаси, на които EO
	одобреният тип каросерия мо-
	же да бъде монтирана (произ-
	водител(и) и типове некомплек-
	тувано превозно средство):	.. .. .. .. .. ..
13.2.	Площ за пътниците (m2):	.. .. .. .. .. ..
13.2.1.	Общо (S0):	.. .. .. .. .. ..
13.2.1.1.	Горен етаж (S0а) (1):	.. .. .. .. .. ..
13.2.1.2.	Долен етаж (S0b) (1):	.. .. .. .. .. ..
13.2.2.	За стоящи пътници (S1):	.. .. .. .. .. ..
13.3.	Брой на пътниците (седящи
	и стоящи):	.. .. .. .. .. ..
13.3.1.	Общо (N):	.. .. .. .. .. ..
13.3.2.	Горен етаж (Na)(1):	.. .. .. .. .. ..
13.3.3.	Долен етаж (Nb)(1):	.. .. .. .. .. ..
13.4.	Брой на местата за сядане:	.. .. .. .. .. ..
13.4.1.	Общо (A):	.. .. .. .. .. ..
13.4.2.	Горен етаж (Aa)(1)	.. .. .. .. .. ..
13.4.3.	Долен етаж (Ab)(1):	.. .. .. .. .. ..
13.5.	Брой на обслужващите врати:
13.6.	Брой на аварийните изходи
	(врати, прозорци, аварийни
	люкове, свързващи стълби и
	полустълби):	.. .. .. .. .. ..
13.6.1.	Общо:	.. .. .. .. .. ..
13.6.2.	Горен етаж (1):	.. .. .. .. .. ..
13.6.3.	Долен етаж (1):	.. .. .. .. .. ..
13.7.	Обем на отделението за
	багаж (m3):	.. .. .. .. .. ..
13.8.	Площ върху покрива за превоз
	на багаж (m2):	.. .. .. .. .. ..
13.9.	Технически устройства, улес-
	няващи достъпа до превозното
	средство (рампа, повдигаща се
	платформа, подпорна система
	и др.), ако има:	.. .. .. .. .. ..
13.10.	Якост на надстройката	.. .. .. .. .. ..
13.10.1.	EO номер за одобряване на
	типа, ако има:	.. .. .. .. .. ..
13.10.2.	За надстройки, които все още
	не са одобрени:	.. .. .. .. .. ..
13.10.2.1.	Подробно описание на надст-
	ройката на типа превозно
	средство, включително нейни-
	те размери, форма и съставни
	материали, както и нейното
	закрепване за рамата:	.. .. .. .. .. ..
13.10.2.2.	Чертеж на превозното средст-
	во и на частите от вътрешното
	устройство, които оказват въз-
	действие върху здравината на
	надстройката или върху оста-
	ващото пространство:	.. .. .. .. .. ..
13.10.2.3.	Местоположение на центъра
	на тежестта на превозното
	средство при движение в над-
	лъжна, напречна и вертикал-
	на посока:	.. .. .. .. .. ..
13.10.2.4.	Максимално разстояние меж-
	ду централните линии на вън-
	шните пътнически седалки:	.. .. .. .. .. ..
13.11.	Точки (изисквания) от наред-
	бата, които да са приложими
	и показателни за тези отделни
	технически възли:	.. .. .. .. .. ..

____________

(*) Номерацията и забележките използвани в този списък с данни, съответстват на описаните в приложение № 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Директива 70/156/ЕИО). Точките, които не се отнасят за целите на тази наредба, са премахнати.
(1) Излишното се задрасква.

Приложение № 2
към чл. 8, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Образец

максимален формат: А4 (210 x 297 mm)

ЕО сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА "АА"

Информация, отнасяща се до:

- ЕО одобряване на типа(1);

- изменение на ЕО одобряването на типа(1);

- отказ за ЕО одобряване на типа(1);

- отнемане на ЕО одобряване на типа(1),

за тип на ПС /компонент/ отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача (Директива 2001/85/ЕO, последно изменена с Директива .. .. ./.. ./ЕО)

ЕО номер на одобряването на типа	.. .. .. .. .. .. .
Основание за изменението	.. .. .. .. .. .. .
Раздел I

0.1.	Марка (търговско наименова-
	ние на производителя):	.. .. .. .. .. .. .
0.2.	Тип:	.. .. .. .. .. .. .
0.3.	Начини за идентификация на
	типа, ако е маркиран върху
	превозното средство (компо-
	нента) отделния технически
	възел(1)(2):	.. .. .. .. .. .. .
0.3.1.	Местоположение на тази мар-
	кировка:	.. .. .. .. .. .. .
0.4.	Категория на превозното
	средство (1)(3):	.. .. .. .. .. .. .
0.5.	Наименование и адрес на
	производителя:	.. .. .. .. .. .. .
0.7.	При компоненти и отделни
	технически възли - местопо-
	ложение и метод за нанасяне
	на ЕО маркировката за одоб-
	ряване на типа:	.. .. .. .. .. .. .
0.8.	Адрес (и) на монтажния (те)
	завод (и):	.. .. .. .. .. .. .
Раздел II
1.	Допълнителна информация
	(където е приложимо): виж
	Допълнението	.. .. .. .. .. .. .
2.	Техническа служба, отговор-
	на за изпитванията:	.. .. .. .. .. .. .
3.	Дата на протокола от изпит-
	ванията:	.. .. .. .. .. .. .
4.	Номер на протокола от
	изпитванията:	.. .. .. .. .. .. .
5.	Забележки (ако има): виж
	Допълнението	.. .. .. .. .. .. .
6.	Място:	.. .. .. .. .. .. .
7.	Дата:	.. .. .. .. .. .. .
8.	Подпис:	.. .. .. .. .. .. .
9.	Прилага се индексът на тех-
	ническото досие, депозирано
	при одобряващия орган, който
	може да се получи при поис-
	кване	.. .. .. .. .. .. .

Допълнение към ЕО сертификата с №.. .. .. .. ..

за одобряване на типа

относно ЕО одобряване типа на каросерията като отделен технически възел съгласно Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача (Директива 2001/85/ЕO, последно изменена с Директива .. .. /.. ./ЕО)

1.	Допълнителна информация	.. .. .. .. .. .. .
1.1.	Категория превозни средства
	(М2, М3), на които може да бъде
	монтирана каросерията(1):	.. .. .. .. .. .. .
1.2.	Конструкция на каросерията
	(едно-/двуетажна, съчленена,
	с нисък под)(1):	.. .. .. .. .. .. .
1.3.	Тип на шасито, на което може
	да бъде монтирана каросерията:	.. .. .. .. .. .. .
1.4.	Брой на пътниците (седящи
	и стоящи):	.. .. .. .. .. .. .
1.4.1.	Общ брой (N):	.. .. .. .. .. .. .
1.4.2.	Горен етаж (Nа)(1):	.. .. .. .. .. .. .
1.4.3.	Долен етаж (Nb)(1):	.. .. .. .. .. .. .
1.4.4.	Брой на седящите пътници:	.. .. .. .. .. .. .
1.4.4.1.	Общ брой (А):	.. .. .. .. .. .. .
1.4.4.2.	Горен етаж (Аа)(1):	.. .. .. .. .. .. .
1.4.4.3.	Долен етаж (Ab)(1):	.. .. .. .. .. .. .
1.5.	Обем на отделението за
	багаж (m3)	.. .. .. .. .. .. .
1.6.	Площ върху покрива за превоз
	на багаж (m2)	.. .. .. .. .. .. .
1.7.	Технически устройства, улесня-
	ващи достъпа до превозното
	средство (рампа, повдигаща се
	платформа, подпорна система
	и др.):	.. .. .. .. .. .. .
1.9.	Якост на надстройката	.. .. .. .. .. .. .
1.9.1.	ЕО номер на одобряването на
	типа, когато има:	.. .. .. .. .. .. .
5.	Забележки:	.. .. .. .. .. .. .
6.	Точки (изисквания), осъщест-
	вени и показателни за този
	отделен технически възел:	.. .. .. .. .. .. .

_____________

(1) Излишното се задрасква.
(2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).
(3) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (приложение IIA на Директива 70/156/ЕИО).

Приложение № 3
към чл. 18, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Списък с данни № .. .. (*)

в съответствие с приложение № 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, относно ЕО одобряване типа на превозно средство, оборудвано с вече одобрен тип каросерия като отделен технически възел, по отношение на определени технически характеристики на превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане без мястото на водача (Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача (Директива 2001/85/ЕО))

0.	Обща информация	.. .. .. .. .. .. .
0.1.	Марка (търговско наименова-
	ние на производителя):	.. .. .. .. .. .. .
0.2.	Тип:	.. .. .. .. .. .. .
0.2.0.1.	Шаси:	.. .. .. .. .. .. .
0.2.0.2.	Каросерия/комплектувано
	превозно средство:	.. .. .. .. .. .. .
0.3.	Начини за идентификация на
	типа, когато се маркира на
	превозното средство (b):	.. .. .. .. .. .. .
0.3.0.1.	Шаси:	.. .. .. .. .. .. .
0.3.0.2.	Каросерия/комплектувано
	превозно средство:	.. .. .. .. .. .. .
0.3.1.	Местоположение на тази
	маркировка:	.. .. .. .. .. .. .
0.3.1.1.	Шаси:	.. .. .. .. .. .. .
0.3.1.2.	Каросерия/комплектувано
	превозно средство:	.. .. .. .. .. .. .
0.4.	Категория на превозното
	средство (с):	.. .. .. .. .. .. .
0.5.	Наименование и адрес на
	производителя:	.. .. .. .. .. .. .
0.8.	Адрес(и) на монтажния(те)
	завод(и):	.. .. .. .. .. .. .
1.	Oбщи конструктивни харак-
	теристики на превозното
	средство	.. .. .. .. .. .. .
1.1.	Снимки и/или чертежи на
	представително превозно
	средство:	.. .. .. .. .. .. .
1.2.	Схема с всички размери на
	цялото превозно средство:	.. .. .. .. .. .. .
1.3.	Брой на осите и колелата:
1.3.1.	Брой и местоположение на
	осите със сдвоени колела:	.. .. .. .. .. .. .
1.4.	Шаси (ако има) (сборен
	чертеж):	.. .. .. .. .. .. .
1.5.	Материал, използван за стра-
	ничните елементи(d):	.. .. .. .. .. .. .
1.6.	Местоположение и разполо-
	жение на двигателя:	.. .. .. .. .. .. .
1.8.	Място за управление:	.. .. .. .. .. .. .
1.8.1.	Превозното средство е оборуд-
	вано за дясно/ляво(1)
	движение	.. .. .. .. .. .. .
2.	Mаси и размери (е) (в kg и mm)
	(препратка към чертеж, къде-
	то е необходимо)	.. .. .. .. .. .. .
2.1.	База/бази (междуосово раз-
	стояние(я) (при пълно нато-
	варване)(f):	.. .. .. .. .. .. .
2.4.	Външни размери на превозно-
	то средство (габаритни)	.. .. .. .. .. .. .
2.4.1.	За шаси без каросерия:	.. .. .. .. .. .. .
2.4.1.1.	Дължина (j):	.. .. .. .. .. .. .
2.4.1.2.	Широчина (k):	.. .. .. .. .. .. .
2.4.1.2.1.	Максимална допустима ши-
	рочина:	.. .. .. .. .. .. .
2.4.1.3.	Височина (в готовност за
	движение)(l) (при окачване с
	регулиране на височината да
	се посочи стойността при
	нормалното положение за
	движение):	.. .. .. .. .. .. .
2.6.	Маса на превозното средство
	с каросерията и в случай на
	теглещо превозно средство от
	категория, различна от M1, с
	теглително-прикачно устрой-
	ство, когато е монтирано от
	производителя, при движение,
	или масата на шаси или шаси
	с кабина, без каросерия и/или
	теглително-прикачно устрой-
	ство, когато производителят
	не монтира каросерия и/или
	теглително-прикачно устрой-
	ство (включително течности,
	инструменти, резервно коле-
	ло - когато има и водач, а за
	градски и туристически авто-
	буси - и служебно лице, когато
	има седалка за него в превоз-
	ното средство) (о) (максимум
	и минимум за всеки вариант):	.. .. .. .. .. .. .
2.6.1.	Разпределение на тази маса
	между осите и в случай на
	полуремарке или ремарке с
	централна ос натоварване в
	точката на прикачване (мак-
	симум и минимум за всеки
	вариант):	.. .. .. .. .. .. .
2.8.	Технически допустима макси-
	мална маса с товар, посочена
	от производителя(у) (макси-
	мум и минимум за всеки
	вариант):	.. .. .. .. .. .. .
2.8.1.	Разпределение на тази маса
	между осите и в случай на
	полуремарке или ремарке с
	централна ос натоварване в
	точката на прикачване (мак-
	симум и минимум за всеки
	вариант):	.. .. .. .. .. .. .
2.9.	Технически допустима макси-
	мална маса /маса (натоварва-
	не) на всяка ос:	.. .. .. .. .. .. .
13.10.	Якост на надстройката	.. .. .. .. .. .. .
13.10.1.	ЕО номер за одобряване на
	типа, ако има:	.. .. .. .. .. .. .
13.10.2.	За надстройки, които все още
	не са одобрени:	.. .. .. .. .. .. .
13.10.2.1.	Подробно описание на над-
	стройката на типа превозно
	средство, включително ней-
	ните размери, форма и състав-
	ни материали, както и нейното
	закрепване за рамата:	.. .. .. .. .. .. .
13.10.2.2.	Чертеж на превозното сред-
	ство и на частите от вътрешно-
	то устройство, които оказват
	въздействие върху здравината
	на надстройката или върху
	оставащото пространство:	.. .. .. .. .. .. .
13.10.2.3.	Местоположение на центъра
	на тежестта на превозното
	средство при движение в над-
	лъжна, напречна и вертикал-
	на посока:	.. .. .. .. .. .. .
13.10.2.4.	Максимално разстояние меж-
	ду централните линии на вън-
	шните пътнически седалки:	.. .. .. .. .. .. .

___________________

(1) Излишното се задрасква.
(*) Номерацията и забележките, използвани в този списък с данни, съответстват на описаните в приложение № 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Директива 70/156/ЕИО). Точките, които не се отнасят за целите на тази наредба, са премахнати.

Приложение № 4
към чл. 21, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Образец

максимален формат: А4 (210 x 297 mm)

ЕО сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА "АА"

Информация, отнасяща се до:

- одобряване на типа(1);

- изменение на одобряването на типа(1);

- отказ за одобряване на типа(1);

- отнемане на одобряването на типа(1),

за тип на ПС /компонент/ отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача (Директива 2001/85/ЕО, последно изменена с Директива .. .. ./.. /ЕО)

ЕО номер на одобряването на типа	.. .. .. .. .. .
Основание за изменението	.. .. .. .. .. .
Раздел I

0.1.	Марка (търговско наимено-
	вание на производителя):	.. .. .. .. .. .
0.2.	Тип:	.. .. .. .. .. .
0.3.	Начини за идентификация на
	типа, ако се маркира на пре-
	возното средство(1)(2):	.. .. .. .. .. .
0.3.1.	Местоположение на тази
	маркировка:	.. .. .. .. .. .
0.4.	Категория на превозното
	средство(1)(3):	.. .. .. .. .. .
0.5.	Наименование и адрес на
	производителя:	.. .. .. .. .. .
0.7.	При компоненти и отделни
	технически възли - местопо-
	ложение и метод за нанасяне
	на ЕО маркировката за
	одобряване на типа:	.. .. .. .. .. .
0.8.	Адрес(и) на монтажния(те)
	завод(и):	.. .. .. .. .. .
Раздел II
1.	Допълнителна информация
	където е приложимо): виж
	Допълнението	.. .. .. .. .. .
2.	Техническа служба, отговор-
	на за изпитванията:	.. .. .. .. .. .
3.	Дата на протокола от изпитва-
	нията:	.. .. .. .. .. .
4.	Номер на протокола от из-
	питванията:	.. .. .. .. .. .
5.	Забележки (ако има): виж
	Допълнението	.. .. .. .. .. .
6.	Място:	.. .. .. .. .. .
7.	Дата:	.. .. .. .. .. .
8.	Подпис:	.. .. .. .. .. .
9.	Прилага се индексът на тех-
	ническото досие, депозирано
	при одобряващия орган, кой-
	то може да се получи при
	поискване	.. .. .. .. .. .

Допълнение към ЕО сертификат с № .. .. .. за одобряване на типа

относно ЕО одобряване типа на превозно средство, оборудвано с одобрен тип каросерия като отделен технически възел, съгласно Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача (Директива 2001/85/ЕО, последно изменена с Директива .. .. ./.. /ЕО)

1.	Допълнителна информация	.. .. .. .. .. .
1.1.	Категория превозни средства
	(М2, М3) (1):	.. .. .. .. .. .
1.2.	Технически допустима макси-
	мална маса (kg):	.. .. .. .. .. .
1.8.	Местоположение на центъра
	на тежестта на натоварено
	превозно средство в надлъжна,
	напречна и вертикална посока:	.. .. .. .. .. .
1.9.	Якост на надстройката
1.9.1.	ЕО номер на одобряването на
	типа, когато има:	.. .. .. .. .. .
5.	Забележки: .. .. .. .

_______________

(1) Излишното се задрасква.
(2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).
(3) Както е определено в приложение № 1, част А от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (приложение IIА на Директива 70/156/ЕИО).

Приложение № 5
към чл. 29, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Списък с данни № .. . (*)

в съответствие с приложение № 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, относно ЕО одобряване типа превозно средство по отношение на определени технически характеристики на превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане без мястото на водача (Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача (Директива 2001/85/ЕО))

За системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление към попълнения списък с данни се прилага

0.	Обща информация	..........
0.1.	Марка (търговско наименование
	на производителя):	..........
0.2.	Тип:	..........
0.2.0.1.	Шаси:	..........
0.2.0.2.	Каросерия/комплектувано
	превозно средство:	..........
0.3.	Начини за идентификация на ти-
	па, когато се маркира на превоз-
	ното средство (b):	..........
0.3.0.1.	Шаси:	..........
0.3.0.2.	Каросерия/комплектувано пре-
	возно средство:	..........
0.3.1.	Местоположение на тази мар-
	кировка:	..........
0.3.1.1.	Шаси:	..........
0.3.1.2.	Каросерия/ комплектувано пре-
	возно средство:	..........
0.4.	Категория на превозното
	средство (с):	..........
0.5.	Наименование и адрес на
	производителя:	..........
0.8.	Адрес(и) на монтажния(те)
	завод (и):	..........
1.	Oбщи конструктивни характери-
	стики на превозното средство	..........
1.1.	Снимки и/или чертежи на пред-
	ставително превозно средство:	..........
1.2.	Схема с всички размери на ця-
	лото превозно средство:	..........
1.3.	Брой на осите и колелата:	..........
1.3.1.	Брой и местоположение на оси-
	те със сдвоени колела:	..........
1.4.	Шаси (когато има) (сборен
	чертеж):	..........
1.5.	Материал, използван за стра-
	ничните елементи (d):	..........
1.6.	Местоположение и разположе-
	ние на двигателя:	..........
1.7.	Кабина на водача (изнесена
	напред или нормална) (z):	..........
1.8.	Място за управление:
1.8.1.	Превозното средство е оборуд-
	вано за дясно/ляво (1) движение	..........
2.	Mаси и размери (е) (в kg и mm)
	(препратка към чертеж, където
	е необходимо)	..........
2.1.	База/бази (междуосово
	разстояние/я) (при пълно
	натоварване) (f):	..........
2.4.	Външни размери на превозно-
	то средство (габаритни)	..........
2.4.1.	За шаси без каросерия:	..........
2.4.1.1.	Дължина (j):	..........
2.4.1.2.	Широчина (k):	..........
2.4.1.2.1.	Максимална допустима
	широчина:	..........
2.4.1.3.	Височина (в готовност за дви-
	жение) (1) (при окачване с ре-
	гулиране на височината да се
	посочи стойността при нормал-
	ното положение за движение):	..........
2.4.2.	За шаси с каросерия	..........
2.4.2.1.	Дължина (l):	..........
2.4.2.2.	Широчина (k):	..........
2.4.2.3.	Височина (в готовност за дви-
	жение)(1) (за окачване с регу-
	лиране на височината да се по-
	сочи стойността при нормал-
	ното положение за движение):	..........
2.4.2.9.	Местоположение на центъра
	на тежестта на превозното
	средство при неговата макси-
	мално допустима маса с товар,
	в надлъжна, напречна и вер-
	тикална проекция:	..........
2.6.	Маса на превозното средство
	с каросерията и в случай на теглещо превозно средство от категория, различна от M1, с теглително-прикачно устройство, когато е монтирано от производителя, при движение, или масата на шаси или шаси с кабина, без каросерия и/или теглително-прикачно устройство, когато производителят не монтира каросерия и/или теглително-прикачно устройство (включително течности, инструменти, резервно колело - когато има и водач, а за градски и туристически автобуси - и служебно лице, когато има седалка за него в превозното средство) (о) (максимум и
	минимум за всеки вариант):	..........
2.6.1.	Разпределение на тази маса
	между осите и в случай на
	полуремарке или ремарке с
	централна ос натоварване в
	точката на прикачване (мак-
	симум и минимум за всеки
	вариант):	..........
2.8.	Технически допустимата мак-
	симална маса с товар, посочена
	от производителя (у) (макси-
	мум и минимум за всеки
	вариант):	..........
2.8.1.	Разпределение на тази маса
	между осите и в случай на
	полуремарке или ремарке с
	централна ос натоварване в
	точката на прикачване (мак-
	симум и минимум за всеки
	вариант):	..........
2.9.	Технически допустима макси-
	мална маса /маса (натоварва-
	не) на всяка ос:	..........
9.	Каросерия
9.1.	Тип на каросерията:	..........
9.2.	Използвани материали и на-
	чини на изработка:	..........
13.	Специални разпоредби за пре-
	возни средства, предназначени
	за превоз на пътници, с пове-
	че от осем места без мястото
	на водача	..........
13.1.	Клас на превозно средство
	(клас I, клас II, клас III,
	клас A, клас B):	..........
13.2.	Площ за пътниците (m2)	..........
13.2.1.	Общо (S0):	..........
13.2.2.	Горен етаж (S0а) (1):	..........
13.2.3.	Долен етаж (S0b) (1):	..........
13.2.4.	За стоящи пътници (S1):	..........
13.3.	Брой на пътниците (седящи
	и стоящи):	..........
13.3.1.	Общо (N):	..........
13.3.2.	Горен етаж (Na) (1):	..........
13.3.3.	Долен етаж (Nb) (1):	..........
13.4.	Брой на местата за сядане:	..........
13.4.1.	Общо (A):	..........
13.4.2.	Горен етаж (Aa) (1):	..........
13.4.3.	Долен етаж (Ab) (1):	..........
13.5.	Брой на обслужващите врати:	..........
13.6.	Брой на аварийните изходи
	(врати, прозорци, аварийни
	люкове, свързващи стълби и
	полустълби):	..........
13.6.1.	Общо:	..........
13.6.2.	Горен етаж (1):	..........
13.6.3.	Долен етаж (1):	..........
13.7.	Обем на отделението за
	багаж (m3):	..........
13.8.	Площ върху покрива за
	превоз на багаж (m2):	..........
13.9.	Технически устройства, улес-
	няващи достъпа до превозното
	средство (рампа, повдигаща
	се платформа, подпорна
	система и др.), ако има:	..........
13.10.	Якост на надстройката	..........
13.10.1.	ЕО номер за одобряване на
	типа, ако има:	..........
13.10.2.	За надстройки, които все още
	не са одобрени:	..........
13.10.2.1.	Подробно описание на над-
	стройката на типа превозно
	средство, включително ней-
	ните размери, форма и състав-
	ни материали, както и нейно-
	то закрепване за рамата:	..........
13.10.2.2.	Чертеж на превозното сред-
	ство и на частите от вътреш-
	ното устройство, които оказ-
	ват въздействие върху здрави-
	ната на надстройката или вър-
	ху оставащото пространство:	..........
13.10.2.3.	Местоположение на центъра
	на тежестта на превозното
	средство при движение в над-
	лъжна, напречна и вертикал-
	на посока:	..........
13.10.2.4.	Максимално разстояние меж-
	ду централните линии на
	външните пътнически седалки:	..........

