Чл. 2.
(1) Операторите и организациите, търгуващи с говеждо месо, трябва да спазват следните изисквания:
1. говеждото месо да бъде етикетирано съгласно изискванията на раздел II във всички етапи от неговата продажба;
2. на мястото на продажба на месото върху етикета да се съдържа допълнителна информация за:
а) населеното място, от което произхожда животното;
б) наименованието на кланицата, от където е добито месото.
(2) Информацията по ал. 1, т. 2 се изисква от операторите или организациите, търгуващи с говеждо месо, в случаите, когато имат одобрена спецификация за етикетиране от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК).

Раздел II
Задължително етикетиране

Чл. 3.
(1) Операторите и организациите, търгуващи с говеждо месо, трябва да го етикетират съгласно изискванията на този раздел.
(2) Системата за задължително етикетиране осигурява връзка между идентификацията на даден труп, четвъртинка или парчета месо и:
1. животното, от което е добито месото;
2. групата животни, когато това е достатъчно за точността на информацията върху етикета.

Чл. 4.
(1) Етикетът трябва да съдържа следната информация:
1. идентификационен номер (код), който осигурява връзка между месото и животното/животните, от които то е добито; този номер може да бъде идентификационният номер на животното, от което е добито месото, или идентификационният номер, свързан с групата животни, поставен от оператора или организацията;
2. ветеринарният регистрационен номер на кланицата, в която е заклано животното/групата животни, надписът "заклано в: (име на страната, в която е заклано животното) (разрешителен номер на кланицата)" и датата на клане;
3. ветеринарният регистрационен номер на транжорната, в която са разфасовани трупът/труповете, и надписът: "разфасовано в (име на страната, в която е разфасовано месото) (разрешителен номер на транжорната)".
(2) Освен информацията по ал. 1 върху етикета се посочват:
1. страната, в която са родени животните;
2. всички страни, в които са угоявани животните; не е задължително посочване на страната, при положение че животното е било отглеждано в друга държава за срок не по-дълъг от 30 дни