(*) Номерацията и забележките, използвани в този списък с данни, съответстват на описаните в приложение № 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Директива 70/156/ЕИО). Точките, които не се отнасят за целите на тази наредба, са премахнати.
(1) Излишното се задрасква.

Приложение № 6
към чл. 31, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Образец

максимален формат: А4 (210 x 297 mm)

ЕО сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА "АА"

Информация, отнасяща се до:

- одобряване на типа(1);

- изменение на одобряването на типа(1);

- отказ за одобряване на типа(1);

- отнемане на одобряването на типа(1),

за тип на ПС /компонент/ отделен технически възел(1) съгласно Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача (Директива 2001/85/ЕО, последно изменена с Директива .. .. ../.. /ЕО)

ЕО номер на одобряването на типа

Основание за изменението

Раздел I

0.1.	Марка (търговско наименование
	на производителя):	.. .. .. .. ..
0.2.	Тип:	.. .. .. .. ..
0.3.	Начини за идентификация на
	типа, когато се маркира на пре-
	возното средство (1)(2):	.. .. .. .. ..
0.3.1.	Местоположение на тази
	маркировка:	.. .. .. .. ..
0.4.	Категория на превозното
	средство (1)(3):	.. .. .. .. ..
0.5.	Наименование и адрес на
	производителя:	.. .. .. .. ..
0.7.	В случай на компоненти и
	отделни технически възли
	местоположение и метод за
	нанасяне на ЕО маркировката
	за одобряване на типа:	.. .. .. .. ..
0.8.	Адрес (и) на монтажния (те)
	завод (и):	.. .. .. .. ..
Раздел II
1.	Допълнителна информация
	(където е приложима): виж
	Допълнението:	.. .. .. .. ..
2.	Техническа служба, отговорна
	за изпитванията:	.. .. .. .. ..
3.	Дата на протокола от
	изпитванията:	.. .. .. .. ..
4.	Номер на протокола от
	изпитванията:	.. .. .. .. ..
5.	Забележки: виж Допълнението	.. .. .. .. ..
6.	Място:	.. .. .. .. ..
7.	Дата:	.. .. .. .. ..
8.	Подпис:	.. .. .. .. ..
9.	Прилага се индексът на техни-
	ческото досие, депозирано при
	одобряващия орган, който може
	да се получи при поискване	.. .. .. .. ..

Допълнение към ЕО сертификата с №.. .. .. . за одоб-

ряване на типа

по отношение одобряване типа на превозното средство съгласно Наредба № 97 за одобряване типа на нови моторни превозни средства за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача (Директива 2001/85/ЕО, последно изменена с Директива .. .. ./.. /ЕО)

1.	Допълнителна информация	.. .. .. .. ..
1.1.	Категория превозни средства
	(М2, М3)(1):	.. .. .. .. ..
1.2.	Конструкция на каросерията
	(едно-/двуетажна, съчленена,
	с нисък под)(1):	.. .. .. .. ..
1.3.	Технически допустима макси-
	мална маса (kg):	.. .. .. .. ..
1.4.	Брой на пътниците (седящи
	и стоящи):	.. .. .. .. ..
1.4.1.	Общ брой (N):	.. .. .. .. ..
1.4.2.	Горен етаж (Nа) (1):	.. .. .. .. ..
1.4.3.	Долен етаж (Nb) (1):	.. .. .. .. ..
1.4.4.	Брой на седящите пътници:	.. .. .. .. ..
1.4.4.1.	Общ брой (А):	.. .. .. .. ..
1.4.4.2.	Горен етаж (Аа) (1):	.. .. .. .. ..
1.4.4.3.	Долен етаж (Ab) (1):	.. .. .. .. ..
1.5.	Обем на отделението за
	багаж (m3):	.. .. .. .. ..
1.6.	Площ върху покрива за превоз
	на багаж (m2):	.. .. .. .. ..
1.7.	Технически устройства, улеснява-
	щи достъпа до превозното сред-
	ство (рампа, повдигаща се плат-
	форма, подпорна система и др.):	.. .. .. .. ..
1.8.	Местоположение на центъра на
	тежестта на натоварено превозно
	средство в надлъжна, напречна
	и вертикална посока:	.. .. .. .. ..
1.9.	Якост на надстройката .. .. .. .
1.9.1.	ЕО номер на одобряването на
	типа, когато има:	.. .. .. .. ..
5.	Забележки:	.. .. .. .. ..

_______________

(1) Излишното се задрасква.
(2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).
(3) Както е определено в приложение № 1, част А от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (приложение IIА на Директива 70/156/ЕИО).

Приложение № 7
към чл. 37
(Изм. и доп., ДВ, бр. 11 от 2007 г., изм., ДВ, бр. 77 от 2007 г.)

Част I
Изисквания към превозните средства, предназначени за превоз на пътници, с повече от осем места за сядане освен седалката на водача

Раздел 1
Основни изисквания

1. Общи изисквания
1.1. Освен ако не е постановено друго, всички измервания се извършват на ПС с маса в готовност за движение, разположено върху равна и хоризонтална повърхност и при нормални пътни условия. Когато ПС е оборудвано с подпорна система, тя се настройва така, че ПС да е на определената за движение височина. В случаите на одобряване на тип каросерия като отделен технически възел положението на каросерията по отношение на хоризонталната повърхност се определя от производителя.
1.2. Когато в тази наредба има изискване вътрешната повърхност на ПС с маса в готовност за движение да бъде хоризонтална или наклонена под определен ъгъл за ПС с механично окачване, повърхността може да бъде наклонена или да превиши този наклон. Изискването за повърхността да се удовлетворява, когато ПС е в натоварено състояние, определено от производителя. Ако ПС е оборудвано с подпорна система, тя не се привежда в действие.
2. Площ за пътниците
2.1. Общата площ So, която е на разположение на пътниците, се изчислява, като от общата площ на пода на превозното средство се извади:
2.1.1. площта на отделението за водача;
2.1.2. площта, заемана от стъпалата около вратите, и площта, заемана от всяко друго стъпало с напречна широчина, по-малка от 300 mm, както и площта, която се покрива при отварянето и затварянето на вратата и нейния механизъм;
2.1.3. площта, заемана от всяка част, над която вертикалният просвет е по-малък от 1350 mm, измерен спрямо нивото на пода, като не се вземат под внимание допустимите площи и елементи, посочени в т. 7.8.6.3 и 7.8.6.4; в случай на ПС от клас A или B това разстояние може да бъде намалено до 1200 mm;
2.1.4. площта, заемана от всяка част на ПС, до която е възпрепятстван достъпът на пътници, както е описано в т. 9.4;
2.1.5. площта на всяко пространство, предназначено само за превоз на стоки или багаж, до което пътниците нямат достъп;
2.1.6. площта, необходима за осигуряване на определена работна площ за целите на обслужването;
2.1.7. подовото пространство, заемано от стълбите, полустълбите, междуетажните стълби или повърхността на стъпалата.
2.2. Площта S1, която е на разположение на правостоящите пътници, се изчислява, като от So се извадят:
2.2.1. площта на всички части от пода, при които наклонът превишава максимално допустимите стойности, посочени в т. 7.6; 2.2.2. площта на всички части, които не са достъпни за правостоящите пътници, когато всички места за сядане са заети - с изключение на сгъваемите седалки;
2.2.3. площта на всички части, където разстоянието от пода е по-малко от височината над пътеката, посочена в т. 7.5.1 (в тази връзка дръжките не се вземат под внимание);
2.2.4. площта пред напречната вертикална равнина, минаваща през центъра на повърхността за сядане на седалката на водача (когато последната е в крайно задно положение);
2.2.5. 300 mm пред всички седалки, с изключение на сгъваемите седалки, освен когато става дума за странично разположена седалка, монтирана над свода на колелото на ПС, където това разстояние може да бъде намалено до 225 mm; когато се предвижда да се използва променливо разположение на която и да е седалка (виж т. 2.4);
2.2.6. всяка повърхност, която не е изключена от изискванията по т. 2.2.1 - 2.2.5, на която е невъзможно да се разположи правоъгълник с размери 400 mm x 300 mm;
2.2.7. при превозните средства от клас II - площта, в която не се допускат правостоящи пътници;
2.2.8. при двуетажните ПС - площта на горния етаж;
2.2.9. площта, заемана от инвалидна количка (инвалидни колички), когато в нея е ползвателят (виж т. 2.4).
2.3. Превозното средство трябва да разполага с определен брой седящи места (Р), без да се броят сгъваемите седалки, които отговарят на изискванията по т. 7.8. Ако ПС принадлежи към клас I, II или А, броят на седящите места на всеки етаж е поне равен на квадратурата на съответния етаж, който е достъпен за пътниците и екипажа (ако такъв има), закръглена до най-близкото по-малко цяло число. За ПС от клас I, с изключение на горния етаж, тази квадратура може да бъде намалена с 10 %. 2.4. За ПС, оборудвани с променлив брой места за сядане, площта за правостоящи пътници (S1) и изискванията по т. 3 се определят за всяко от условията, където е приложимо, съответно:
2.4.1. при заети всички възможни места за сядане, последвана от останалата площ за правостоящи пътници, и ако остава място - от площта, заета от инвалидни колички;
2.4.2. при заета всяка възможна площ за правостоящи пътници, последвана от останалите места за сядане на пътниците, и ако остава място - от площта, заета от инвалидни колички;
2.4.3. при заета всяка възможна площ от инвалидни колички, последвана от останалата площ за правостоящи пътници, и след това - от възможните заети останали места за сядане.
3. Обозначения на превозните средства
3.1. Превозното средство трябва да има ясни обозначения, видими от вътрешната страна и в близост до предната врата, с букви или пиктограми с височина не по-малка от 15 mm и с цифри с височина не по-малка от 25 mm, за:
3.1.1. максималния брой места за сядане, за които ПС е конструирано;
3.1.2. максималния брой правостоящи места, за които ПС е конструирано, ако има такива;
3.1.3. максималния брой инвалидни колички, за които ПС е конструирано, ако има такива.
3.2. Когато дадено ПС е конструирано с възможност за промяна на броя на местата за сядане, площта за заемане от правостоящи пътници или броя на инвалидните колички, изискванията по т. 3.1 се прилагат по отношение на всеки максимален брой места за сядане, съответстващия му брой инвалидни колички и правостоящи пътници, където е приложимо.
3.3. В площта, предназначена за водача, трябва да бъде осигурено пространство, разположено така, че да е ясно видимо от него. В това пространство се нанасят обозначения с букви или пиктограми с височина не по-малка от 10 mm и цифри с височина не по-малка от 12 mm за масата на багажа, който може да бъде превозван, когато ПС е натоварено с максимален брой пътници и екипаж, и ПС не надвишава технически допустимата максимална маса или допустимото натоварване за всяка ос. Това включва масата на багажа:
3.3.1. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) в багажното отделение (маса В) съгласно изискванията по т. 3.3.1, приложение № 3 на Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите (Наредба № 75; т. 7.4.3.3.1, приложение I на Директива 97/27/ЕО);
3.3.2. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) върху покрива, когато той е оборудван за превоз на багаж (маса ВХ) съгласно изискванията по т. 3.3.1 от приложение № 3 на Наредба № 75 (т. 7.4.3.3.1, приложение I на Директива 97/27/ЕО).
4. Изпитване за устойчивост
4.1. Устойчивостта на ПС трябва да бъде такава, че точката, в която настъпва преобръщане на ПС, да не бъде премината, когато повърхността, върху която ПС стои, бъде наклонена последователно в двете посоки под ъгъл 28° спрямо хоризонталата.
4.2. За целите на това изпитване масата на ПС трябва да е такава, каквато е при движение, като в допълнение:
4.2.1. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Върху всяко място за сядане на пътник се прилага натоварване, равно на Q (както е определено в т. 3.3.1 на приложение № 3 от Наредба № 75 (т. 7.4.3.3.1, приложение I на Директива 97/27/ЕО). Когато превозното средство е конструирано за правостоящи пътници или за част от екипажа не е предвидено място за сядане, центровете на тежестта на заместващите ги товари Q, или 75 kg, трябва да бъдат равномерно разпределени върху площите за правостоящи пътници или съответно екипажа, на височина 875 mm. Когато превозното средство е оборудвано за превоз на багаж върху покрива, към покрива се прикрепва представителна за този багаж равномерно разпределена маса (ВХ), не по-малка от обявената от производителя, в съответствие с т. 3.3.1 на приложение № 3 от Наредба № 75 (т. 7.4.3.3.1, приложение I на Директива 97/27/ЕО). Другите отделения за багаж не трябва да съдържат багаж.
4.2.2. Ако ПС разполага с възможност за промяна на броя на местата за сядане, броя на правостоящите пътници или е конструирано за превоз на една или повече инвалидни колички, по отношение на всяка площ от отделението за пътници, в което могат да се извършват такива промени, описани в т.
4.2.1, натоварванията трябва да съответстват на най-голямата от следните стойности:
- масата, отговаряща на броя на седящите пътници, които могат да заемат площта, включително масата на всички разглобяеми седалки, или
- масата, отговаряща на броя на правостоящите пътници, които могат да заемат площта, или
- масата на инвалидните колички и техните ползватели, които могат да заемат площта при обща маса 250 kg за всяка, разположена на височина 500 mm над пода в центъра на всяко предназначено за инвалидна количка място, или - масата на седящите пътници, правостоящите пътници и ползвателите на инвалидни колички, както и всяка комбинация от тях, която може да заеме площта.
4.3. Височината на всяко стъпало, предназначено да предотврати страничното приплъзване на колело на ПС, на стенда за изпитване за накланяне трябва да бъде не по-голяма от две трети от разстоянието между повърхността, върху която ПС стои преди накланянето, и онази част от джантата на въпросното колело, която се намира най-близо до повърхността, когато ПС е натоварено в съответствие с т. 4.2.
4.4. По време на изпитването не трябва да има части от ПС, които да влизат в контакт помежду си, ако същите в нормални експлоатационни условия не трябва да правят това, както и части, претърпяващи увреждане или изместване спрямо обичайното си положение.
4.5. Алтернативно може да се използва метод на изчисление, който да покаже, че ПС няма да се преобърне при условията, описани в т. 4.1 и 4.2. При изчисленията се взимат под внимание следните параметри:
4.5.1. маси и размери;
4.5.2. височина на центъра на тежестта;
4.5.3. коефициенти на еластичност на окачването;
4.5.4. вертикални и хоризонтални коефициенти за гумите;
4.5.5. характеристики на регулатора на въздушното налягане в пневматичните ресори;
4.5.6. разположение на центъра на моментите;
4.5.7. съпротивление на усукване на каросерията. Методът за изчисляване е описан в част II.
5. Противопожарна защита
5.1. Отделение за двигателя
5.1.1. За изработката на отделението за двигателя не трябва да се използват леснозапалими звукоизолиращи материали или материали, които са податливи на импрегниране с гориво, масло или други запалими материали, освен ако те не са обвити с непромокаемо покритие.
5.1.2. За да се избегне, доколкото е възможно, натрупването на гориво, масло или други запалими материали в която и да е част от отделението на двигателя, се вземат предпазни мерки чрез подходящо разполагане на отделението на двигателя или чрез дренажни отвори.
5.1.3. Между отделението на двигателя или който и да е друг източник на топлина (например устройства за поглъщане на енергията, освободена при продължително спускане на ПС по наклонена повърхност, т.е. забавители, или устройства за отопляване на вътрешността на каросерията, различни от устройствата, работещи чрез циркулация на гореща вода) и останалата част на ПС трябва да се монтира разделяща преграда от топлоизолационен материал. Всички фиксиращи скоби, уплътнения и т.н., използвани съвместно с разделящата преграда, трябва да бъдат огнеустойчиви.
5.1.4. В отделението за пътници може да се инсталира нагревателно устройство, което не функционира с гореща вода, ако е поместено в кожух от материал, устойчив на създадените от устройството температури, не отделя токсични газове и е разположено по начин, предотвратяващ евентуалния контакт на който и да е от пътниците с нагорещени повърхности.
5.2. Електрооборудване и кабели на електрическата инсталация
5.2.1. Всички кабели да са надеждно изолирани. Всички кабели и цялото електрооборудване трябва да издържат на условията на температура и влажност, на които са изложени. В отделението на двигателя да се обърне особено внимание на пригодността им да издържат на температурата в него, както и на влиянието на всички възможни замърсители.
5.2.2. По никой от кабелите, използвани в електрическата верига, да не минава ток, по-голям от допустимия за съответния кабел, определен от начина на инсталиране и максималната температура на обкръжаващата среда.
5.2.3. Всяка електрическа верига, захранваща която и да е точка от оборудването с изключение на стартера, запалителната уредба (принудително запалване), нагревателните свещи, устройството за спиране на двигателя, зарядната верига и свързването към маса на акумулатора, да е снабдена с предпазител или разединител. Електрическите вериги могат да бъдат предпазвани чрез обикновен предпазител или обикновен разединител, ако номиналната им сила на тока не е по-голяма от 16 А. 5.2.4. Всички кабели трябва да са добре защитени и здраво закрепени по такъв начин, че да не могат да бъдат повреждани от срязване, протриване или прищипване.
5.2.5. Когато в една или няколко от електрическите вериги на ПС напрежението надхвърля 100 V (средноквадратична стойност), всеки от полюсите на главното електрозахранване, който не е свързан към маса, да се свързва с ръчноуправляем прекъсвач, който да прекъсва връзката на тези вериги с главното електрозахранване. Той се разполага във вътрешната част на ПС на място, леснодостъпно за водача. Прекъсвачът да не изключва електрическите вериги, осигуряващи задължителното захранване за външните светлини на ПС. Изискването не се отнася до високоволтовите вериги на запалителната уредба или самостоятелни вериги в отделните възли на оборудването на ПС.
5.2.6. Всички електрически кабели се разполагат така, че никоя от частите им да не влиза в контакт с тръбопроводи за гориво или която и да било част от системата за отработили газове и да не бъде изложена на интензивно топлинно въздействие, освен ако не е осигурена подходяща специална изолация и защита, както например при изпускателните клапани с електромагнитно управление.
5.3. Акумулаторни батерии
5.3.1. Всички акумулаторни батерии да са надеждно монтирани и леснодостъпни.
5.3.2. Акумулаторното отделение да е отделено от отделението за пътници и отделението за водача и проветрявано с външен въздух.
5.3.3. Клемите на акумулаторните батерии да са защитени от опасност срещу късо съединение.
5.4. Пожарогасители и средства за оказване на първа долекарска помощ
5.4.1. Да се осигури свободно пространство за разполагане на един или няколко пожарогасителя, като поне единият от тях да се намира в близост до мястото на водача. При ПС от класове А или В пространството да е не по-малко от 8 dm3, а при класове I, II или III - не по-малко от 15 dm3.
5.4.2. Да се осигури свободно пространство за разполагане на един или няколко комплекта със средства за оказване на първа долекарска помощ. Така осигуреното пространство да е не по-малко от 7 dm3, а минималният му размер трябва да е не по-малък от 80 mm.
5.4.3. За пожарогасителите и комплектите със средствата за оказване на първа долекарска помощ може да се предвиди защита срещу кражби и вандализъм (например разполагане в обособени шкафчета или зад чупливо стъкло), при условие че местоположенията на посочените средства са ясно обозначени и е предвидена възможност за безпрепятственото им изваждане при аварийни обстоятелства.
5.5. Материали В радиус 100 mm около изпускателната уредба или друг значим източник на топлина да няма леснозапалими материали, освен ако последните са надеждно защитени. При необходимост да се осигури защита за предотвратяване на контакта на греста или други леснозапалими материали с изпускателната уредба или останалите значими източници на топлина. Под леснозапалим материал се разбира всеки материал, за който не е предвидено да издържи температурите, които са вероятни за конкретното място.
6. Изходи
6.1. Брой на изходите
6.1.1. Минималният брой на вратите в ПС да е две, или две обслужващи врати, или една обслужваща врата и една аварийна врата. Необходимият минимален брой на обслужващите врати е, както следва:

Брой пътници	Брой на обслужващите врати
Брой пътници	класове I и A	клас II	класове III и B
9 - 45	1	1	1
46 - 70	2	1	1
71 - 100	3	2	1
над 100	4	3	1

6.1.2. Минималният брой на обслужващите врати във всяка отделна секция на съчленените ПС е една, с изключение на предната секция на съчленено ПС от клас I, където този брой да е две.
6.1.3. Обслужваща врата, оборудвана с механизирана система за управление, не се счита за аварийна врата, освен ако тя може лесно да се отваря ръчно в случай на активиране на устройството по т. 6.5.1 при необходимост.
6.1.4. Минималният брой на изходите да е такъв, че общият брой на изходите във всяко отделение да е, както следва:

Брой на пътниците и членовете на екипажа за съответното отделение	Минимален общ брой на изходите
1 - 8	2
9 - 16	3
17 - 30	4
31 - 45	5
46 - 60	6
61 - 75	7
76 - 90	8
91 - 110	9
111 - 130	10
над 130	11

Аварийните люкове се броят като един от посочените аварийни изходи.
6.1.5. Всяка отделна секция от съчленените ПС се възприема като отделно ПС за целите на определянето на минималния брой и положението на изходите освен за случая по т. 6.2.4. Тоалетните помещения и коридорите не се възприемат като обособени отделения във връзка с определянето на броя на аварийните изходи. Броят на пътниците се определя за всяка отделна секция. 6.1.6. Двойните обслужващи врати се броят за две врати, а двойните или множествени прозорци - за два аварийни прозореца. 6.1.7. Когато отделението за водача не осигурява достъп до отделението за пътници чрез коридор, удовлетворяващ едно от условията, описани в т. 7.5.1.1, да са изпълнени следните условия:
6.1.7.1. отделението за водача да има два изхода, които не се намират върху една и съща странична стена; когато единият от изходите е прозорец, той да удовлетворява изискванията за аварийните прозорци по т. 6.3.1 и 6.8;
6.1.7.2. допуска се разполагане на едно или две места за сядане до седалката на водача за настаняване на допълнителни лица; в този случай двата изхода по т. 6.1.7.1 са врати; вратата за водача се възприема като аварийна врата за заемащите въпросните седалки, при условие че седалката на водача, кормилното колело, корпусът на отделението за двигателя, лостът за скоростите, механизмът за задействане на ръчната спирачка и т.н. не са твърде съществена пречка за преминаването на пътниците; предвидената за допълнителните лица врата се възприема като аварийна врата за водача; в отделението, съединено с отделението за водача, могат да се разположат до пет допълнителни места за сядане, при условие че те и пространството, предназначено за разполагането им, удовлетворяват всички изисквания на тази наредба и поне една от вратите, предоставящи достъп до отделението за пътници, отговаря на изискванията за аварийни врати по т. 6.3;
6.1.7.3. при обстоятелствата по т. 6.1.7.1 и 6.1.7.2 предвидените за отделението за водача изходи не се възприемат като врати по смисъла на т. 6.1.1 - 6.1.2, нито като изходи по смисъла на т. 6.1.4, освен в случаите по т. 6.1.7.1 и 6.1.7.2; по отношение на такива изходи не се прилагат разпоредбите на т. 6.3 - 6.7, 7.1, 7.2 и 7.7.
6.1.8. Когато отделението на водача и съседно разположените до него места за сядане са достъпни откъм основното отделение за пътници чрез коридор, удовлетворяващ едно от условията по т. 7.5.1.1, не се изисква външен изход от отделението за водача.
6.1.9. Когато във връзка с обстоятелствата, описани в т. 6.1.8, е предвидена врата за водача или друг изход от отделението, тази врата или изход се възприема като изход за пътниците единствено, ако:
6.1.9.1. не се налага напускащите отделението лица да се провират между кормилното колело и седалката на водача, за да използват изхода;
6.1.9.2. вратата или изходът удовлетворяват изискванията за размери на аварийни врати, определени в т. 6.3.1.
6.1.10. Изискванията по т. 6.1.8 и 6.1.9 не изключват възможността за наличие на врата или друга преграда между седалката на водача и отделението за пътници, при условие че тази преграда може да се премахва бързо от водача при аварийни обстоятелства. Вратата за водача в отделение, защитено с подобна преграда, не се възприема като изход за пътниците.
6.1.11. Освен с аварийни врати и прозорци ПС от класове II, III и B се оборудват с аварийни люкове. С такива люкове може да бъдат снабдени и ПС от класове I и A. Минималният брой люкове е, както следва:

Брой пътници	Брой люкове
Не повече от 50	1
Повече от 50	2

6.2. Разположение на изходите Превозните средства с вместимост, превишаваща 22 пътници да удовлетворяват посочените по-долу изисквания. Превозните средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, може да удовлетворяват или посочените по-долу изисквания, или изискванията по т. 1.2 от приложение № 11.
6.2.1. Обслужващата врата (и) да е разположена от тази страна на ПС, която е по-близо до банкета на пътя, в съответствие с посоката на движение за държавата, в която ще бъде разрешена експлоатацията на ПС, и най-малко една от вратите да се намира в предната половина на ПС. Това не изключва възможността за осигуряване на врата за използване от пътници в инвалидни колички в задната част на ПС.
6.2.2. Две от посочените в т. 6.1.1 врати да са отделени една от друга по начин, при който разстоянието между напречните вертикални равнини през централната линия на съответната врата е не по-малко от 40 % от общата дължина на отделението за пътници. Ако една от тези две врати представлява съставна част от двойна врата, измерването на въпросното разстояние се извършва между двете врати, които са възможно най-отдалечени една от друга.
6.2.3. Изходите се разполагат по начин, при който техният брой върху всяка от двете страни на ПС е приблизително еднакъв.
6.2.4. Да се предвиди разполагането на поне един авариен изход върху задната или предната страна на ПС. За ПС от клас I и за такива със задна част, която е постоянно затворена откъм отделението за пътници, това изискване се счита за удовлетворено при положение, че е осигурено наличие на авариен люк.
6.2.5. Изходите от една и съща страна на ПС трябва да бъдат подходящо разпределени по дължината на ПС.
6.2.6. Може да има врата от задната страна на ПС, при условие че тя не е обслужваща врата.
6.2.7. Ако ПС е оборудвано с аварийни люкове, те трябва да бъдат разположени, както следва:
- ако има само един люк, той се разполага в средната третина от ПС;
- ако люковете са два, те да са на разстояние най-малко 2 m един от друг, измерено между най-близките краища на отворите им, и да са разположени в права линия, успоредна на надлъжната ос на ПС.
6.3. Минимални размери на изходите 6.3.1. Различните видове изходи трябва да притежават следните минимални размери:

			Клас I	Клас II и III	Бележки
Обслужваща врата	Отвор на вратата	Височина (mm)	1800	1650	-
		Широчина (mm)	Единична врата: Двойна врата:	650 1200	Тези размери могат да бъдат намалени със 100 mm, когато измерването е направено на нивото на дръжките
Аварийна врата		Височина (mm)	1250		-
		Широчина (mm)	550
Авариен прозорец	Площ (mm2)		400 000		Да е възможно изобразяването на правоъгълник с размери 500 mm x 700 mm в тази площ
Авариен прозорец, разположен на задната страна на превозното средство. Ако производителят не е предвидил авариен прозорец с минималните размери, предписани по-горе			Да е възможно изобразяването на правоъгълник с размери 350 mm височина и 1550 mm широчина на отвора на аварийния прозорец
Авариен люк	Отвор на люка	Площ (mm2)	400 000		Да е възможно изобразяването на правоъгълник с размери 500 mm x 700 mm в тази площ

6.3.2. Превозните средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, могат да удовлетворяват или изискванията по т. 6.3.1, или изискванията по т. 1.1 от приложение № 11.
6.4. Технически изисквания към всички обслужващи врати
6.4.1. Всяка обслужваща врата на ПС трябва да може да се отваря лесно отвътре и отвън при спряло ПС (това не е необходимо, когато ПС е в движение). Това изискване да не се тълкува като изключващо възможността за заключване на вратата отвън, при условие тя винаги да може да се отваря отвътре.
6.4.2. Всеки механизъм или устройство за отваряне на вратата отвън да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от земята и на не повече от 500 mm от вратата. При ПС от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на вратата отвътре трябва да бъде на разстояние между 1000 и 1500 mm от горната повърхност на пода или най-близко разположеното до механизма стъпало и на не повече от 500 mm от вратата. Това изискване не се отнася до разположените в зоната около водача устройства. 6.4.3. Всяка монолитна обслужваща врата с ръчно задвижване, закрепена с панти или шарнирно, се монтира така, че ако в отворено състояние вратата влезе в контакт с неподвижен обект, докато ПС се движи напред, тя да се затваря.
6.4.4. Когато обслужващата врата с ръчно задвижване е снабдена със самозатварящ механизъм, той трябва да бъде двустъпален тип.
6.4.5. По вътрешната страна на обслужващата врата да няма каквото и да е устройство, което би закрило вътрешните стъпала, когато вратата е затворена. Това не изключва наличието в стълбищното пространство при затворена врата на механизъм за управляване на вратата или друго оборудване, закрепено към вътрешната страна на вратата, което не образува продължение на пода, върху което могат да застанат пътници. Този механизъм и оборудване не трябва да представляват опасност за пътниците. 6.4.6. Когато директната видимост не е достатъчна, да се монтира оптическо или друго устройство, позволяващо на водача да забелязва от седящо положение присъствието на пътник в непосредствена близост, отвътре или отвън, на всяка странична обслужваща врата, която не се управлява автоматично. В случай на обслужваща врата, разположена на задната страна на ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, изискването се удовлетворява, ако водачът може да забележи присъствието на лице с ръст 1,3 m, стоящ на 1 m зад ПС.
6.4.7. Всяка отваряща се навътре към ПС врата и нейният механизъм да са конструирани така, че нейното движение да не причинява наранявания на пътниците при нормални условия на употреба. При необходимост да се монтират подходящи предпазни устройства.
6.4.8. Ако обслужващата врата е разположена в съседство с врата на тоалетна или друго вътрешно отделение, обслужващата врата да е обезопасена срещу непреднамерено отваряне. Това изискване не се прилага, ако вратата се заключва автоматично, когато ПС се движи със скорост, по-голяма от 5 km/h.
6.4.9. При ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, крилата на обслужващите врати, намиращи се в задната част на ПС, да не могат да се отварят на повече от 115° и по-малко от 85° и в отворено положение да може да се задържат автоматично в съответното положение. Това не изключва възможността от превишаване на посоченото ограничение и отваряне на вратата на по-голям от посочения ъгъл, когато това е безопасно: например при придвижване на заден ход към висока платформа за товарене или отваряне на вратите на 270° с цел осигуряване на достатъчно свободно пространство зад ПС за товарене.
6.5. Допълнителни технически изисквания по отношение на обслужващите врати с механизирано задействане
6.5.1. При аварийни обстоятелства всяка обслужваща врата с механизирано задействане да може при спряло ПС (това не е необходимо, когато ПС е в движение):
6.5.1.1. да се отваря отвътре и когато не е заключена - отвън, посредством механизъм за управление, който работи независимо от наличието на захранване, и да спира действието на всички останали механизми за управление на вратата;
6.5.1.2. в случаите на вътрешно разположени механизми те трябва да са разположени върху вратата или на разстояние до 300 mm от нея, на височина не по-малка от 1600 mm над първото стъпало;
6.5.1.3. механизмите да са лесновидими и точно определени при приближаване към вратата и при заставане пред нея и ако служат като допълнение към обикновените механизми за отваряне на вратата, да са ясно обозначени за използване при аварийни обстоятелства;
6.5.1.4. механизмите да се задействат от едно лице, когато то се намира непосредствено пред вратата;
6.5.1.5. механизмите да предизвикват отваряне или създават условия за лесно ръчно отваряне на вратата;
6.5.1.6. да може да бъде защитена чрез устройство, което лесно да се отстранява или счупва, за да се осигури достъп до аварийния механизъм; начините за действие с аварийните механизми и начините за отстраняване на покриващите ги предпазни капаци да са показвани на водача звуково и визуално, и
6.5.1.7. в случай на врата, която се задейства от водача и не отговаря на изискванията по т. 6.5.6.2, тя да е такава, че след задействане на механизмите за отваряне и връщането им в нормално положение да не се затваря, докато водачът не задейства механизма за затваряне.
6.5.2. Възможно е да бъде осигурено устройство, което се задейства от мястото на водача на ПС с цел да дезактивира външните аварийни механизми, за да заключи отвън обслужващите врати. В този случай външните аварийни механизми да се активират отново автоматично или при стартиране на двигателя, или преди достигането от ПС на скорост 20 km/h. Впоследствие дезактивирането на външните аварийни механизми да не става автоматично, а само след намеса от страна на водача.
6.5.3. Всяка задвижвана от водача обслужваща врата да може да се задейства от мястото на водача с помощта на устройства, които, с изключение в случая на крачноуправляемите механизми, са ясно и еднозначно обозначени.
6.5.4. Всяка обслужваща врата с механизирано задействане да активира визуално предупредително устройство, което да предупреждава за ненапълно затворена врата. Това устройство да се вижда ясно от водача при нормално положение за управление, при всякакви условия на осветеност на околната среда. Устройството да предупреждава винаги, когато панелът на вратата е между напълно отворено положение и на 30 mm от напълно затвореното положение. Едно и също устройство може да обслужва една или няколко врати. С подобно устройство не се оборудват разположените в предната половина на ПС обслужващи врати, които не удовлетворяват изискванията по т. 6.5.6.1 и 6.5.6.2. 6.5.5. Когато са предвидени устройства за отваряне и затваряне от водача на обслужващи врати с механизирано задействане, те да позволяват на водача да сменя посоката на движение на вратата във всеки един момент от процеса на затваряне или отваряне.
6.5.6. Конструкцията и системата за управление на всяка обслужваща врата с механизирано задействане да ограничават риска от нараняване на пътник от вратата или притисването му от вратата при нейното затваряне. Това изискване се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните две условия:
6.5.6.1. Когато се затваря вратата и във всяка измервателна точка, описана в приложение № 10, се приложи противодействаща на затварянето сила не по-голяма от 150 N, вратата трябва да се отвори отново автоматично до крайното си положение и, с изключение на случаите на автоматично задействани обслужващи врати - да остане отворена, докато не се задейства механизмът за затваряне. Силата може да бъде измерена по метод, съгласуван с ИА "АА". Указания за измерване на силата са дадени в приложение № 10. Максималната сила може да е по-голяма от 150 N за кратък период от време, при условие че не превишава 300 N. Системата за повторно отваряне може да се проверява посредством изпитване с щанга с напречно сечение с височина 60 mm, широчина 30 mm и закръгления на ъглите с радиус 5 mm.
6.5.6.2. Когато при затваряне вратата затисне китка или пръсти на пътник:
6.5.6.2.1. вратата се отваря отново автоматично до крайното си положение и, с изключение на случаите на автоматично задействани обслужващи врати, да остане отворена, докато не се задейства механизмът за затваряне, или
6.5.6.2.2. китката или пръстите да могат лесно да се издърпат от вратата без риск от нараняване на пътника; изпълнението на това изискване може да се провери ръчно или посредством изпитване с щанга, посочена в т. 6.5.6.1, скосена в единия край по протежение на 300 mm от дължината и от 30 до 5 mm от дебелината й; тя не трябва да бъде полирана или смазвана; ако вратата затисне щангата, тя да може да се издърпа лесно, или
6.5.6.2.3. вратата се задържа в положение, даващо възможност за свободно провиране на щанга с напречно сечение с височина 60 mm, широчина 20 mm и ръбове с радиус на закръгление 5 mm; това положение да бъде при не повече от 30 mm от напълно затвореното положение на вратата.
6.5.6.3. В случай на предни обслужващи врати изискването по т. 6.5.6 се счита за удовлетворено, ако вратата:
6.5.6.3.1. удовлетворява изискванията по т. 6.5.6.1 и 6.5.6.2, или
6.5.6.3.2. има еластични ръбове; те не трябва да са толкова меки, че при врата, затворена върху щангата по т. 6.5.6.1, панелът на вратата да може да достигне напълно затворено положение.
6.5.7. Когато обслужваща врата с механизирано задействане се задържа затворена само при непрекъснато захранване, да е осигурено визуално предупредително устройство, което да информира водача за всяко прекъсване на захранването към вратите. 6.5.8. Когато е монтирано предпазно устройство против потегляне, то трябва да е ефективно само при скорости, по-малки от 5 km/h, и да не може да се задейства при по-висока скорост.
6.5.9. Когато ПС не е оборудвано с предпазно устройство против потегляне, трябва да се активира звуково предупреждение към водача, че ПС е потеглило с ненапълно затворена обслужваща врата с механизирано задействане. Звуковото предупреждение се задейства при скорост, по-голяма от 5 km/h, за врати, отговарящи на изискванията по т. 6.5.6.2.3.
6.6. Допълнителни технически изисквания за автоматично задействаните обслужващи врати 6.6.1. Задействане на механизмите за отваряне
6.6.1.1. С изключение на случаите по т. 6.5.1 механизмите за отваряне на всяка автоматично задействана обслужваща врата да могат да се активират и дезактивират само от мястото на водача.
6.6.1.2. Активирането и дезактивирането да са или директни с помощта на превключвател, или индиректни - чрез отваряне и затваряне на предната обслужваща врата.
6.6.1.3. Задействането на механизмите за отваряне от водача да е индикирано отвътре, а когато вратата се отваря отвън, също и от външната страна на ПС; индикаторът (например осветяван бутон или знак) да се намира върху или в близост до вратата, за която се отнася.
6.6.1.4. В случаите на директно задействане с превключвател функционалното положение на системата да е ясно индикирано на водача, например чрез положението на превключвателя или чрез индикаторна лампичка или светващ бутон. Превключвателят да е специално обозначен и разположен по начин, по който да не може да се обърка с друг механизъм.
6.6.2. Отваряне на автоматично задействаните обслужващи врати
6.6.2.1. След задействане от водача на механизмите за отваряне на вратата пътниците трябва да могат да отворят вратата по следния начин:
6.6.2.1.1. отвътре - например чрез натискане на бутон или преминаване през светлинна бариера, и
6.6.2.1.2. отвън - с изключение на случаите, в които вратата е предназначена за използване единствено като изход и е обозначена като такава, например чрез натискане на осветен бутон, бутон, разположен под осветен знак или подобно устройство, обозначено с подходяща инструкция.
6.6.2.2. Натискането на бутоните по т. 6.6.2.1.1 и използването на средства за връзка с водача по т. 7.9.1 може да подава сигнал, който се регистрира и след задействането от страна на водача на механизмите за отваряне води до отварянето на вратата.
6.6.3. Затваряне на автоматично задействани обслужващи врати
6.6.3.1. След отваряне на автоматично задействана обслужваща врата тя трябва да се затвори автоматично след изтичане на определен времеви интервал. Ако пътник влезе или излезе във/от ПС по време на този интервал от време, предпазното устройство (например контактно устройство на пода, светлинна бариера или еднопосочна врата) да осигури достатъчно продължаване на времето до затварянето на вратата.
6.6.3.2. Ако пътникът влезе или излезе във/от ПС, докато вратата се затваря, процесът на затваряне да се прекъсва автоматично и вратата да се върне в отворено положение. Връщането може да се осигури чрез някое от предпазните устройства, посочени в т. 6.6.3.1, или чрез друго устройство.
6.6.3.3. Врата, която се затваря автоматично в съответствие с изискванията по т. 6.6.3.1, трябва да може да бъде отворена отново от пътник в съответствие с т. 6.6.2; изискването не се прилага, ако водачът е дезактивирал механизмите за отваряне. 6.6.3.4. След дезактивиране на механизмите за отваряне на автоматично задействани обслужващи врати от водача отворените врати се затварят в съответствие с изискванията по т. 6.6.3.1 и 6.6.3.2.
6.6.4. Преустановяване на процеса на автоматично затваряне на врати, обозначени за специално предназначение, например за пътници с детски колички, пътници с ограничена подвижност и др.
6.6.4.1. Водачът да може да преустанови процеса на автоматично затваряне на вратата чрез задействане на специален механизъм. Пътниците също да могат да преустановяват процеса на автоматично затваряне директно чрез натискане на специален бутон.
6.6.4.2. Преустановяването на процеса на автоматично затваряне на вратата да е указано на водача посредством визуално предупредително приспособление.
6.6.4.3. Процесът на автоматично затваряне на вратата във всички случаи трябва да се възобновява от водача.
6.6.4.4. Изискванията по т. 6.6.3 се прилагат до последващото затваряне на вратата.
6.7. Технически изисквания към аварийните врати
6.7.1. Аварийните врати да могат да се отварят лесно отвътре и отвън при спряло ПС. Това изискване не изключва възможността от заключване на вратата отвън, при условие че тя би могла да се отвори във всички случаи отвътре посредством обичайния механизъм за отваряне.
6.7.2. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Когато аварийните врати се използват като такива, те не трябва да бъдат от тип с механизирано задействане, освен ако след задействането на механизма, описан в т. 6.5.1, и връщането му в нормално положение вратите не се затварят отново, преди водачът да задейства отново механизма за затваряне. Вратите не трябва да бъдат от плъзгащ се тип, освен в случаите на превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници. За тези ПС плъзгащата се врата може да бъде приета за аварийна, когато е доказано, че може да бъде отваряна без използване на инструменти след изпитване за челен удар в преграда в съответствие с Наредба № 111 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение поведението на кормилния механизъм в случай на удар (Директива 74/297/ЕИО).
6.7.3. Всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвън да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от земята и на не повече от 500 mm от вратата. При ПС от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвътре да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от горната повърхност на пода или най-близко разположеното до механизма стъпало, и на не повече от 500 mm от вратата. Това изискване не се прилага за механизми, разположени в зоната около водача.
6.7.4. Окачените аварийни врати, монтирани странично на ПС, да са закрепени с панти за техния преден край и да се отварят навън. Допуска се използването на ремъци, вериги или други устройства, при условие че те не възпрепятстват отварянето и задържането в отворено положение на вратата под ъгъл най-малко 100°. Ако има начин да се гарантира свободно преминаване до аварийната врата, изискването за минимален ъгъл 100° не се прилага.
6.7.5. Аварийните врати да са обезопасени срещу непреднамерено отваряне. Това изискване не се прилага, ако аварийната врата се затваря автоматично, когато ПС се движи със скорост, по-голяма от 5 km/h.
6.7.6. Всички аварийни врати да са снабдени със звуково устройство за предупреждение на водача, когато те не са затворени надеждно. Предупредителното устройство да се задейства от движението на ключалката или дръжката на вратата, а не от движението на самата врата.
6.8. Технически изисквания към аварийните прозорци
6.8.1. Всеки окачен или изваждащ се авариен прозорец да се отваря навън. При отварянето си изваждащият се тип не трябва да се отделя напълно от ПС. Действието на изваждащия се прозорец да бъде такова, че да предотврати изваждането му по невнимание.
6.8.2. Всеки авариен прозорец трябва:
6.8.2.1. или да може да се отваря лесно и моментално от вътрешната и външната страна на ПС с помощта на устройство, признато от ИА "АА" като удовлетворително;
6.8.2.2. или да бъде изработен от лесно чупливо безопасно стъкло; това изискване изключва възможността за използване на ламинирано (многопластово) стъкло или пластмасови материали; в близост до всеки авариен прозорец да е осигурено устройство (чукче), лесно достъпно за лицата в ПС, което служи за чупене на прозорците.
6.8.3. Всеки авариен прозорец, който може да се заключва отвън, да е конструиран така, че да може да се отваря по всяко време от вътрешната страна на ПС.
6.8.4. Ако аварийният прозорец е от тип, хоризонтално окачен в горния му край, да е осигурено подходящо устройство, което да го задържа напълно отворен. Всеки окачен авариен прозорец да дава възможност за безпрепятствено преминаване от вътрешната към външната или от външната към вътрешната страна на ПС.
6.8.5. Височината на долния край на аварийния прозорец, монтиран странично на ПС, от основното ниво на пода непосредствено под дадения прозорец (с изключение на всички локални отклонения, като наличието на калник или отделение за предавателната кутия) да е между 1200 mm и 650 mm в случаите на окачени аварийни прозорци или по-малка от 500 mm в случаите на прозорци, изработени от чупливо стъкло. В случай на окачени аварийни прозорци височината на долния край може да бъде намалена до 500 mm, при условие че отворът на прозореца е снабден с преграда на височина до 650 mm, за премахване на риска от падане на пътници извън ПС. Когато отворът на прозореца е снабден с преграда, размерът на отвора на прозореца над преградата да е не по-малък от минималния предвиден размер за аварийните прозорци.
6.8.6. Всеки окачен авариен прозорец, който не е ясно видим от мястото на водача, да е оборудван със звуково предупредително устройство, което да сигнализира на водача, че прозорецът не е напълно затворен. Това устройство да може да се задейства от ключалката на прозореца, а не от движението на самия прозорец.
6.9. Технически изисквания към аварийните люкове
6.9.1. Всеки авариен люк да се отваря и затваря по начин, който не възпрепятства свободното преминаване от вътрешната към външната и от външната към вътрешната страна на ПС.
6.9.2. Покривните аварийни люкове да са изваждащи се, окачени или изработени от лесно чупливо безопасно стъкло. Подовите люкове да са окачени или изваждащи се и оборудвани със звуково предупредително устройство, което да сигнализира водача, че люкът не е надеждно затворен. Това устройство да може да се задейства от ключалката на подовия авариен люк, а не от движението на самия люк. Подовите аварийни люкове да са обезопасени срещу отваряне по невнимание. Това изискване не се прилага за подов авариен люк, заключващ се автоматично, когато ПС се движи със скорост по-голяма от 5 km/h.
6.9.3. При отварянето и затварянето си изваждащият се тип люк да не се откачва напълно от ПС по такъв начин, че да застрашава сигурността на останалите участници в пътното движение. Действието на изваждащите се аварийни люкове да изключва напълно възможността от отваряне по непредпазливост. Подовите изваждащи се аварийни люкове да се изваждат единствено в посока към отделението за пътници.
6.9.4. Окачените аварийни люкове да са закачени с панти по дължина на края от предната към задната част на ПС, като завъртането на капаците да е под ъгъл, не по-малък от 100°. Окачените подови аварийни люкове се закрепят в отделението за пътници.
6.9.5. Аварийните люкове да могат да се отварят лесно или да се отстраняват както отвън, така и отвътре. Това изискване не трябва да изключва възможността от заключване на аварийния люк с цел обезопасяването на ПС, когато в него няма никой, при условие че аварийният люк може винаги да бъде отворен или премахнат отвътре посредством обичайните механизми за отваряне или премахване. В случаите на лесно чупливи люкове в близост до люка да е осигурено средство за чупене, свободно достъпно за лицата, намиращи се в ПС.
6.10. Технически изисквания към подвижните стъпала Подвижните стъпала, ако има монтирани такива, да съответстват на следните изисквания:
6.10.1. действието на подвижните стъпала да бъде синхронизирано с това на съответната обслужваща врата или аварийна врата; 6.10.2. при затворено положение на вратата да няма части от подвижните стъпала, които да излизат повече от 10 mm извън най-близко разположената линия на каросерията на ПС;
6.10.3. при отворено положение на вратата и изнесени стъпала площта съответства на изискванията от т. 7.7;
6.10.4. в случай на задвижвано стъпало с механизирано задвижване ПС не може да потегля на собствен ход, когато стъпалото е изнесено; в случаите на стъпало с ръчно задвижване има звукова сигнализация за предупреждение на водача, че стъпалото не е напълно прибрано;
6.10.5. стъпалата с механизирано задвижване не могат да се изнасят, когато ПС е в движение; при възникване на неизправност на устройството за задействане стъпалото се прибира или остава в прибрано положение; действието на съответната врата не е възпрепятствано в случай на такава неизправност, както и при повреждане или задържане на стъпалото;
6.10.6. когато пътник стои върху стъпало с механизирано задвижване, съответната врата не може да се затвори; удовлетворяването на това изискване се проверява чрез поставяне в средата на съответното стъпало на товар с маса 15 kg, съответстваща на теглото на малко дете; това изискване не се прилага за вратите, намиращи се в прякото поле на видимост на водача;
6.10.7. движението на подвижното стъпало да не причинява телесни повреди нито на пътниците, нито на лицата, чакащи на автобусните спирки;
6.10.8. предните и задните ъгли на подвижните стъпала са закръглени с радиус не по-малък от 5 mm; ръбовете са закръглени с радиус не по-малък от 2,5 mm;
6.10.9. когато обслужващата врата е отворена, подвижното стъпало е надеждно застопорено в изнесеното си положение; при разполагане в центъра на единично стъпало на товар с маса 136 kg или 272 kg в центъра на двойно стъпало огъването на стъпалото в която и да е точка е не по-голямо от 10 mm.
6.11. Обозначения
6.11.1. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г., изм., ДВ, бр. 77 от 2007 г.) Всеки авариен изход се обозначава от вътрешната и от външната страна на ПС с надпис, например:
"Авариен изход"
"Emergency exit"
"Issue de secours"
"Salida de emergencia"
"Nodudgang"
"Notausstieg"
"Exodoz kiuduuou "
"Uscita di sicurezza"
"Nooduitgang"
"Saida de emergencia"
"Hatauioskaynti"
"Nodutgang"
"Iesire de siguranta",
и когато е необходимо, допълнен чрез един от следните символи, описани в приложение № 2, т. 5, буква "г", относно "Авариен изход/спасителен маршрут" на Наредба № 4 от 1995 г. за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 77 от 1995 г.; т. 3.4 на Приложение II към Директива 92/58/ЕИО):

6.11.2. Механизмите за аварийно управление на обслужващите врати и всички аварийни изходи се обозначават като такива от вътрешната и от външната страна на ПС или чрез съответни знаци, или чрез ясно четливи надписи.
6.11.3. Върху всеки механизъм за аварийно управление на даден изход или в близост до него да има ясни указания относно начина за работа с него.
6.11.4. Текстовите надписи по т. 6.11.1 - 6.11.3 се изписват на български език. Промяната на езика при регистрация не води до нова процедура за одобряване на типа.
7. Вътрешен дизайн
7.1. Достъп до обслужващите врати (виж фиг. 1 от приложение № 8)
7.1.1. Свободното пространство, простиращо се във вътрешността на ПС от страничната стена, върху която е разположена вратата, да позволява свободно преминаване на вертикален правоъгълен панел с дебелина 20 mm, широчина 400 mm и височина над нивото на пода 700 mm, над който симетрично е разположен втори панел с широчина 550 mm. Височината на втория панел отговаря на предписанията за съответния клас ПС. Този двоен панел да се държи успоредно на отвора на вратата при придвижването му от изходното положение, където равнината на страната на панела отвътре към ПС е допирателна към най-външния ръб на отвора, до положение, в което панелът докосва първото стъпало, след което да бъде задържан под прав ъгъл спрямо вероятната посока на движение на лицето, използващо входа.
7.1.2. Височината на горния правоъгълен панел да съответства на величината, предписана за съответния клас и категория ПС в съответствие с таблицата. Като алтернатива може да се използва трапецовидна секция с височина 500 mm, образуваща прехода между различната широчина на горния и долния панел. В този случай общата височина на правоъгълната секция и трапецовидната секция на горния панел да е 1100 mm за всички класове ПС с вместимост, превишаваща 22 пътници, и 950 mm за класовете ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници.

Клас превозно средство	Височина на горния панел (mm) (размер "А" фиг. 1)		Обща височина	Широчина
Клас А (*)	950	алтернативна трапецовидна секция	1650	550(**)
Клас А (*)	950	950	1650
Клас В (*)	700	950	1400
Клас I	1100	1100	1800
Клас II	950	1100	1650
Клас III	850	1100	1550

(*) За превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, долният панел може да заеме мястото на съответния горен панел, при условие че е в същата посока.
(**) Широчината на горния панел може да бъде намалена във върха до 400 mm чрез скосяване под ъгъл, непревишаващ 30° спрямо хоризонталата.
7.1.3. Когато разстоянието, преминато от панела спрямо изходното му положение по осовата линия на въпросния двоен панел, достигне 300 mm, и двойният панел докосне повърхността на стъпалото, той трябва да се задържи в това положение.
7.1.4. Цилиндричното тяло (виж фиг. 6 от приложение № 8), използвано за изпитване на просвета на пътеката, след това се премества от пътеката във вероятната посока на движение на лице, напускащо ПС, докато осовата линия на цилиндричното тяло достигне вертикалната равнина, минаваща през горния ръб на най-горното стъпало, или докато равнина, допирателна към горната част на цилиндричното тяло, докосне двойния панел, в зависимост от това кое от тези две събития настъпва по-рано, и остане в това положение (виж фиг. 2 от приложение № 8).
7.1.5. Между цилиндричното тяло, намиращо се в положение, определено в т. 7.1.4, и двойния панел, намиращ се в положение, определено в т. 7.1.3, да има свободно пространство, горните и долните граници на което са показани на фиг. 2 от приложение № 8. Това пространство да осигурява свободното преминаване на вертикален панел, чиято форма и размери са същите като на централното сечение на цилиндричното тяло (т. 7.5.1), а дебелината му е не по-голяма от 20 mm. Този панел се премества от допирателното положение на цилиндричното тяло, докато неговата външна страна влезе в контакт с вътрешната страна на двойния панел, докосвайки равнината или равнините, определени от горните краища на стъпалото, във вероятната посока на движение на лицето, което използва входа (фиг. 2 от приложение № 8).
7.1.6. Просветът за свободно преминаване на това тяло не включва пространство, простиращо се до 300 mm, пред която и да е ненатисната възглавница на ориентирана напред или назад седалка, или 225 mm за седалки, монтирани над свода на калник и до височината на върха на възглавницата.
7.1.7. При сгъваемите седалки това пространство се определя за седалка в нормално положение за употреба.
7.1.8. Допуска се сгъваема седалка, предназначена за употреба от екипажа, да възпрепятства свободния достъп до обслужващата врата, когато е в положение за употреба, при условие че:
7.1.8.1. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) е посочено ясно както в ПС, така и в ЕО сертификата за одобряване на типа, че седалката е предназначена за ползване само от екипажа;
7.1.8.2. когато седалката не се използва, тя трябва да се сгъва автоматично, което е необходимо за удовлетворяване на изискванията по т. 7.1.1 или 7.1.2, 7.1.3, 7.1.4 и 7.1.5;
7.1.8.3. вратата не се счита за задължителен изход по смисъла на т. 6.1.4, и
7.1.8.4. когато седалката е в положение за употреба и в сгънато положение никоя част от нея да не бъде пред вертикалната равнина, минаваща през центъра на повърхността на възглавницата на седалката на водача, когато седалката се намира в нейното най-задно положение, и през центъра на външното огледало за задно виждане, монтирано на противоположната страна на ПС.
7.1.9. В случаите на ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, входът и пътят за достъп на пътниците до него се считат за невъзпрепятствани, ако:
7.1.9.1. те имат просвет, измерен успоредно на надлъжната ос на ПС, не по-малък от 220 mm във всяка точка и 550 mm във всяка точка, която е на разстояние повече от 500 mm над пода или стъпалата (фиг. 3 от приложение № 8);
7.1.9.2. имат просвет, измерен перпендикулярно на надлъжната ос на ПС, не по-малък от 300 mm във всяка точка и 550 mm във всяка точка, която е на разстояние повече от 1200 mm над пода или стъпалата, или на по-малко от 300 mm под покрива (фиг. 4 от приложение № 8).
7.1.10. Размерите на обслужващата врата и на аварийната врата по т. 6.3.1 и изискванията по т. 7.1.1. - 7.1.7, 7.2.1 - 7.2.3, 7.5.1 и 7.8.5 не се прилагат за ПС от клас В с технически допустима максимална маса, непревишаваща 3,5 t и до 12 места за пътници, от всяко от които има свободен достъп до поне две врати.
7.1.11. Максималният наклон на пода на входната пътека не трябва да надвишава 5 %, измерен на ПС, разположено върху хоризонтална повърхност с маса, каквато е при движение. Не трябва да има задействано подпорно устройство. 7.2. Достъп до аварийните врати (фиг. 5 на приложение № 8) За врати за водачи, използвани като аварийни изходи в ПС с вместимост, непревищаваща 22 пътници, се спазват следните изисквания:
7.2.1. осигурява се свободно преминаване между пътеката и отвора на аварийната врата на вертикален цилиндър с диаметър 300 mm и височина над пода 700 mm, върху който е разположен втори цилиндър с диаметър 550 mm, при което общата височина на двата цилиндъра е 1400 mm; диаметърът на горния цилиндър в горната му част може да бъде намален до 400 mm с включено скосяване под ъгъл, не по-голям от 30° спрямо хоризонталата;
7.2.2. основата на първия цилиндър попада в рамките на проекцията на втория цилиндър;
7.2.3. когато са монтирани сгъваеми седалки по протежението на пътеката, свободното пространство за цилиндъра се определя, когато седалката е в положение за употреба;
7.2.4. като алтернатива на двойния цилиндър може да се използва устройството, описано в т. 7.5.1 (виж фиг. 6 от приложение № 8).
7.3. Достъп до аварийните прозорци
7.3.1. Трябва да е възможно придвижването на изпитвателно устройство от пътеката в посока навън от ПС през всеки авариен прозорец.
7.3.2. Посоката на движение на изпитвателното устройство да е посоката, в която се очаква да се движи пътник, евакуиращ се от ПС. Изпитвателното устройство да остава перпендикулярно спрямо тази посока на движение.
7.3.3. Изпитвателното устройство има формата на тънка пластина с размери 600 x 400 mm с радиус на закръгление на ъглите 200 mm. В случай на авариен прозорец, разположен върху задната страна на ПС, изпитвателното устройство може алтернативно да има размери 1400 x 350 mm с радиус на закръгление на ъглите 175 mm.
7.4. Достъп до аварийните люкове
7.4.1. Аварийни люкове, разположени на покрива
7.4.1.1. С изключение на ПС от клас I поне един авариен люк се разполага така, че четиристенна пресечена пирамида с наклон на стената 20° и височина 1600 mm да докосва част от седалка или еквивалентна опора. Оста на пирамидата трябва да бъде вертикална, а по-малкото й сечение трябва да бъде в контакт с отвора на аварийния люк. Опорите могат да бъдат сгъваеми или подвижни, при условие че те могат да се застопоряват в положение за употреба. Това положение се взема предвид при проверката.
7.4.1.2. Когато конструктивната дебелина на покрива е по-голяма от 150 mm, по-малкото сечение на пирамидата трябва да бъде в контакт с отвора на аварийния люк на нивото външната повърхност на покрива.
7.4.2. Аварийни люкове на пода Когато на пода има монтирани аварийни люкове, те трябва да дават пряк и свободен достъп до външната част на превозното средство и да бъдат разположени на места, където над люковете остава свободно пространство, равно на височината на пътеката. Всякакви източници на топлина или подвижни компоненти да са на разстояние най-малко 500 mm от която и да е част от отвора на люка. Трябва да е възможно придвижване на изпитвателно устройство под формата на тънка пластина с размери 600 mm x 400 mm и радиус на закръгление на ъглите 200 mm в хоризонталното му положение от височина 1 m над пода на ПС до земята.
7.5. Пътеки (виж фиг. 6 от приложение № 8)
7.5.1. Пътеката на ПС да е проектирана и конструирана така, че да осигурява възможност за свободното преминаване на изпитвателно устройство, състоящо се от два коаксиални цилиндъра и обърнат пресечен конус, разположен в пространството между тях, при което въпросната конструкция има следните размери (в mm):

	Клас I	Клас II	Клас III	Клас А	Клас В
Диаметър на долния цилиндър "А"	450	350	300	350	300
Височина на долния цилиндър	900	900	900	900	900
Диаметър на горния цилиндър "С"	550	550	450	550	450
Височина на горния цилиндър "В"	500(*)	500(*)	500(*)	500(*)	300
Обща височина "Н"	1900(*)	1900(*)	1900(*)	1900(*)	1500

(*) Височината на горния цилиндър и чрез това общата височина може да бъде намалена с 100 mm във всяка част от пътеката, която се намира зад:
- напречната вертикална равнина, разположена на 1,5 m пред средната линия на задната ос (в случаите на превозни средства с повече от една задна ос - първата задна ос), и
- напречната вертикална равнина, минаваща през задния ръб на обслужващата врата или на най-задната обслужваща врата, ако превозното средство разполага с повече от една обслужваща врата.
Диаметърът на горния цилиндър в горната му част може да се намали до 300 mm чрез скосяване под ъгъл не по-голям от 30° спрямо хоризонталата. Изпитвателното устройство може да влезе в контакт с висящи ремъчни дръжки за правостоящи пътници, ако има такива, или други гъвкави обекти, например компоненти на предпазни колани, и да ги избутва настрани.
7.5.1.1. Ако пред седалка или ред от седалки няма изход:
7.5.1.1.1. в случай на седалки, ориентирани напред, предният край на цилиндричното устройство по т. 7.5.1 трябва да достига поне до напречната вертикална равнина, допирателна на най-предната точка на облегалка от най-предния ред седалки, и да се задържи в това положение; да е възможно да се придвижва панелът, показан на фиг. 7 от приложение № 8, като се започне от положението на контакт с цилиндричното устройството; страната на панела, ориентирана в посоката навън от ПС, се придвижва напред на разстояние 660 mm;
7.5.1.1.2. в случай на странично ориентирани седалки предната част на цилиндричното устройство трябва да достига поне до напречната равнина, съвпадаща с вертикалната равнина, минаваща през центъра на предната седалка (фиг. 7 от приложение № 8);
7.5.1.1.3. в случай на задно ориентирани седалки предната част на цилиндричното устройство трябва да достига поне напречната вертикална равнина, допирателна на предната страна на възглавницата на предния ред седалки или седалка (фиг. 7 от приложение № 8).
7.5.2. За ПС от клас I диаметърът на долния цилиндър може да бъде намален от 450 на 400 mm, в която и да е част от пътеката зад:
7.5.2.1. напречната вертикална равнина, разположена на 1,5 m пред централната линия на задната ос (първата задна ос в случаите на ПС с повече от една задна ос), и
7.5.2.2. напречната вертикална равнина, минаваща през задния край на най-задната обслужваща врата.
7.5.3. За ПС от клас III седалките от едната или от двете страни на пътеката могат да бъдат подвижни настрани. В този случай широчината на прохода може да се намали до стойност, съответстваща на диаметъра на долния цилиндър 220 mm, при условие че задействането на разположен до всяка седалка и лесно достъпен за правостоящите на пътеката пътници механизъм за управление е достатъчно за лесното връщане на седалката в първоначалното й положение и когато това е възможно, автоматичното й връщане в положение, осигуряващо минимална широчина на пътеката 300 mm, дори при положение, че седалката е заета от пътник.
7.5.4. При съчленените ПС устройството, описано в т. 7.5.1, да може да преминава безпрепятствено през участъка на съчленяването. Не трябва да има части от мекото покритие на този участък, включително части от меката връзка, които да имат вертикална проекция върху пътеката.
7.5.5. На пътеката могат да се разположат стъпала. Широчината на тези стъпала да не е по-малка от широчината на пътеката в горния им край.
7.5.6. Не се допускат сгъваеми седалки, позволяващи на пътниците да седят на пътеката.
7.5.7. Не се допускат странично плъзгащи се седалки, които в някое от своите положения нарушават пространството на пътеката, освен при ПС от клас III, и при положение, че са удовлетворени изискванията по т. 7.5.3.
7.5.8. При ПС, за които се прилагат изискванията по т. 7.1.9, не е необходимо да има пътека, при условие че размерите за достъп, посочени в тази точка, са спазени.
7.5.9. Повърхността на пътеката и входните пътеки да не е хлъзгава.
7.6. Наклон на пътеката Наклонът на пътеката, измерен на ненатоварено ПС, разположено върху хоризонтална повърхност и при незадействана подпорна система, да не превишава:
7.6.1. при ПС от класове I, II и A - 8 %;
7.6.2. при ПС с нисък под от класове I и II по отношение на вътрешната част на пътеката 2 m от двете страни на централната линия на втората ос и ако е приложимо, на третата ос за обща дължина 2 m - 12,5 %;
7.6.3. при ПС от класове III и B - 12,5 %, и 7.6.4. в случай на равнина, перпендикулярна на надлъжната ос на симетрия на ПС - 5 %.
7.7. Стъпала (виж фиг. 8 от приложение № 8)
7.7.1. (доп., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Максималната и минималната височина при незадействана подпорна система и минималната дълбочина на стъпалата за пътници до обслужващите врати и аварийните врати и във вътрешността на ПС са, както следва:

Класове		I и А	II, III и В
Първо стъпало от земята	Максимална височина (mm)	340(1)	380(1) (2) (5)
	Минимална дълбочина (mm)	300(*)
Други стъпала "Е"	Максимална височина (mm)	250(3)	350(4)
	Минимална височина (mm)	120
	Минимална дълбочина (mm)	200

(*) 230 mm за превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници.
(1) 700 mm за аварийна врата; 1500 mm за аварийна врата, разположена на горния етаж на двуетажно превозно средство.
(2) 430 mm за превозни средства с изцяло механично окачване.
(3) 300 mm за стъпала при вратите зад най-задната ос.
(4) 250 mm на пътеките на превозните средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници.
(5) За поне една обслужваща врата; 400 mm за всички останали обслужващи врати.
Забележки:
1. При двойните входове стъпалата във всяка половина от входната пътека се разглеждат поотделно.
2. Размер Е от фиг. 8 от приложение № 8 не трябва да бъде еднакъв за всичките стъпала.

7.7.1.1. Всеки праг между пътеката и зона с места за сядане не се счита за стъпало. Вертикалното разстояние между повърхността на пътеката и пода на зоната с места за сядане да не е по-голямо от 350 mm.
7.7.2. За целите на т. 7.7 височината на дадено стъпало се измерва в средната точка от неговата широчина. Производителите да вземат предвид необходимостта от улесняване на достъпа на пътници с ограничена подвижност главно по отношение височината на стъпалата, която да се запазва минимална.
7.7.3. Височината на първото стъпало от земята се измерва на ПС, разположено на земята, с маса каквато е при готовност за движение, оборудвано с гуми от тип и с налягане, определени от производителя за технически допустимата максимална маса в натоварено състояние (М).
7.7.4. При наличие на повече от едно стъпало всяко стъпало може да навлиза в зоната на вертикалната проекция на следващото стъпало до 100 mm, а проекцията му върху по-долу разположеното стъпало оставя върху последното свободно пространство най-малко 200 mm (виж фиг. 8 от приложение № 8); ръбовете на всички стъпала са в контрастен цвят или цветове и са конструирани така, че да намалят до минимум риска от препъване.
7.7.5. Широчината и формата на всяко стъпало да бъдат такива, че правоъгълник с посочените в таблицата размери да може да бъде разположен на стъпалото по подходящ начин, заемайки го с допустимо надвесване извън него, непревишаващо 5 % от площта на правоъгълника. При двоен вход всяка половина от него да отговаря на тези изисквания.

Брой пътници		> 22	J 22
Площ	Първо стъпало (mm)	400 x 300	400 x 200
Площ	Други стъпала (mm)	400 x 200	400 x 200

7.7.6. Повърхността на всички стъпала да не е хлъзгава.
7.7.7. Максималният наклон на стъпалото във всяка посока да не е по-голям от 5 % при ненатоварено ПС, разположено върху гладка и хоризонтална повърхност при нормално състояние за движение (в частност с незадействано подпорно устройство). 7.8. Седалки за пътници и пространство за седящи пътници
7.8.1. Минимална широчина на седалката
7.8.1.1. Минималната широчина на възглавницата на седалката - размер F (фиг. 9 от приложение № 8), измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, да е: за клас I, II, A, B - 200 mm; за клас III - 225 mm. 7.8.1.2. Минималната широчина на наличното пространство на всяко място за сядане - размер G (фиг. 9 от приложение № 8), измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, на височина между 270 и 650 mm над ненатисната възглавница на седалката, да е не по-малка от: за индивидуални седалки - 250 mm; за непрекъснати седалки за двама или повече пътници - 225 mm.
7.8.1.3. За ПС с широчина, равна или по-малка от 2,35 m, широчината на наличното пространство на всяко място за сядане, измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, на височина между 270 и 650 mm над ненатисната възглавница на седалката, да е 200 mm (виж фиг. 9б от приложение № 8). При удовлетворяване на тези условията не се прилагат изискванията по т. 7.8.1.2.
7.8.1.4. По отношение на ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници за седалки в близост до стената на ПС, пространството не включва в горната си част триъгълна площ с широчина на основата 20 mm и височина 100 mm (виж фиг. 10 от приложение № 8). В допълнение като изключение се счита пространството, необходимо за предпазни колани и тяхното закрепване и за сенниците. 7.8.2. Минимална дебелина на възглавницата на седалката (размер К, виж фиг. 11 от приложение № 8) Минималната дебелина на възглавницата на седалката да е:
7.8.2.1. за ПС от класове I, A и B - 350 mm;
7.8.2.2. за ПС от класове II и III - 400 mm.
7.8.3. Височина на възглавницата на седалката (размер Н, виж фиг. 11 от приложение № 8) Височината на ненатисната възглавница на седалката спрямо пода да е такава, че разстоянието от пода до хоризонталната равнина, допирателна към предния край на горната повърхност на възглавницата на седалката, да бъде между 400 и 500 mm. Тази височина може да бъде намалена до не по-малко от 350 mm за седалка над свода на калника или отделението за двигателя.
7.8.4. Разстояние между седалките (виж фиг. 12 от приложение № 8)
7.8.4.1. Ако седалките са ориентирани в една и съща посока, разстоянието между предната страна на облегалката на дадена седалка и задната страна на облегалката на седалката, разположена отпред (размер Н), измерено хоризонтално, и на каквато и да е височина над пода между горната повърхност на възглавницата на седалката и височина 620 mm над нивото на пода да е не по-малко от:

Н
Клас I, A и B Клас II и III	650 mm 680 mm

7.8.4.2. Всички измерванията се извършват при ненатиснати възглавници и облегалки на седалките, във вертикална равнина, минаваща през средната линия на всяко индивидуално място за сядане.
7.8.4.3. При обърнати една срещу друга напречно разположени седалки минималното разстояние между предните повърхности на облегалките на седалките, измерено в най-високите точки от възглавниците на седалките, да е не по-малко от 1300 mm.
7.8.4.4. При седалки за пътници с наклоняеми облегалки и регулируема седалка за водача измерванията се извършват при облегалки и други настройки в нормално положение за употреба, определено от производителя.
7.8.4.5. Измерванията трябва да се извършват, като всички монтирани сгъваеми масички на облегалките на седалките са в прибрано положение.
7.8.4.6. Седалки, монтирани на релси или по друг начин, който дава възможност на обслужващото лице или на ползвателя да изменя лесно вътрешната конфигурация на ПС, да се измерват в нормално положение за употреба, посочено от производителя в заявлението за одобряване на типа.
7.8.5. Пространство за седящи пътници (виж фиг. 13 от приложение № 8)
7.8.5.1. Пред всяко място за пътник да се предвиди минимално свободно пространство в съответствие с фиг. 13 от приложение № 8. Част от това пространство може да се заема от облегалката на седалката, разположена отпред, или преграда, контурът на която съответства приблизително на контура на наклоняемата облегалка на предната седалка, както е предвидено в т. 7.8.4. Допуска се наличието в това пространство на подпора, при условие че остава достатъчно пространство за краката на пътника. За седалки, разположени успоредно до седалката на водача в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, се допуска навлизане на калник, арматурно табло, челно стъкло, сенник, обезопасителни колани и закрепващи устройства за тях.
7.8.5.2. Поне две (при ПС от клас I и клас II) и една (за клас А) седалка, ориентирана напред или назад, специално предназначена и обозначена за пътници с намалена подвижност, различни от ползвателите на инвалидни колички, да бъде осигурена в онази част на автобуса, която е най-подходяща за качване. Седалките за пътници с ограничена подвижност да са проектирани така, че да осигуряват достатъчно пространство, да имат подходящо проектирани и удобно разположени дръжки, които да подпомагат сядането и ставането от седалката и да осигуряват връзка от мястото за сядане в съответствие с т. 7.10. Седалките за пътници с намалена подвижност да осигуряват най-малко 110 % от пространството, предвидено в т. 7.8.5.1.
7.8.6. Свободно пространство над местата за сядане
7.8.6.1. Над всяко място за сядане и прилежащото място за крака, с изключение на предния ред седалки в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, да бъде измерено свободно пространство с височина не по-малка от 900 mm, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката, и най-малко 1350 mm от средното ниво на пода в мястото за краката. За ПС, по отношение на които се прилагат изискванията по т. 7.1.10, тези размери могат да бъдат намалени до 1200 mm, измерено от пода.
7.8.6.2. Свободното пространство се простира над зоната, определена от:
7.8.6.2.1. надлъжните вертикални равнини на 200 mm от двете страни на разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина, и
7.8.6.2.2. напречната вертикална равнина през задната най-горна точка на облегалката на седалката и напречната вертикална равнина на 280 mm пред най-предната точка на ненатисната възглавница на седалката, измерена във всеки от случаите спрямо разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина.
7.8.6.3. От краищата на свободното пространство, определено в т. 7.8.6.1 и 7.8.6.2, могат да бъдат изключени следните площи: 7.8.6.3.1. в случай на горна част от външни седалки - площта с правоъгълно напречно сечение с височина 150 mm и широчина 100 mm (виж фиг. 14 от приложение № 8);
7.8.6.3.2. в случай на горна част от външни седалки - площта с триъгълно напречно сечение, чийто връх се намира на 650 mm от нивото на пода и чиято основа има широчина 100 mm (виж фиг. 15 от приложение № 8);
7.8.6.3.3. в случай на вдлъбнатина за крака на външни седалки - площта на напречното сечение не по-голяма от 0,02 m2 (0,03 m2 за ПС с нисък под от клас I), с максимална широчина не по-голяма от 100 mm (150 mm за ПС с нисък под от клас I) (виж фиг. 13 от приложение № 8);
7.8.6.3.4. при ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, в случай на места за сядане, разположени в близост до задните ъгли на каросерията, външният заден край на свободното пространство с изглед в хоризонталната равнина може да бъде закръглен с радиус не по-голям от 150 mm (виж фиг. 17 от приложение № 8).
7.8.6.4. В свободното пространство, определено в т. 7.8.6.1, 7.8.6.2 и 7.8.6.3, могат да навлизат следните допълнителни елементи:
7.8.6.4.1. облегалката на друга седалка, нейните опори и нейните приспособления (например сгъваема масичка);
7.8.6.4.2. за ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници - свод на калник, при положение че е изпълнено едно от следните две условия:
7.8.6.4.2.1. навлизането на свода на калника да не преминава след вертикалната разполовяваща равнина на мястото за сядане (виж фиг. 18 от приложение № 8), или
7.8.6.4.2.2. най-близкият край на площта с дълбочина 300 mm, предназначена за разполагане на краката на седящ пътник, навлиза на не повече от 200 mm пред края на ненатисната възглавница на седалката и на не повече от 600 mm пред облегалката на седалката; тези измервания се извършват в разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина (виж фиг. 19 от приложение № 8); в случай на две седалки, ориентирани една срещу друга, това изискване се прилага само за една от седалките, като пространството, оставащо за разполагане на краката на седящите пътници, е не по-малко от 400 mm;
7.8.6.4.3. в случай на седалки, разположени до седалката на водача, в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници - падащи прозорци, когато са отворени, и техните приспособления, калник/арматурно табло, челно стъкло, сенник, обезопасителни колани и закрепващи устройства за тях и преден свод.
7.9. Връзка с водача
7.9.1. (изм., ДВ, бр. 77 от 2007 г.) Превозните средства от класове I, II и A трябва да бъдат оборудвани със средства, с помощта на които пътниците да сигнализират на водача да преустанови движението на превозното средство. Механизмите за управление на всички средства за връзка трябва да притежават бутони, издадени напред, които при превозните средства от класове I и A трябва да бъдат разположени на височина от нивото на пода не по-голяма от 1200 mm, оцветени с контрастни цвят/цветове. Механизмите за управление трябва да бъдат разпределени подходящо и равномерно в превозното средство. Задействането на механизмите трябва също да бъде указано и на пътниците чрез един или повече осветени знаци. Знакът трябва да показва надпис, например:
"Автобусът спира"
"Bus stopping"
"Arret demande"
"Parada solicitada"
"Standser"
"Bus halt"
"Stash"
"Fermata richiesta"
"Bus stopt"
"Paragem"
"Pysahtyy"
"Stannar"
"Oprire",
или аналогичен текст и/или подходяща пиктограма, и трябва да остават осветени до отварянето на обслужващата врата(-и). Съчленените превозни средства трябва да имат такива знаци във всяка твърда секция на превозното средство, а двуетажните превозни средства - на всеки етаж.
7.9.2. Връзка с отделението за екипажа. Ако отделението за екипажа няма достъп до отделенията за пътници или за водача, да са осигурени средства за връзка между водача и отделението за екипажа.
7.10. Автомати за горещи напитки и кухненско оборудване
7.10.1. Автоматите за горещи напитки и кухненското оборудване да са монтирани и защитени така, че аварийното спиране или възникващите центробежни сили при смяна на посоката на движение на ПС да не причиняват изпадане на горещи хранителни продукти или напитки върху пътника.
7.10.2. По отношение на всички места за пътници в ПС, снабдени с автомати за горещи напитки или кухненско оборудване, да е възможно поставянето на горещите хранителни продукти или напитки при местата за сядане в движещото се ПС.
7.11. Врати на вътрешните отделения Всяка врата към тоалетна или към друго вътрешно помещение:
7.11.1. да може да се затваря сама и да не е оборудвана с устройства, които да я задържат отворена, ако отвореното й положение представлява препятствие за пътниците при аварийни обстоятелства;
7.11.2. в отворено положение да не закрива която и да е дръжка, механизъм за отваряне или задължителните обозначения, предвидени за обслужващите вратите, аварийните врати, аварийните изходи, пожарогасителите или комплектите за оказване на първа помощ;
7.11.3. да е снабдена със средства, даващи възможност за отваряне на вратата от външната страна на отделението при аварийни обстоятелства;
7.11.4. да е невъзможно заключването отвън, освен ако тя може винаги да се отваря от вътрешната страна.
8. Изкуствено осветление
8.1. Да е осигурено вътрешно електрическо осветление за осветяването на:
8.1.1. всички отделения за пътници, отделения за екипажа, тоалетни и съчленените участъци на съчленените ПС;
8.1.2. всяко стъпало или стъпала;
8.1.3. достъпа към всички изходи и пространството, непосредствено до обслужващата врата(-и);
8.1.4. вътрешните обозначения и вътрешните механизми за управление на всички изходи;
8.1.5. всички места, на които има препятствия.
8.2. Да има най-малко две вериги за вътрешно осветление, при което евентуална повреда на едната да не засяга действието на другата; верига, обслужваща само постоянното осветление на входа и изхода, може да бъде приета за една от тези вериги.
8.3. Да се осигури защитата на водача от различните заслепяващи или светлинноотразяващи ефекти, причинявани от изкуственото вътрешно осветление.
9. Съчленен участък на съчленени ПС
9.1. Съчлененият участък, който осигурява връзката между отделните секции на ПС, да е проектиран и конструиран така, че да дава възможност извършването на поне едно въртеливо движение около поне една хоризонтална и една вертикална ос.
9.2. Когато съчленено ПС с маса, каквато е при движение, стои неподвижно върху хоризонтална равна повърхност, не трябва да има непокрита пролука между пода на която и да е от отделните му секции и пода на въртящата се основа или елемента, който замества тази основа, широчината на която да е по-голяма от:
9.2.1. когато всички колела на ПС са разположени в една и съща равнина - 10 mm;
9.2.2. когато колелата на оста в близост до участъка на съчленяване лежат върху повърхност, която е на разстояние 150 mm над повърхността, върху която се намират колелата на останалите оси - 20 mm. 9.3. Разликата в нивата между пода на отделните секции и пода на въртящата се основа, измерена в мястото на съединяването, да не е по-голяма от: 9.3.1. при условията по т. 9.2.1 - 20 mm;
9.3.2. при условията по т. 9.2.2 - 30 mm.
9.4. В съчленените ПС да са осигурени средства за физическо предотвратяване на достъпа на пътниците до която и да е част на участъка на съчленяване, където:
9.4.1. има непокрита пролука в пода, която не отговаря на изискванията по т. 9.2;
9.4.2. подът не може да издържи масата на пътниците;
9.4.3. движението на стените представлява опасност за пътниците.
10. Поддържане на посоката при съчленени ПС Когато съчленено ПС се движи по права линия, надлъжните разполовяващи равнини на отделните му секции трябва да съвпадат и да образуват непрекъсната равнина без каквито и да е отклонения.
11. Перила и дръжки
11.1. Общи изисквания
11.1.1. Перилата и дръжките да са достатъчно здрави.
11.1.2. Перилата и дръжките се проектират и монтират така, че да не представляват опасност за причиняване на телесни повреди на пътниците.
11.1.3. Перилата и дръжките да имат сечение, което гарантира лесното им и здраво хващане от пътниците. Всяко перило да осигурява участък за разполагане на ръка с дължина не по-малка от 100 mm. Никой от размерите на сечението да не е по-малък от 20 mm или по-голям от 45 mm, с изключение на перилата за врати и седалки и в случай на ПС от класове II, III и B - перилата на входните пътеки. В тези случаи се допуска разполагане на перила с минимален размер 15 mm, при условие че има друг размер не по-малък от 25 mm. Върху перилата не трябва да има остри извивки.
11.1.4. Свободното пространство между перило или дръжка и съседно разположената част от каросерията или стените на ПС да е най-малко 40 mm. В случай на перила на вратите и седалките или перила на входните пътеки на ПС от класове II, III и B се допуска минимално свободно пространство 35 mm.
11.1.5. Повърхността на всяко перило, дръжка или подпора да е оцветена контрастно и да не е хлъзгава.
11.2. Перила и дръжки за правостоящи пътници
11.2.1. За всяка точка от площта на пода, предназначена за правостоящи пътници в съответствие с т. 2.2, се осигуряват достатъчен брой перила и/или дръжки. За тази цел висящите дръжки, ако има такива, могат да се възприемат като нормални дръжки, при условие че са закрепени по подходящ начин. Счита се, че изискването от тази точка е удовлетворено, ако при всички възможни местоположения на изпитвателното устройство, показано на фиг. 20 от приложение № 8, поне две перила или дръжки могат да бъдат достигнати с подвижната ръка на устройството. Изпитвателното устройство да може да се върти свободно около своята вертикална ос.
11.2.2. При прилагане на т. 11.2.1 се вземат под внимание само онези перила и дръжки, които са на разстояние не по-малко от 800 mm и не повече от 1900 mm от нивото на пода.
11.2.3. За всяко положение, което може да бъде заемано от правостоящ пътник, най-малко едното от двете необходими - перила или дръжки, да е на не повече от 1500 mm над нивото на пода в съответното място. Това условие не се прилага за участъци, разположени в близост до врати, в които при отворено положение вратите или техните механизми биха направили невъзможно използването на съответната дръжка.
11.2.4. В участъците за правостоящи пътници, които не са отделени чрез седалки от страничните или задната стена на ПС, се предвиждат хоризонтални перила, успоредни на стените и разположени на височина между 800 и 1500 mm над нивото на пода. 11.3. Перила и дръжки за обслужващите врати
11.3.1. Отворите на вратите да са снабдени с перила и/или дръжки от двете страни. По отношение на двойните врати това изискване може да се изпълни чрез монтиране на една (-о) подпора или перило с централно разположение.
11.3.2. Предвидените за обслужващите врати перила и/или дръжки да са такива, че да включват точка за хващане, достъпна за лице, стоящо върху земята в близост до обслужващата врата или на което и да е от последващите стъпала. Тези точки се разполагат вертикално на височина между 800 и 1100 mm над земята или над повърхността на което и да е от стъпалата и хоризонтално:
11.3.2.1. на не повече от 400 mm навътре от външния ръб на първото стъпало за обичайното положение на стоящо върху земята лице, и
11.3.2.2. на не повече от 600 mm навътре от същия ръб, без да излизат отвъд външния ръб на съответното стъпало, за обичайното положение на стоящо върху някое от стъпалата лице.
11.4. Перила за местата за сядане с предимство Да се осигурява перило на височина между 800 и 900 mm над нивото на пода между местата за сядане с предимство, описани в т. 7.8.5.2, и обслужващата врата, подходяща за качване и слизане. Допуска се локално нарушаване на непрекъснатостта на перилата в случаите, когато се налага осигуряване на достъп до пространството за инвалидни колички, до места за сядане, разположени над свода на калника, до стълбище, до входна пътека или пътека. Всеки участък на прекъсване на перилото да е с дължина не по-голяма от 1050 mm, като поне от едната страна на участъка на прекъсването е предвидено наличие на вертикално перило.
12. Защитно ограждане на стълбищното пространство Когато има вероятност от залитане на който и да е от седящите пътници към стълбищното пространство в резултат на внезапно спиране на ПС, да се предвиди защитно ограждане на това пространство. Защитното ограждане да има минимална височина 800 mm над пода, върху който са разположени краката на пътниците, и се простира навътре от стената на ПС на не по-малко от 100 mm зад надлъжната централна линия на всяко място за сядане, в което пътникът е изложен на риск, или до подпората на най-вътрешното стъпало в зависимост от това кое от двете разстояния е по-малко.
13. Багажни рафтове и защита на пътниците Пътниците в ПС да са защитени от предмети, падащи от багажните рафтове при спиране и под въздействието на центробежните сили при смяна на посоката на движение на ПС. Когато са монтирани багажни отделения, те се проектират така, че се изключва падането на багаж в случай на рязко спиране.
14. Подови люкове, когато са предвидени такива Всеки разположен върху пода на ПС люк, който не е авариен, се монтира и обезопасява по начин, който изключва възможността от неговото разместване или отваряне без използването на инструмент или ключове, като никое от повдигащите или обезопасяващите устройства да не излиза на повече от 8 mm над нивото на пода. Ръбовете на издадените части да са закръглени.
15. Визуалноразвлекателни средства Предназначените за пътниците визуалноразвлекателни средства, например телевизионни монитори или видеокасетофони, се разполагат извън полето на видимост на водача, когато той заема обичайното положение за управление на ПС. Това не изключва възможността от използване на телевизионни монитори или други подобни устройства за управление и насочване на ПС от водача, например за наблюдение на обслужващите врати.

Раздел 2
Специални изисквания по отношение на двуетажните превозни средства

(изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Посочените по-долу точки заменят аналогичните точки от раздел 1. Когато няма отбелязани изключения, всички останали изисквания от раздел 1 се прилагат и за двуетажните превозни средства.
4.2.1. Върху всяко място за сядане на пътник на горния етаж се прилага натоварване, равно на Q (както е определено в Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на моторни превозни средства от категориите M2, M3 и N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите). Ако ПС е предназначено да бъде използвано с член на екипажа, за който не е предвидено място за сядане, центърът на тежестта на товар с маса 75 kg, представляващ членът на екипажа, се разполага на пътеката на горния етаж на височина 875 mm.Отделенията за багаж да не съдържат никакъв багаж.
5.4. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Пожарогасители и средства за оказване на първа долекарска помощ
5.4.1. Да се осигури свободно пространство за разполагане на два пожарогасители, като единият от тях да се намира в близост до мястото на водача и един на горния етаж. Пространството да е не по-малко от 15 dm3.
6. Изходи
6.1. Брой на изходите
6.1.1. Всяко двуетажно ПС да има две врати на долния етаж (виж т. 6.2.2). Необходимият минимален брой на обслужващите врати е, както следва:

Брой пътници	Брой на обслужващите врати на двуетажно превозно средство
Брой пътници	класове I и A	клас II	класове III и B
9 - 45 46 - 70 71 - 100 над 100	1 2 2 4	1 1 2 3	1 1 1 1

6.1.4. Минималният брой на аварийните изходи да е такъв, че общият брой на изходите за всеки отделен етаж и всяко отделно отделение да е, както следва:

Брой на пътниците и членовете на екипажа, предвиден за съответното отделение или етаж	Минимален общ брой на аварийните изходи
1 - 8	2
9 - 16	3
17 - 30	4
31 - 45	5
46 - 60	6
61 - 75	7
76 - 90	8
91 - 110	9
111 - 130	10
над 130	11

Тоалетните или кухненските отделения не се считат за отделни отделения за целите на определянето на броя на аварийните изходи. Аварийните люкове се считат само за един брой от посочените аварийни изходи.
* Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

6.1.11. Освен аварийни врати и прозорци ПС от класове II и III се оборудват с аварийни люкове на покрива на горния етаж. С такива могат да бъдат снабдени и ПС от клас I. Минималният брой люкове е, както следва:

Брой пътници на горния етаж (Аа)	Брой люкове
Не повече от 50	1
Повече от 50	2

6.1.12. Всяка свързваща стълба се счита за изход от горния етаж.
6.1.13. Всички лица на долния етаж да имат възможност за напускане на ПС при аварийни ситуации, без да е необходимо да се качват на втория етаж.
6.1.14. Пътеката на горния етаж да има връзка чрез една или повече свързващи стълби за достъп до входа на обслужваща врата или с пътеката на долния етаж на разстояние не повече от 3 m от обслужваща врата:
а) за ПС от класове I и II се предвиждат две или най-малко една стълба и една полустълба, ако горният им етаж е предназначен за превоз на повече от 50 пътници;
б) за ПС от клас III се предвиждат две или най-малко една стълба и една полустълба, ако горният им етаж е предназначен за превоз на повече от 30 пътници.
6.2. Разположение на изходите
6.2.2. Две от посочените в т. 6.1.1 врати да са отделени една от друга по начин, при който разстоянието между напречните вертикални равнини през централната линия на съответната врата е не по-малко от 25 % от общата дължина на ПС, или от 40 % от общата дължина на отделението за пътници на долния етаж. Това изискване не се прилага в случай, че двете врати са разположени от различни страни на ПС. Ако една от тези две врати представлява съставна част от двойна врата, измерването на въпросното разстояние се извършва върху двете врати, които са възможно най-отдалечени една от друга.
6.2.3. Изходите на всеки етаж се разполагат по начин, при който техният брой върху всяка от двете страни на ПС е приблизително еднакъв.
6.2.4. За всеки горен етаж се предвижда разполагането на поне един авариен изход върху задната или предната страна на ПС.
6.4. Технически изисквания към всички обслужващи врати
6.4.6. Ако директната видимост не е достатъчна, се монтира оптическо или друго устройство, позволяващо на водача да забелязва от неговото седящо положение за присъствието на пътник в непосредствена близост отвън и до всяка обслужваща врата, която не се управлява автоматично. В случай на ПС от клас I изискването се прилага също до вътрешната част на всички обслужващи врати и за мястото в непосредствена близост до всяка свързваща стълба към горния етаж.
6.7. Технически изисквания към аварийните врати
6.7.3. Всеки механизъм или устройство за отваряне отвън на аварийна врата на долния етаж да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от земята и на не повече от 500 mm от вратата. При ПС от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвътре да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от горната повърхност на пода или най-близко разположеното до механизма стъпало, и на не повече от 500 mm от вратата. Това изискване не се прилага за разположените в зоната около водача механизми. 7.5. Пътеки (виж фигура 1)

Фиг. 1. Пътеки

	B (mm)	C (mm)	D (mm)	E (mm)(1)	F (mm)(1)
Клас I	550	450	500	1800 (1680/ 1770)	1020 (900/ 990)

Клас II	550	350	500	1800 (1680/ 1770)	1020 (900/ 990)

Клас III	450	300(220 в случай на подвижни седалки в страична посока)	500	1800 (1680/ 1770)	1020 (900/990)

(1) Размерите в скоби се прилагат само за горния етаж и/или най-задната част на долния етаж и/или долния етаж в близост до предната ос (виж точка 7.5.10).

7.5.1. Пътеките в ПС се проектират и изработват така, че да осигуряват възможност за свободното преминаване на изпитвателно устройство, състоящо се от два коаксиални цилиндъра и обърнат пресечен конус, разположен в пространството между тях, при което тази конструкция има следните размери (в mm):

	Клас I (*)		Клас II (*)		Клас III (*)
Горен/долен етаж	ГЕ	ДЕ	ГЕ	ДЕ	ГЕ	ДЕ

Диаметър на долния цилиндър	450	450	350	350	300	300

Височина на долния цилиндър	900	1020 (900/ 990)	900	1020 (900/ 990)	900	1020 (900/ 990)

Диаметър на горния цилиндър	550	550	550	550	450	450

Височина на горния цилиндър	500	500	500	500	500	500

Обща височина	1680	1800 (1680/ 1770)	1680	1800 (1680/ 1770)	1680	1800 (1680/ 1770)

(*) Размерите в скоби се прилагат само за най- задната част на долния етаж и частта близо до предната ос (виж точка 7.5.10).

Изпитвателното устройство може да влиза в контакт с висящи ремъчни дръжки за правостоящи пътници, ако са монтирани, и да ги измества. Диаметърът на горния цилиндър в горната му част може да се намали до 300 mm чрез скосяване под ъгъл не по-голям от 30° спрямо хоризонталата (виж фигурата към т. 7.5).
7.5.4. За съчленени градски и междуградски автобуси устройството, описано в т. 7.5.1, трябва да може да преминава безпрепятствено през участъка на съчленяването на всеки етаж, където конструкцията на двете секции позволява преминаването на пътник. Не трябва да има части от мекото покритие в този участък, включително части от меката връзка, които да имат вертикална проекция върху пътеката.
7.5.10. Общата височина на изпитвателното устройство, описано в т. 7.5.1, може да бъде намалена:
- от 1800 на 1680 mm във всяка част от пътеката на долния етаж назад до напречната вертикална равнина, разположена на 1500 mm пред центъра на задна ос (най- задна ос в случаите на ПС с повече от една задна ос).
- от 1800 на 1770 mm в случай на обслужваща врата, намираща се пред предната ос във всяка част от пътеката, разположена между двете напречни вертикални равнини, отдалечени на 800 mm пред и зад централната линия на предната ос.
7.7. Стъпала
7.7.1. максималната височина на нишата и/или стълбата със стъпалата е 850 mm в случай на аварийни врати на долния етаж и 1500 mm в случай на аварийни врати на горния етаж.
7.8.6. Свободно пространство над местата за сядане
7.8.6.1. Над всяко място за сядане да бъде измерено свободно пространство с височина не по-малка от 900 mm, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката. Това свободно пространство да се простира над вертикалната проекция на цялата седалка и прилежащото място за краката. На горния етаж това свободно пространство може да бъде намалено до 850 mm.
7.12. Свързваща стълба (виж фиг. 1 от приложение № 8)
7.12.1. Минималната широчина на всяка свързваща стълба да е така проектирана, че да дава възможност за безпрепятствено преминаване на шаблон за достъп от единична врата, показан на фиг. 1 от приложение № 8. Панелът да се движи от пътеката на долния етаж до последното стъпало в предполагаемата посока на движение на пътника, използващ стълбата.
7.12.2. Свързващите стълби се конструират така, че при рязко спиране на ПС, движещо се напред, да няма опасност от падане на пътник надолу. Това изискване се счита за удовлетворено, ако поне едно от следните условия е изпълнено:
7.12.2.1. никоя част от стълбата не е прогресивно намаляваща;
7.12.2.2. стълбата е оборудвана със защитни приспособления или други подобни;
7.12.2.3. в горната част на стълбата има автоматично устройство, което предотвратява използването на стълбата, когато ПС е в движение; това устройство е лесно управляемо при аварийни ситуации.
7.12.3. Да е проверено с помощта на цилиндър, описан в т. 7.5.1, че условията за достъп до стълбата от пътеките (долна и горна) са подходящи.
11. Перила и дръжки
11.5. Перила и ръкохватки за свързващи стълби
11.5.1. От всяка страна на свързващите стълби се осигуряват подходящи перила или дръжки. Те се разполагат на разстояние между 800 и 1100 mm над ръба на всяко стъпало.
11.5.2. Перилата и/или дръжките да са такива, че да включват точка за хващане, достъпна за лице, стоящо на долния или горния етаж в близост до свързващата стълба и на което и да е от последващите стъпала. Точките за хващане са разположени вертикално между 800 и 1100 mm над долния етаж или над повърхността на всяко съответно стъпало и:
11.5.2.1. за подходящото положение на правостоящо лице на долния етаж на не повече от 400 mm навътре от външния ръб на първото стъпало;
11.5.2.2. за подходящото положение на правостоящо лице върху конкретно стъпало, без да излизат извън външния ръб на съответното стъпало, и на не повече от 600 mm навътре от същия ръб.
14. Защита на стълбищното пространство и незащитените седалки
14.2. На горния етаж на двуетажното ПС пространството на свързващата стълба да е защитено с ограждащо приспособление с минимална височина 800 mm, измерена над пода. Долният край на защитното приспособление е на височина не по-голяма от 100 mm над пода.
14.3. Зад предното стъкло на ПС, разположено пред пътниците, заемащи най-предните седалки на горния етаж, се разполага демпфиращо защитно съоръжение. Горният край на това съоръжение е разположен вертикално между 800 и 900 mm над пода, където се намират краката на пътниците. 14.4. Отвесната част на всяко стъпало да е затворена.

Част II
Проверка на границата на статично наклоняване чрез изчисление

1. Че ПС удовлетворява изискванията по т. 4 на част I, може да бъде показано чрез метод на изчисление, одобрен от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията.
2. Техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията, може да изиска да се проведат изпитвания върху части на ПС, за да се проверят допусканията, направени чрез изчислението.
3. Подготовка за изчисление
3.1. Превозното средство да е представено като пространствена система.
3.2. В зависимост от местоположението на центъра на тежестта на каросерията на ПС и различните пружинни константи на окачването и гумите на ПС осите обикновено не се повдигат едновременно от едната му страна в резултат на страничното ускорение. Следователно страничното наклоняване на каросерията над всяка ос да бъде установено, като се допусне, че колелата на другата ос (-и) остават върху земята.
3.3. За опростяване трябва да се допусне, че центърът на тежестта на неподресорните маси лежи в хоризонталната равнина на ПС върху линията, минаваща през центъра на оста на въртене на колелото. Малкото изместване на центъра на въртенето в резултат на отклонението на оста може да бъде пренебрегнато. Не се взема под внимание устройството за управление на пневматичното окачване.
3.4. Трябва да се вземат под внимание най-малко следните параметри и данни за ПС:
3.4.1. междуосово разстояние;
3.4.2. широчина на колеята и подресорните/неподресорните маси;
3.4.3. местоположението на центъра на тежестта;
3.4.4. деформацията и еластичното отклонение и коефициентът на еластичност на окачването на ПС, като се вземат предвид също отклоненията от праволинейност, хоризонталната и вертикалната пружинна константа на гумите;
3.4.5. усукването на надстройката;
3.4.6. местоположението на центровете на въртене на осите.
4. Достоверност на метода за изчисление
4.1. Достоверността на метода за изчисление се определя в съответствие с изискванията на техническата служба, например - чрез провеждане на сравнително изпитване върху подобно ПС.

Приложение № 8
към чл. 38

Пояснителни схеми
(Всички размери са в mm)

Aлтернатива

Фиг. 1. Достъп до обслужващите вратиАлтернативи Класове I, II и III: А = 1100 mm Класове А и В: А = 950 mm

Брой пътници	≤ 22(1)		22
Класове	А	В	I	II	III
Размер А (mm)	950	700	1100	950	850
Обща височина на двойния панел (mm)	1650	1400	1800	1650	1550

(1)	Виж съответната бележка под линия към точка 7.1.2 от приложение № 7, част I, раздел 1.

Фиг. 2. Достъп до обслужващите врати

Фиг. 3. Определяне на безпрепятствения достъп до вратата

Фиг. 4. Определяне на безпрепятствения достъп до вратата

Фиг. 5. Достъп до аварийните врати

Фиг. 6. Пътеки

Класове		А	В	I	II	III
Размери (mm)	А	350	300	450	350	300
	С	550	450	550	550	450
	В	500(*)	300	500(*)	500(*)	500(*)
	Н	1900(*)	1500	1900(*)	1900(*)	1900(*)

(*) Виж съответната бележка под линия (*) към т. 7.5.1 от приложение № 7, част I, раздел 1.

Фиг. 7. Ограничение на пътеката отпред

Фиг. 8. Стъпала за пътниците

Височина над земята, ненатоварено превозно средство

Класове		I и А	II, III и В
Първо стъпало над пътното платно "D"	Максимална височина (mm)	340(1)	380(1)(2)(5)
	Минимална дълбочина (mm)	300(*)
Други стъпала "Е"	Максимална височина (mm)	250(3)	350(4)
	Минимална височина (mm)	120
	Минимална дълбочина (mm)	200

(*)230 mm за превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници.
(1)700 mm за аварийни врати;
1500 mm за аварийни врати, разположени на горния етаж на двуетажно превозно средство.
(2)430 mm за превозни средства с изцяло механично окачване.
(3)300 mm за стъпала на врата зад крайната задна ос.
(4)250 mm на пътеките на превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници.
(5)За поне една обслужваща врата; 400 mm за всички останали обслужващи врати.
Забележки:
1. При двойните врати стъпалата във всяка половина на входа се разглеждат поотделно.
2. Не е задължително размерът Е да бъде еднакъв за всичките стъпала.

Индивидуална седалка Непрекъсната седалка

Фиг. 9а. Размери на местата за пътници

	G (mm) min
F (mm) min	Непрекъснати седалки	Индивидуални седалки
200(*)	225	250
(*) 225 за клас III.

Индивидуална седалка Непрекъсната седалка

Фиг. 9б. Размери на местата за пътници

	G (mm) min
F (mm) min	Непрекъснати седалки	Индивидуални седалки
200	200	200

Фиг. 10. Допустимо навлизане на височината на рамото. Напречно сечение на минималното налично пространство на височината на рамото за седалка в непосредствена близост до стената на превозното средство

G = 225 mm за непрекъснати седалки G = 250 mm за индивидуални седалки G = 200 mm за превозни средства с ширина, по-малка от 2,35 m

Фиг. 11. Дълбочина и височина на възглавницата на седалката

H = 400/500 mm(*) K = 350 mm min (**) (*)350 mm над сводовете на калниците или отделението за двигателя. (**)400 mm за превозните средства от класове II и III.

Фиг. 12. Разстояние между седалките

	Н
Класове I, А и В Класове II и III	650 mm 680 mm

Фиг. 13. Пространство за седящи пътници

Централна линия на
положението на седалката

Фиг. 14. Допустимо навлизане в пространството над седалката. Напречно сечение на минималното свободно пространство над място за сядане в непосредствена близост до стената на превозното средство

Централна линия на
положението на седалката

Фиг. 15. Допустимо навлизане в пространството над седящото място

Фиг. 16. Допустимо навлизане в долната част на пространството за пътника

(*) 150 mm за превозни средства с нисък под от клас I (**) 0,03 m2 за превозни средства с нисък под от клас I

Фиг. 17. Допустимо навлизане при седалките в задните ъгли на превозното средство. Изглед на зоната, определена за седалката (две странични седалки отзад)

Фиг. 18. Допустимо навлизане на свода на калника, без да навлиза над вертикалната централна линия на страничната седалка

Фиг. 19. Допустимо навлизане на свода на калника, който навлиза навътре след вертикалната централна линия на страничната седалка

Фиг. 20. Изпитвателно устройство за разположението на ръкохватките

Фиг. 21. Еталонна инвалидна количка

Обща дължина, l: 1200 mm Обща ширина, b: 700 mm Обща височина, h: 1090 mm Забележка. Ползвателят на инвалидната количка, седнал в нея, добавя към общата й дължина 50 mm и прави височината 1350 mm над пода.

Фиг. 22. Минимално свободно пространство за ползвателя на инвалидната количка в пространството на количката

Пиктограма за ползвателите на инвалидни колички (23а)

Фиг. 23. Пиктограма за пътници с ограничена подвижност, различни от ползватели на инвалидни колички (23б)

Приложение № 9
към чл. 39
(Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Якост на надстройката, изпитвания за преобръщане и проверка на якостта чрез изчисление

Част I
Якост на надстройката

1. Общи технически условия и изисквания Ако надстройката е получила одобряване в съответствие с Правило № 66 на ООН/ИКЕ, се счита, че тя удовлетворява тези изисквания.
1.1. Надстройката на ПС трябва да бъде с достатъчна якост, за да осигури по време на и след изпитванията или след изчислението по т. 2 следното:
1.1.1. никоя от преместените части на ПС да не навлиза в оставащото пространство, посочено в т. 3;
1.1.2. никоя от частите от оставащото пространство да не излиза извън границите на деформираната конструкция.
1.2. Изискванията по т. 1.1 се прилагат за ПС заедно с всички конструктивни части, елементи и панели и всички издадени твърди части като рафтове за багаж, вентилационно оборудване и т.н. За целите на т. 1.1 не се вземат под внимание прегради, вътрешни стени, обръчи и други части, които укрепват надстройката на ПС, както и стационарното оборудване, като барчета, кухнички или тоалетни.
1.3. В случай на съчленено ПС всяка част от него трябва да удовлетворява изискванията по т. 1.1.
2. Методи за изпитване
2.1. Всеки тип ПС се проверява в съответствие с един от следните методи по преценка на производителя или в съответствие с друг метод, одобрен от ИА "АА":
2.1.1. изпитване за преобръщане на комплектовано ПС в съответствие с процедурата по част II;
2.1.2. изпитване за преобръщане на част или части от каросерията, представителна и за комплектованото ПС в съответствие с част III;
2.1.3. изпитване с махало на част или части от каросерията в съответствие с част IV; или
2.1.4. проверка на якостта на надстройката чрез изчисление в съответствие с част V.
2.2. Ако методите по 2.1.2, 2.1.3 и 2.1.4 не вземат под внимание значителни отклонения между отделни части на ПС (например климатична инсталация върху покрива), се предоставят на техническата служба допълнителни методи за изпитване или изчисления. При липса на такава допълнителна информация може да се изиска ПС да се подложи на изпитване по метода по т. 2.1.1.
3. Оставащо пространство
3.1. Оставащо пространство означава обемът от отделението за пътници, който се простира при преместването на напречната вертикална равнина, показаната на фиг. 1
а), по права линия или линии, така че точката R на фиг. 1 а) да минава от точка R на най-задната външна седалка през точка R на всяка междинна външна седалка до точка R на най-предната външна седалка.
3.2. Допуска се, че точката R, показана на фиг. 1
б), е разположена на 500 mm над пода под краката на пътниците, на 300 mm от вътрешната повърхност на стената на превозното средство и на 100 mm пред облегалката върху централната линия на външните седалки.
4. Оценка на резултатите от изпитването
4.1. При изпитване на част от каросерията техническата служба, отговорна за провеждане на изпитването, гарантира, че ПС съответства на условията в раздел 3, част IV, съдържащ изисквания по отношение на разпределението на основните енергопоглъщащи части на надстройката на ПС.

1 а). Страничнo

Забележка. Виж изискванията по т. 3.1.

1 б). Надлъжно

Забележка. Виж изискванията по т. 3.2.

Сечение А-А на превозното средство във вертикалната равнина, минаваща през централната линия на вътрешните седалки (всички размери са в mm)

Фиг. 1. Оставащо пространство

Част II
Изпитване за преобръщане на комплектовано превозно средство

1. Условия за изпитване
1.1. Не е необходимо ПС да бъде напълно оборудвано, но да е представително за произвежданите ПС по отношение на масата на превозното средство в състояние за движение, центъра на тежестта и разпределението на масата, определени от производителя. 1.2. Седалките за водача и пътниците да са разположени с облегалки в най-изправено положение, ако са регулируеми. Височината на седалките да е в най-високото си положение, когато са регулируеми.
1.3. Всяка врата и отварящ се прозорец на ПС трябва да бъдат затворени и застопорени, но не заключени. Прозорците и стъклените прегради или екрани могат да бъдат остъклени или неостъклени по преценка на заявителя. Ако те не са остъклени, на ПС трябва да бъде приложена еквивалентна маса на съответните им места.
1.4. Гумите да са напомпани до налягане, определено от производителя на ПС, и ако ПС има система за пневматично окачване, да е осигурено подаването на въздух към пневморесорите. Всяка система за автоматично поддържане на нивото се регулира за ПС, разположено върху равна хоризонтална повърхност, до ниво, посочено от производителя. Амортисьорите да работят нормално.
1.5. Горивото, акумулаторната киселина и останалите запалителни смеси, експлозивни или корозионни материали може да се заменят с други материали, при условие че са изпълнени условията по т. 1.1.
1.6. Зоната на удар да е от бетон или друг твърд материал.
2. Изпитвателна процедура (виж фиг. 2)
2.1. Превозното средство се разполага върху платформа, позволяваща преобръщането му на една страна. Тази страна се определя от производителя.
2.2. Положението на ПС върху платформата да е такова, че когато платформата е хоризонтална:
2.2.1. оста на завъртане да бъде успоредна на надлъжната ос на ПС;
2.2.2. оста на завъртане да бъде на 0 - 200 mm от вертикалното стъпало между двете нива;
2.2.3. оста на завъртане да бъде на 0 - 100 mm от страната на гумата върху най-широката ос (мост);
2.2.4. оста на завъртане да бъде на 0 - 100 mm под хоризонталната изходна равнина, върху която стоят гумите;
2.2.5. разликата между височината на хоризонталната изходна равнина и хоризонталната долна равнина, върху която става ударът, да бъде не по-малка от 800 mm.
2.3. Да се вземат мерки за предотвратяване на движението на ПС по неговата надлъжна ос.
2.4. Изпитвателното оборудване да предотвратява странично плъзгане на гумите в посоката на преобръщане посредством странични стени.
2.5. Изпитвателното оборудване да осигурява едновременното повдигане на осите на ПС.
2.6. Превозното средство да се наклонява без люлеене и динамични въздействия, докато то се преобърне. Ъгловата скорост да не е по-голяма от 5 °/s (0,087 rad/s).
2.7. Да се използва високоскоростна фотография, деформируеми шаблони и други подходящи средства да се определи дали са спазени изискванията по т. 1.1 от част I . Това се проверява в не по-малко от две места, обикновено в предната и задната част на отделението за пътници; точното положение е по преценка на техническата служба. Шаблоните да се закрепят към практически недеформируеми части на конструкцията.

Фиг. 2. Изпитвателна компановка

Част III
Изпитване за преобръщане на каросерията

1. Условия на изпитването
1.1. Каросерията да представлява част от ненатовареното ПС.
1.2. Геометричните характеристики на каросерията, оста на завъртане и положението на центъра на тежестта във вертикална и странична посока да са представителни за комплектованото ПС.
1.3. Масата на каросерията, изразена като процент от масата на ненатовареното ПС в състояние за движение, се определя от производителя.
1.4. Енергията, която трябва да е погълната от каросерията, изразена като процент от общата енергия, която трябва да е погълната от комплектованото ПС, се определя от производителя.
1.5. Процентът на общата енергия, описана в т. 1.4, да не е по-малък от процента от общата маса на ПС в състояние за движение, описана в т. 1.3.
1.6. Прилагат се условията на изпитване, посочени в т. 1.6 от част II и т. 2.1 - 2.6 от част IV.
2. Процедура на изпитване
2.1. Процедурата на изпитване е същата като процедурата, описана в част II, с изключение на това, че вместо комплектовано ПС се използва описаната каросерия.

Част IV
Изпитване на каросерия с махало

Раздел 1

1. Енергия и посока на удара
1.1. Енергията, която се предава към конкретна част от каросерията, да е равна на сумата на енергиите, посочени от производителя, разпределена към всеки от контурите на напречното сечение, съставляващи конкретната каросерия.
1.2. Подходящата част от енергията, определена в този раздел, да се приложи върху конкретната част от каросерията с помощта на махало, така че в момента на удара посоката на движение на махалото да сключва ъгъл 25° (+ 0°; - 5°) с централната надлъжна вертикална равнина на каросерията. Точният ъгъл в рамките на този диапазон се определя от производителя на ПС.
2. Условия на изпитване
2.1. Да се проведат подходящ брой изпитвания, за да се увери техническата служба, провеждаща изпитването, че изискванията по т. 3.1 от част I са спазени.
2.2. За целите на изпитването частите от каросерията да са с обичайна конструкция, закрепени между колоните и съединени с пода, основата на каросерията, страничните стени и покрива. Когато има монтирани части от такива компоненти, като рафтове за багаж, вентилационни канали и др., те също се включват.
2.3. Всички врати и отварящи се прозорци на каросерията трябва да бъдат затворени и застопорени, но не и заключени. Прозорците и остъклените прегради или екрани могат да бъдат остъклени или неостъклени по преценка на заявителя.
2.4. Където е подходящо, могат да бъдат включени и седалки по преценка на производителя, които да са разположени в обичайните си места от конструкцията на каросерията. Включват се и обичайните закрепващи елементи и съединения между всички части и принадлежности на конструкцията. Когато са регулируеми, облегалките да са в най-изправено положение. В случай, че седалките са регулируеми, те се нагласяват в най-високо положение.
2.5. Страната на каросерията, върху която се нанася ударът, се избира по преценка на производителя. Ако на изпитване се подлагат няколко части от каросерията, ударът върху всички тях се прилага върху една и съща страна.
2.6. Да се използват високоскоростната фотография, деформируеми шаблони или други подходящи средства, за да се определи дали изискванията по т. 3.1 от част I са спазени. Шаблоните се прикрепват към практически недеформируеми части на конструкцията.
2.7. Частта от каросерията, която подлежи на изпитване, се закрепва здраво и надеждно към монтажната рама посредством напречници или елементите, които ги заместват, по начин, по който не може да бъде погълната значителна енергия от носещата рама и нейното закрепване по време на удара.
2.8. Махалото се пуска от такава височина, че да удари каросерията със скорост между 3 и 8 m/s.
3. Описание на махалото
3.1. Ударната повърхност на махалото да е изработена от стомана или шперплат с дебелина 20 mm - 5 mm и с равномерно разпределена маса. Ударната повърхност да е правоъгълна и плоска с широчина не по-малка от широчината на изпитваната част от каросерията, а височината да е не по-малка от 800 mm. Неговите ръбове да са закръглени с радиус не по-малък от 15 mm. 3.2. Тялото на махалото се закрепва здраво върху два твърди лоста. Осите на лостовете са на не по-малко от 3500 mm от геометричния център на тялото на махалото.

Раздел 2
Изчисляване на общата енергия (Е*)

1. Схемата за изчисляване на общата енергия е показана на фиг. 3.

Фиг. 3

Допускания:
1. допуска се, че формата на напречното сечение на каросерията е правоъгълна.
2. допуска се, че системата на окачване е твърдо закрепена.
3. допуска се, че движението на каросерията е идеално завъртане около точката "А". Изчисляване на общата енергия (Е*): Когато падането на центъра на тежестта (h) се определя с помощта на графични методи, E* се изчислява по следната формула:

Е* = 0,75 M.g.h (Nm).

Алтернативно Е* може да се определи по формулата:

където: М е масата на ненатовареното превозно средство (kg); g = 9,8 m/s2; W - общата ширина на превозното средство (m); Hs - височината на центъра на тежестта на ненатовареното превозно средство (m); H - височината на превозното средство (m).

Раздел 3
Изисквания по отношение на разпределението на основните части на надстройката, поглъщащи енергията

1. За да се увери техническата служба, провеждаща изпитването, че комплектуваното ПС отговаря на изискванията по т. 3.1 от част I, се провеждат достатъчен брой изпитвания. Това не означава, че винаги е необходимо да се провежда повече от едно изпитване.
2. Изчисленията, базирани върху данните, получени при изпитването на каросерията, могат да се използват за доказване на необходимата якост на друга част от каросерията, която не е еднаква с вече изпитаната, ако много от конструктивните й характеристики са еднакви с конструктивните характеристики на изпитаната част.
3. Производителят определя кои колони от надстройката се разглеждат като допринасящи за нейната якост и посочва енергията (Ei), която всяка колона трябва да издържи. Тези стойности трябва да удовлетворяват следните критерии:

а)		където m е общият брой на посочените колони;
б)		където n е броят на посочените колони пред центъра на тежестта на ПС;
в)		където p е броят на посочените колони зад центъра на тежестта на ПС;

г) (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Lf ≥ 0,4 lf;
д) (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) LR ≥ 0,4 lr (виж фиг. 4);

Фиг. 4

е)

прилага се само когато dmax е по-голямо от 0,8 x максималното отклонение, допустимо без навлизане в останалото пространство;

където: Ei е посочената енергия, на която може да издържи i-тата колона на надстройката; EiF - посочената енергия, на която може да издържи i-тата колона пред центъра на тежестта на ПС; EiR - посочената енергия, на която може да издържи i-тата колона зад центъра на тежестта на ПС; E* - общата енергия, на която може да издържи цялата конструкция на ПС; dmax - най-голямото отклонение, измерено в посоката на удара, във всяко сечение от конструкцията на каросерията, след като е поело своята собствена част от енергията на удара; dmin - най-малкото отклонение, измерено в посоката на удара в същата точка в светлия отвор като dmax, във всяко сечение от конструкцията на каросерията, след като е поело своята собствена част от енергията на удара.

	среднопретегленото разстояние между посочените колони пред центъра на тежестта на ПС;
	среднопретегленото разстояние между посочените колони зад центъра на тежестта на ПС,

където: lIF е разстоянието от центъра на тежестта на ПС до i-тата колона пред центъра на тежестта; lIR - разстоянието от центъра на тежестта на ПС до i-тата колона зад центъра на тежестта; LF - разстоянието между предната част и центъра на тежестта на ПС; LR - разстоянието между задната част и центъра на тежестта на ПС.

Част V
Проверка на якостта на надстройката чрез изчисление

1. Посредством метод за изчисление, одобрен от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията, може да се докаже, че надстройката или част от нея отговаря на изискванията по т. 3.1 от част I .
2. Когато конструкцията може да бъде деформирана над границата на еластичност на използваните материали, изчислението симулира поведението на конструкцията, ако тя претърпява съществени пластични деформации.
3. Техническата служба, отговорна за провеждането на изпитванията, може да поиска провеждане на изпитвания върху съединения или части от конструкцията, за да се проверят допусканията, извършени при изчисленията.
4. Подготовка за изчисленията
4.1. Изчисленията не могат да започнат, докато конструкцията не се анализира и не се разработи математическият й модел. Това определя отделните елементи, които се изследват, и определя точките, в които може да настъпи пластична деформация. Посочват се размерите на елементите и характеристиките на използваните материали. Извършва се физическо изпитване в точките на деформиране, за да се определят характеристиките на силата за настъпване на пластичната деформация (въртящия момент), като тези данни са основни за изчисленията. Определя се степента на деформация и якостта на динамично натоварване, подходящи за тази степен на деформация. Когато методът на изчисление не може да покаже кога ще настъпи значимо счупване, е съществено това да се определи посредством експеримент, отделни анализи или подходящо разпределение на динамичното натоварване. Посочва се разпределението на натоварването по дължината на ПС.
4.2. Изчислителният метод включва деформациите до границите на еластичност на материала, последвани от определяне на това, къде ще настъпят пластични деформации, както и последващото настъпване на други пластични деформации, освен ако местоположението и последователността на настъпването на пластични деформации не са известни от предишен опит. Мето дът да се приспособи към измененията на геометрията на съответната конструкция поне до степента, при която деформациите надхвърлят допустимите граници. Изчисленията да симулират силата и посоката на удара, които могат да се появят, ако конкретната надстройка е подложена на изпитването за преобръщане, описано в част II. Достоверността на метода за изчисление да бъде установена чрез сравняване с резултатите от физически изпитвания, за които не е задължително да са били проведени по отношение на заявеното за одобряване към настоящия момент ПС.
5. Изпитване на част от надстройката Когато методът за изчисление се използва за част от цялата надстройка на каросерията, за комплектуваното ПС се прилагат същите условия като посочените.

Приложение № 10
към чл. 40

Указания относно измерването на силите на затваряне на вратите с механизирано задействане

1. Общи изисквания
Затварянето на вратите с механизирано задействане е динамичен процес. Когато движещата се врата срещне препятствие, резултатът от това се изразява във възникването на динамична противодействаща сила, която във времето зависи от няколко фактора (например масата на вратата, ускорението, размерите).
2. Определения
2.1. Силата на затваряне F(t) е времева функция, измерена върху затварящите ръбове на вратата (виж т. 3.2).
2.2. Максимална сила FS е максималната стойност на силата на затваряне.
2.3. Действителната сила FE e средната стойност на силата на затваряне, отнесена към продължителността на импулса.

2.4. Продължителността на импулса Т е времето между t1 и t2:

T = t2 - t1,

където: t1 е прагът на чувствителност, когато силата на затваряне нараства над 50 N; t2 - прагът на затихване, когато силата на затваряне намалява под 50 N.
2.5. Зависимостта между параметрите е показана на фиг. 1 (като пример):

Фиг. 1. Зависимост между силата на затваряне F(t) , N и времето t, s.

2.6. Силата на притискане FC е средноаритметичната стойност на действителните сили, измерени в една и съща измервателна точка последователно няколко пъти:

3. Измервания
3.1. Условия на измерванията:
3.1.1. температурен обхват - от 10° до 30° С;
3.1.2. превозното средство трябва да бъде разположено върху хоризонтална повърхност.
3.2. Точките на измерване са:
3.2.1. върху основните затварящи ръбове на вратата: една в средата на вратата; една на 150 mm над долния ръб на вратата;
3.2.2. в случай на врати, оборудвани с устройства за предотвратяване на притискането в процеса на отваряне - върху вторичните затварящи ръбове на вратата в точката, която се счита за най-опасното място за притискане.
3.3. Извършват се най-малко три измервания във всяка от измервателните точки, за да се определи силата на притискане в съответствие с т. 2.6.
3.4. Импулсът за силата на затварянето се записва посредством нискочестотен филтър с пределна честота 100 Hz. Прагът на чувствителност и прагът на затихване се настройват на 50 N, за да се ограничи продължителността на импулса.
3.5. Отклоненията на показанията от номиналната стойност не може да бъдат по-големи от ± 3 %.
4. Измервателно устройство
4.1. Измервателното устройство се състои от две части - една ръкохватка и една измервателна част - динамометър (виж фиг. 2).

Фиг. 2. Динамометър

4.2. Динамометърът има следните характеристики:
4.2.1. състои се от два плъзгащи се корпуса с външен размер 100 mm в диаметър и широчина 115 mm; във вътрешността на динамометъра се монтира пружина между двата корпуса, така че той да може да бъде притискан, ако се приложи подходяща сила;
4.2.2. коефициентът на еластичност на динамометъра е 10 ± 0,2 N/mm; максималната деформация на пружината е ограничена до 30 mm, така че максималната сила да достигне максимума от 300 N.

Приложение № 11
към чл. 41

Специални изисквания по отношение на превозните средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници

1.1. Минимални размери на изходите Различните видове изходи имат следните минимални размери:

Отвор	Размери	Забележки
Обслужваща врата	Височина на входа А:1650 mm В:1500 mm	Височината на входа на обслужващата врата се изКлас:мерва като вертикалното разстояние, измерено във вертикалната равнина, между хоризонталните проекции на средната точка на отвора на вратата и горната повърхност на най-ниското стъпало.
	Височина на отвора	Вертикалната височина на отвора на обслужващата врата трябва да бъде такава, че да позволява свободното преминаване на двойния панел, посочен в точка 7.1.1 от приложение № 7, част I, раздел 1. Горните ъгли могат да бъдат със закръгления с радиус, не по-голям от 150 mm.
	Широчина Единична врата:650 mm Двойна врата:1200 mm	За превозни средства от клас В, при които височината на отвора на обслужващата врата е между 1400 и 1500 mm, минималната широчина на отвора на единичната врата е 750 mm. За всички превозни средства широчината на която и да е обслужваща врата може да бъде намалена със 100 mm, когато измерването е извършено на нивото на дръжките, и с 250 mm в случаите, когато сводовете на калниците или задвижващите механизми за автоматично или дистанционно управление на вратите, или наклонът на предното стъкло го изискват.
Аварийна врата	Височина: 1250 mm Широчина: 550 mm	Широчината може да бъде намалена до 300 mm в случаите, когато това се изисква от сводовете на калниците, при условие че широчината на вратата е 550 mm на височина не по-малка от 400 mm над най-ниската част на отвора на вратата. Горните ъгли могат да бъдат със закръгление с радиус, не по-голям от 150 mm.
Авариен прозорец	Площ на отвора: 4000 сm2	Трябва да бъде възможно изчертаването на правоъгълник с размери 500 mm x 700 mm в площта на отвора.

1.1.1. Превозно средство, по отношение на което се прилагат условията по т. 7.1.9 от приложение № 7, част I, раздел 1, трябва да удовлетворява изискванията по т. 6.3.1 от приложение № 7, част I, раздел 1 или т. 1.1 от това приложение по отношение на аварийните прозорци и аварийните люкове, както и следния минимум от изисквания по отношение на обслужващите врати и аварийните врати:

Отвор	Размери	Забележки
Обслужваща врата	Височина на отвора: 1100 mm	Този размер може да бъде намален чрез закръгляване на ъглите на отвора с радиус не по-голям от 150 mm.
Обслужваща врата	Широчина: Единична врата:650 mm Двойна врата:1200 mm	Този размер може да бъде намален чрез закръгляване на ъглите на отвора с радиус не по-голям от 150 mm. Широчината може да бъде намалена със 100 mm, когато измерването е извършено на нивото на дръжките, и с 250 mm в случаите, когато сводовете на калниците или задвижващите механизми за автоматично или дистанционно управление на вратите, или наклонът на предното стъкло го изискват.
Аварийна врата	Височина: 1100 mm Широчина: 550 mm	Широчината може да бъде намалена до 300 mm в случаите, когато сводът на калника го изисква, при условие че широчината на вратата е 550 mm на височина не по-малка от 400 mm над най-ниската част от отвора на вратата. Горните ъгли могат да бъдат закръглени с радиус не по-голям от 150 mm.

1.2. Разположение на изходите 1.2.1. Обслужващата(-ите) врата(-и) се разполага(-т) върху тази страна на ПС, която се намира по-близо до страничния край на пътя в съответствие с посоката на движение в страната, в която ПС ще бъде регистрирано, или върху задната страна на ПС. 1.2.2. Изходите се разполагат по такъв начин, че да има най-малко един изход върху всяка от страните на ПС. 1.2.3. Предната половина и задната половина на отделението за пътници да имат поне по един изход. 1.2.4. Най-малко един изход да е разположен или върху задната, или върху предната страна на ПС, освен ако не е монтиран авариен люк.

Приложение № 12
към чл. 42
(Изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Изисквания по отношение на техническите средства, подпомагащи достъпа на лицата с ограничена подвижност

1. Общи изисквания
Това приложение съдържа изисквания, отнасящи се до ПС, проектирани с оглед на подпомагането на достъпа на пътниците с ограничена подвижност и ползвателите на инвалидни колички.
2. Област на приложение
Изискванията се прилагат по отношение на ПС, предоставящи улеснен достъп на пътниците с ограничена подвижност.
3. Изисквания
3.1. Стъпала
Височината от земята до първото стъпало на поне една обслужваща врата да е не по-голяма от 250 mm - за ПС от класове I и А, и 320 mm - за ПС от класове II, III и В. Като алтернатива за ПС от класове I и А, височината от земята до първото стъпало да не превишава 270 mm при вратите с два прохода - един вход и един изход. Може да се използва подпорна система и/или подвижно стъпало. Височината от земята до стъпалата, различни от първото, при обслужващата(-ите) врата(-и), на входа или на пътека, не трябва да бъде по-голяма от 200 mm за ПС от класове I и А, и 250 mm за ПС от класове II, III и В. Преходът от пътека с ниво, по-ниско от нивото на зоната за седящи места, не се възприема като стъпало.
3.2. Седалки и участъци, ползвани с предимство от пътници с ограничена подвижност
3.2.1. Минимален брой седалки, ориентирани по посоката или срещу посоката на движението и конструирани като седалки за ползване с предимство от инвалиди, да са разположени в близост до обслужващата (-ите) врата(-и), подходящи за качване и слизане. Минималният брой седалки за ползване с предимство да са четири за клас I, две за класове II и III и една за класове А и В. Седалка, която се сгъва, когато не се използва, да не е определяна като седалка за ползване с предимство. Условията от т. 7.8.5.2 на приложение № 7, част I, раздел 1 не се прилагат по отношение на ПС, които удовлетворяват това изискване.
3.2.2.Да се предвиди достатъчно пространство за куче водач под или в близост до поне една от седалките, предназначени за ползване с предимство.
3.2.3. На седалките между местата за сядане и пътеката да са монтирани подлакътници, които да позволяват да бъдат лесно премествани от пътя за безпрепятствен достъп до седалката. В близост до седалките, предназначени за ползване с предимство, да са монтирани перила или дръжки, позволяващи на пътниците лесно да се хващат за тях.
3.2.4. Минималната широчина на възглавницата на седалките, предназначени за ползване с предимство, измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, да е 220 mm от двете страни, а при непрекъснати седалки - по 220 mm от двете страни за всяко място за сядане.
3.2.5. Височината на ненатисната възглавница на седалката спрямо пода да е такава, че разстоянието от пода до хоризонталната равнина, допирателна към предната горна повърхност на възглавницата на седалката, да бъде между 400 и 500 mm.
3.2.6. Мястото за краката при местата за сядане, предназначени за ползване с предимство, трябва да се простира напред от седалката, от вертикалната равнина, минаваща през предния край на възглавницата на седалката. Наклонът на мястото за краката да не е по-голям от 8 % в която и да е посока.
3.2.7. Всяко място за сядане, предназначено за ползване с предимство, да има свободно пространство с височина не по-малка от 1300 mm за ПС от класове I и А и 900 mm за ПС от клас II, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката. Това пространство се простира над вертикалната проекция на цялата седалка и принадлежащото към нея място за краката. Допуска се проникване на облегалката на седалка или друг предмет в това пространство, при условие че е осигурено минимално свободно вертикално пространство 230 mm пред възглавницата на седалката. Когато седалка, предназначена за ползване с предимство, е разположена към преграда с височина по-голяма от 1,2 m, това пространство трябва да бъде 300 mm. 3.3. Устройства за връзка
3.3.1. В близост до всяка седалка, предназначена за ползване с предимство, и във всеки участък, предназначен за инвалидни колички, се монтират устройства за връзка на височина между 700 и 1200 mm над пода.
3.3.2. Устройствата за връзка, разположени в участъка с нисък под, където няма седалки, са на височина между 800 и 1500 mm.
3.3.3. Механизмите за управление на всички вътрешни устройства за връзка трябва да могат да се задействат с дланта на ръката и са в контрастен цвят или цветове и нюанси.
3.3.4. За ПС, оборудвани с рампа или подемник, средствата за връзка с водача се монтират отвън, в близост до вратата и на височина не по-голяма от 1300 mm от земята.
3.4. Пиктограми
3.4.1. Превозните средства, оборудвани с пространство за инвалидна количка и/или седалки за ползване с предимство, да имат пиктограми в съответствие с фиг. 23 от приложение № 8, видими отвън, както върху предната част на страната за качване на ПС, така и в близост до съответната обслужваща(-и) врата(-и). Подходящи пиктограми да се поставят и във вътрешността на ПС, в близост до пространството за инвалидни колички или седалката за ползване с предимство.
3.5. Наклон на пода Наклонът на която и да е пътека, вход или участък от пода, между която и да било седалка, предназначена за ползване с предимство, или пространство за инвалидни колички и най-малко един вход или изход, или комбинация от вход и изход да не е по-голям от 8 %. Зоните с наклон да не са с хлъзгава повърхност.
3.6. Изисквания към разполагането на инвалидните колички
3.6.1. За всеки ползвател на инвалидна количка в отделението за пътници да има специален участък с широчина най-малко 750 mm и дължина най-малко 1300 mm. Надлъжната посока на плоскостта на специалния участък да е успоредна на надлъжната посока на плоскостта на ПС. Повърхността на пода на специалния участък да не е хлъзгава. В случай на пространство за инвалидни колички, проектирано за ориентирани в посоката на движението инвалидни колички, горният край на разположените отпред облегалки на седалки може да навлиза в пространството за инвалидни колички, при условие че е осигурено свободно пространство, показано на фиг. 22 от приложение № 8.
3.6.2. Трябва да има поне един вход, през който да могат да минават ползвателите на инвалидни колички. В случай на ПС от клас I поне една от вратите за инвалидни колички да е обслужваща врата. Вратата за инвалидни колички да има помощно приспособление за качване, отговарящо на изискванията по т. 3.11.2 (подпорна система), в комбинация с изискванията по т. 3.1.13 (за подемник) или 3.1.14 (за рампа).
3.6.3. Всяка врата за инвалидни колички, която не е обслужваща врата, е с височина не по-малка от 1400 mm. Минималната широчина на всички врати, осигуряващи достъпа на инвалидни колички до ПС, е 900 mm. Тя може да е намалена със 100 mm в случаите, когато измерването се извършва на нивото на дръжките.
3.6.4. Трябва да е възможно придвижването на еталонна инвалидна количка с размери, показани на фиг. 21 от приложение № 8, от външната страна на ПС до специалния(-те) участък(-ци) през поне една от вратите за достъп на инвалидни колички.
3.7. Седалки в пространството за инвалидни колички.
3.7.1. В пространството за инвалидни колички могат да бъдат монтирани сгъваеми седалки. Тези седалки, когато са сгънати и не са в употреба, да не навлизат в пространството за инвалидните колички.
3.7.2. Превозно средство може да бъде оборудвано с разглобяеми седалки, монтирани в пространството за инвалидни колички, при условие че те може да бъдат демонтирани лесно от водача или член на екипажа.
3.7.3. Когато мястото за краката пред която и да е седалка или част от сгъваема седалка, когато тя е в употреба, навлиза в пространството за инвалидни колички, съответната седалка трябва да има нанесен върху нея или в близост до нея надпис със следното съдържание: "Моля, отстъпете това пространство за ползватели на инвалидни колички"
3.8. Стабилност на инвалидните колички
3.8.1. Система за обездвижване на инвалидните колички. Като алтернатива на изискванията по т. 3.8.1.1 - 3.8.1.2.3, системите за обездвижване могат да отговарят на изискванията по т. 3.8.2 - 3.8.2.11.
3.8.1.1. В ПС, където не се изисква седалките за пътници да бъдат оборудвани с какъвто и да е вид система за обезопасяване на пътниците, пространството за инвалидни колички да е оборудвано със система за обездвижване с оглед гарантирането на стабилността на инвалидните колички. Трябва да се проведе статично изпитване в съответствие със следните изисквания:
а) да се приложи върху системата за обездвижване сила 250 daN ± 20 daN за всяка инвалидна количка;
б) силата се прилага в хоризонталната равнина на ПС и в посока към предната му част, ако системата за обездвижване не е закрепена към пода на ПС; ако системата за обездвижване е закрепена към пода, силата се прилага под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина и в посока към предната част на ПС;
в) силата се прилага за период не по-малък от 1,5 s;
г) системата за обездвижване да издържи изпитването; постоянни деформации, включително частично или пълно разкъсване на системата за обездвижване, не се считат за неудовлетворяване на изпитването, ако системата е издържала натоварването с определената сила за определеното време; където е приложимо, заключващото устройство, което дава възможност на инвалидната количка да напусне ПС, да може да се задейства ръчно след преустановяване на задвижващата сила.
3.8.1.2. Когато е поставено изискване за оборудване на местата за пътници със системи за обезопасяване на пътниците, всяко пространство за инвалидни колички се оборудва със система за обездвижване, даваща възможност за обездвижване на инвалидните колички и техните ползватели. Системата за обездвижване и нейното закрепване се конструират така, че да могат да издържат силите, равни на силите, изисквани за местата за пътници и системите за обезопасяване на пътници. Трябва да се проведе статично изпитване в съответствие със следните изисквания:
а) посочените сили са приложени върху системата за обездвижване поотделно в посока към предната и към задната част на ПС;
б) силата се прилага за период не по-малък от 0,2 s;
в) системата за обездвижване да издържи изпитването; постоянни деформации, включително частично или пълно разкъсване на системата за обездвижване, не се считат за неудовлетворяване на изпитването, ако системата е издържала натоварването с определената сила за определеното време; където е приложимо, заключващото устройство, което дава възможност на инвалидната количка да напусне ПС, да може да се задейства ръчно след преустановяване на задвижващата сила.
3.8.1.2.1. В посока към предната част на ПС при наличие на отделни системи за обездвижване на количка и обезопасяване на ползвател 3.8.1.2.1.1. За категория М2:
а) 1110 daN ± 20 daN при използване на надбедрен колан; силата се прилага върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, ако системата за обезопасяване не е закрепена за пода на ПС; ако системата за обезопасяване е закрепена за пода, силата се прилага под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част;
б) 675 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС, в посока към предната му част върху надбедрената част от колана и 675 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху торсовата част от колана - в случай на триточков колан;
в) 1715 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху системата за обездвижване на инвалидната количка;
г) силите се прилагат едновременно.
3.8.1.2.1.2. За категория М3:
а) 740 daN ± 20 daN при използване на надбедрен колан; силата се прилага върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, ако системата за обезопасяване не е закрепена за пода на ПС; ако системата за обезопасяване е закрепена за пода, силата се прилага под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част;
б) 450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху надбедрената част от колана и 450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху торсовата част от колана - в случай на триточков колан;
в) 1130 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка; г) силите се прилагат едновременно.
3.8.1.2.2. В посока към предната част на ПС при наличие на комбинирана система за обездвижване на инвалидната количката и обезопасяване на нейния ползвател
3.8.1.2.2.1. За категория М2:
а) 1110 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка - при използване на надбедрен колан;
б) 675 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху надбедрената част от колана, и 675 daN ± 20ђdaN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху торсовата част от колана - в случай на триточков колан;
в) 1715 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху системата за обездвижване на инвалидната количка;
г) силите се прилагат едновременно.
3.8.1.2.2.2. За категория М3:
а) 740 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка - при използване на надбедрен колан;
б) 450 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху надбедрената част от колана, и 450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху торсовата част от колана - в случай на триточков колан;
в) 1130 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка;
г) силите се прилагат едновременно.
3.8.1.2.3. В посока към задната част на ПС - 810 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към задната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка.
3.8.2. Алтернативни системи за обездвижване на инвалидната количка
3.8.2.1. Пространството за инвалидни колички се оборудва със система за тяхното обездвижване, подходяща за инвалидни колички с общо предназначение. Тя трябва да позволява превоз на инвалидна количка и нейния ползвател, разположени по посока на движението на ПС.
3.8.2.2. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Пространството за инвалидни колички се оборудва със система за обезопасяване на ползвателите им, която се състои най-малко от две точки на закрепване и ограничител на таза (надбедрен колан), проектиран и конструиран от компоненти, изпълняващи аналогични функции като компонентите на предпазния колан по смисъла на Наредба № 105 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на обезопасителните колани и на системите за обезопасяване и за одобряване типа на обезопасителни колани и системи за обезопасяване (Наредба № 105; Директива 77/541/ЕИО).
3.8.2.3. Всяка система за обездвижване, монтирана в пространството за инвалидни колички, трябва да може лесно да се освобождава при аварийни ситуации.
3.8.2.4. Всяка система за обездвижване на инвалидна количка трябва:
3.8.2.4.1. да удовлетворява изискванията по отношение на динамичното изпитване по т. 3.8.2.8 и да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на ПС, като удовлетворява изискванията по отношение на статичното изпитване по т. 3.8.2.6; 3.8.2.4.2. да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на ПС, така че комбинацията от ограничаване и закрепване да удовлетворява изискванията по т. 3.8.2.8.
3.8.2.5. Всяка система за обезопасяване на ползвател на инвалидна количка трябва:
3.8.2.5.1. да удовлетворява изискванията по отношение на динамичното изпитване по т. 3.8.2.9 и да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на ПС, като удовлетворява изискванията по отношение на статичното изпитване по т. 3.8.2.6; 3.8.2.5.2. да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на ПС, така че комбинацията от ограничаване и закрепване да удовлетворява изискванията по отношение на динамичното изпитване по т. 3.8.2.9, когато закрепването към предвидените за това елементи съответства на т. 3.8.2.6.7.
3.8.2.6. Трябва да се проведе статично изпитване върху точките на закрепване както на системата за обездвижване на инвалидната количката, така и на системата за обезопасяване на ползвателя й в съответствие със следните изисквания: 3.8.2.6.1. силите, определени в т. 3.8.2.7.3, са приложени с помощта на устройство, което възпроизвежда геометричните характеристики на системата за обездвижване на инвалидната количка;
3.8.2.6.2. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) силите, определени в т. 3.8.2.7.3, са приложени с помощта на устройство, което възпроизвежда геометричните характеристики на системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка, и с помощта на теглително устройство от типа, описан в т. 3.4 на приложение № 4 на Наредба № 90 от 2004 г. за одобряване на нови моторни превозни средства по отношение закрепването на обезопасителните колани (Наредба № 90; т. 5.3.4 на приложение I към Директива 76/115/ЕИО);
3.8.2.6.3. силите по т. 3.8.2.6.1 и 3.8.2.6.2 са приложени едновременно в посока към предната част на ПС и под ъгъл 10° ± 5° над хоризонталната равнина;
3.8.2.6.4. силите по т. 3.8.2.6.1 са приложени в посока към задната част на ПС и под ъгъл 10° ± 5° над хоризонталната равнина; 3.8.2.6.5. силите са приложени възможно най-бързо през централната вертикална ос на пространството за инвалидни колички; 3.8.2.6.6. силите са приложени в продължение на най-малко 0,2 s;
3.8.2.6.7. изпитването се провежда върху представителен за конструкцията на ПС участък при наличие на всички конструктивни елементи на ПС, които биха допринесли за якостта и устойчивостта на неговата конструкция.
3.8.2.7. Силите по т. 3.8.2.6 са: 3.8.2.7.1. в случай на елементи за закрепване, предназначени за системи за обездвижване на инвалидни колички, монтирани на ПС от категория М2:
3.8.2.7.1.1. 1110 daN, приложена в надлъжната равнина на ПС по посока към предната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;
3.8.2.7.1.2. 550 daN, приложена в надлъжната равнина на ПС по посока към задната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;
3.8.2.7.2. в случай на елементи за закрепване, предназначени за системи за обездвижване на инвалидни колички, монтирани на ПС от категория М3:
3.8.2.7.2.1. 740 daN, приложена в надлъжната равнина на ПС по посока към предната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;
3.8.2.7.2.2. 370 daN, приложена в надлъжната равнина на ПС по посока към задната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;
3.8.2.7.3. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) в случай на елементи за закрепване на системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка силите съответстват на изискванията на т. 4 на приложение № 4 към Наредба № 90 (т. 5.4 на приложение I към Директива 76/115/ЕИО).
3.8.2.8. Системата за обездвижване на инвалидната количка се подлага на динамично изпитване, провеждано в съответствие със следните изисквания:
3.8.2.8.1. изпитвателна количка с маса 85 kg, представителна за инвалидната количка, се подлага на въздействието на импулсно натоварване, съответстващо на забавяне от скорост между 48 и 50 km/h до състояние на покой:
3.8.2.8.1.1. с ускорение, превишаващо 20 g, по посока към предната част при обща продължителност най-малко 0,015 s; 3.8.2.8.1.2. с ускорение, превишаващо 15 g, по посока към предната част при обща продължителност най-малко 0,04 s; 3.8.2.8.1.3. с продължителност над 0,075 s;
3.8.2.8.1.4. с ускорение, непревишаващо 28 g, с продължителност не по-голяма от 0,08 s;
3.8.2.8.1.5. с продължителност не по-голяма от 0,12 s;
3.8.2.8.2. изпитвателна количка с маса 85 kg, представителна за инвалидната количка, се подлага на въздействието на импулсно натоварване, съответстващо на забавяне от скорост между 48 и 50 km/h до състояние на покой:
3.8.2.8.2.1. с ускорение, превишаващо 5 g, по посока към задната част при обща продължителност най-малко 0,015 s; 3.8.2.8.2.2. с ускорение, непревишаващо 8 g, по посока към задната част с продължителност не по-голяма от 0,02 s;
3.8.2.8.3. изпитването по т. 3.8.2.8.2 не се провежда, при условие че в двете посоки - напред и назад, се използват едни и същи ограничители или ако е било проведено еквивалентно изпитване;
3.8.2.8.4. за целите на описаното изпитване системата за обездвижване на инвалидната количка се закрепва или към: 3.8.2.8.4.1. елементите за закрепване, поставени на изпитвателния стенд, представителни за геометричните характеристики на елементите на закрепване в ПС, за което е предназначена системата за обездвижване, или
3.8.2.8.4.2. елементите за закрепване, съставляващи част от представителен за превозното средство участък, за който е предназначена системата за обездвижване, съответстващи на т. 3.8.2.6.7.
3.8.2.9. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка отговаря на изпитвателните изисквания, определени в т. 4.8.4, част I на приложение № 7 на Наредба № 105 (т. 2.7.8.4 на приложение I на Директива 77/541/ЕЕС), или на изпитвания, еквивалентни на изпитване с импулсно натоварване, съответстващо на забавяне по т. 3.8.2.8.1. Обезопасителният колан на седалките, одобрен и носещ маркировка за одобряване в съответствие с изискванията на Наредба № 105 (Директива 77/541/ЕЕС), се счита за съответстващ на изискванията.
3.8.2.10. Изпитване по т. 3.8.2.6, 3.8.2.8 или 3.8.2.9 се счита за неудовлетворително, освен ако не са изпълнени изискванията, както следва:
3.8.2.10.1. никоя част от системата не се е повредила или не се е откачила от елементите за закрепване или от ПС по време на изпитването;
3.8.2.10.2. механизмите за освобождаване на инвалидната количка и нейният ползвател могат да функционират след завършване на изпитването;
3.8.2.10.3. при провеждане на изпитването по т. 3.8.2.8 инвалидната количка не трябва да се придвижва повече от 200 mm в надлъжното направление на ПС по време на изпитването;
3.8.2.10.4. след завършване на изпитването никоя част от системата не се деформира до такава степен, че да може да причини телесни повреди поради наличие на остри ръбове или други изпъкналости.
3.8.2.11. Инструкциите за използване на системата трябва да бъдат ясно обозначени в близост до нея.
3.8.3. Като алтернатива на изискванията по т. 3.8.1.1 пространството за инвалидни колички може да бъде конструирано по начин, който дава възможност за пътуване на ползвател в инвалидна количка, обърната назад срещу опора или облегалка, в съответствие със следните изисквания:
а) една от надлъжните страни на пространството за инвалидни колички да стига до страна или стена на ПС;
б) в предния край на пространството за инвалидни колички трябва да има опора или облегалка, перпендикулярна на надлъжната ос на ПС;
в) опората или облегалката е конструирана така, че колелата или задната част на количката да стигат до опората или облегалката с цел предотвратяване преобръщането на инвалидната количка;
г) опората или облегалката на разположения отпред ред от седалки издържа на сила 250 daN ± 20 daN за една инвалидна количка; силата се прилага в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, в средата на опората или облегалката; силата се прилага в продължение на най-малко 1,5 s;
д) монтирано е перило или дръжка върху страната или стената на ПС по такъв начин, че ползвателят на инвалидната количка да може лесно да се хваща за него;
е) монтирано е подвижно перило или друго подобно устройство на противоположната страна на пространството за инвалидни колички с цел ограничаване на всяко странично преместване на инвалидната количка и ползвателят й може лесно да се хваща за него;
ж) повърхността на пода в специалния участък не трябва да бъде хлъзгава;
з) в близост до участъка за инвалидни колички има обозначение със следния текст: "Пространството е предназначено за инвалидна количка. Инвалидната количка трябва да бъде ориентирана назад, да бъде опряна до опора или облегалка и да бъде със задействани спирачки."
3.9. Механизми за управление на вратите
3.9.1. Всеки механизъм за отваряне в близост до врата по т. 3.6, независимо дали е разположен от външната или от вътрешната страна на ПС, не трябва да бъде на височина по-голяма от 1300 mm от земята или от пода.
3.10. Осветление
3.10.1. Трябва да се осигури подходящо осветление за осветяване на участъка вътре и непосредствено отвън на ПС, за да позволи на хората с намалена подвижност безопасното качване и слизане. Всяко осветление, което може да ограничи видимостта на водача, трябва да може да се включва единствено когато ПС не се движи.
3.11. Изисквания по отношение на приспособленията за подпомагане на качването
3.11.1. Общи изисквания
3.11.1.1. Механизмите за управление на приспособленията за подпомагане на качването трябва да бъдат ясно обозначени като такива. Предупредително сигнално устройство трябва да уведомява водача, че приспособлението за подпомагане на качването е в разгънато или спуснато положение.
3.11.1.2. В случай на неизправност на предпазно устройство подемниците, рампите и подпорните системи не трябва да могат да действат, освен ако ръчно не могат да бъдат безопасно управлявани. Типът и местоположението на механизма за действие в аварийни ситуации трябва да бъдат ясно обозначени. Подемниците и рампите трябва да могат да се задействат ръчно в случаите на прекъсване на силовото захранване.
3.11.1.3. Достъпът до една от обслужващите врати или аварийните врати на ПС може да бъде препречен от приспособление за подпомагане на качването, ако са изпълнени следните две условия както от вътрешната, така и от външната страна на ПС: - приспособлението за подпомагане на качването не възпрепятства достъпа до дръжката или друго приспособление за отваряне на вратата; - приспособлението за подпомагане на качването може да бъде лесно преместено за освобождаване на достъпа до вратата при аварийни ситуации.
3.11.2. Подпорна система
3.11.2.1. Изисква се наличие на превключвател за задействане на подпорната система.
3.11.2.2. Всеки механизъм, който задейства спускането или вдигането на която и да е част или на цялата каросерия по отношение на пътното платно, трябва да бъде ясно обозначен и да бъде под пряко управление от водача.
3.11.2.3. Процесът на спускане или вдигане трябва да може да бъде преустановен и незабавно обърнат в обратна посока с помощта на устройство за управление, разположено в близост както до водача, когато той заема седящо положение в кабината на ПС, така и в близост до всички останали устройства за задействане, осигуряващи функционирането на подпорната система. 3.11.2.4. Всяка монтирана на превозно средство подпорна система не трябва да:
- дава възможност за движение на ПС със скорост, по-голяма от 5 km/h, когато то е спуснато под обичайното за нормално движение ниво;
- дава възможност за вдигане или спускане на ПС, когато по каквато и да е причина функционирането на обслужващата врата е преустановено.
3.11.3. Подемник
3.11.3.1. Общи изисквания
3.11.3.1.1. Подемниците трябва да могат да бъдат задействани единствено когато ПС не се движи. При повдигането на платформата и преди началото на нейното спускане трябва автоматично да бъде задействано устройство, което предотвратява опасността от падане на инвалидната количка.
3.11.3.1.2. Широчината и дължината на платформата на подемника трябва да бъдат не по-малки съответно от 800 и 1200 mm, а товароподемността й - не по-малка от 300 kg.
3.11.3.2. Допълнителни технически изисквания по отношение на подемниците с механизирано задвижване.
3.11.3.2.1. Устройствата за управление са проектирани така, че при освобождаване да преминават автоматично в изключено положение. Същевременно те трябва да позволяват движението на подемника да бъде преустановено незабавно, както и възможност подемникът да бъде задвижен в която и да е посока.
3.11.3.2.3. При задействане на някое от предпазните устройства движението на подемника се преустановяват незабавно и започва движение в обратна посока.
3.11.3.3. Действие на подемниците с механизирано задвижване
3.11.3.3.1. Когато подемникът е към обслужваща врата, разположена в полето на директна видимост на водача на ПС, подемникът може да се управлява от водача в седящо положение.
3.11.3.3.2. Във всички останали случаи механизмите за задвижване са в близост до подемника. Те могат да се задействат или изключват единствено от водача от неговото седящо положение.
3.11.3.4. Подемници с ръчно задвижване
3.11.3.4.1. Подемникът трябва да бъде конструиран така, че да може да се задейства от разположени в близост до него механизми за управление.
3.11.3.4.2. Подемникът се конструира така, че за неговото задействане не се налага прилагането на прекомерно големи усилия.
3.11.4. Рампа
3.11.4.1. Общи изисквания
3.11.4.1.1. Рампата трябва да може да бъде задействана единствено когато ПС не се движи.
3.11.4.1.2. Външните ръбове трябва да бъдат закръглени с радиус не по-малък от 2,5 mm. Външните ъгли трябва да бъдат закръглени с радиус не по-малък от 5 mm.
3.11.4.1.3. Широчината на рампата трябва да бъде най-малко 800 mm. Наклонът на рампата, когато тя е изнесена или опряна върху тротоар с височина 150 mm, не трябва да бъде по-голям от 12 %. За да се проведе това изпитване, може да се използва подпорната система.
3.11.4.1.4. Всяка рампа, която в положение на готовност за използване има дължина по-голяма от 1200 mm, трябва да бъде снабдена с приспособление, което предпазва инвалидната количка от странично падане.
3.11.4.1.5. Всяка рампа трябва да може да функционира безопасно при натоварване 300 kg.
3.11.4.2. Режими на работа
3.11.4.2.1. Изнасянето и прибирането на рампата може да се извършва или ръчно, или чрез механизирано задвижване.
3.11.4.3. Допълнителни технически изисквания към рампите с механизирано задвижване
3.11.4.3.1. Изнасянето и прибирането на рампата трябва да бъде показано от мигащи жълти светлини и звуков сигнал. Рампата трябва да има ясно видими червени и бели светлоотражателни обозначения за опасност по външните си ръбове.
3.11.4.3.2. Изнасянето на рампата в хоризонтална посока трябва да бъде защитено чрез предпазно устройство.
3.11.4.3.3. При задействане на което и да е предпазно устройство движението на рампата се преустановява незабавно.
3.11.4.3.4. Хоризонталното движение на рампата се преустановява, когато е натоварена с товар 15 kg.
3.11.4.4. Действие на рампите с механизирано задвижване
3.11.4.4.1. Когато рампата е пред обслужваща врата, която попада в полето на директна видимост на водача на ПС, тя трябва да може да бъде управлявана от водача от неговото седящо положение.
3.11.4.4.2. Във всички останали случаи механизмите за задвижване са в близост до рампата. Те трябва да могат да се задействат или изключват единствено от водача от неговото седящо положение.
3.11.4.5. Действие на рампите с ръчно задвижване
3.11.4.5.1. Рампата се конструира така, че за нейното задействане да не се налага прилагането на прекомерно големи усилия.

Приложение № 13
към чл. 43
(Ново, ДВ, бр. 11 от 2007 г.)

Отличителни номера на държавите - членки на ЕС, за целите на запазване валидността на ЕО маркировките за одобряване на типа на територията на Република България

1 за Германия;
2 за Франция;
3 за Италия;
4 за Холандия;
5 за Швеция;
6 за Белгия;
7 за Унгария;
8 за Чехия;
9 за Испания;
11 за Великобритания;
12 за Австрия;
13 за Люксембург;
17 за Финландия;
18 за Дания;
19 за Румъния;
20 за Полша;
21 за Португалия;
23 за Гърция;
24 за Ирландия;
26 за Словения;
27 за Словакия;
29 за Естония;
32 за Латвия;
36 за Литва;
49 за Кипър;
50 за Малта.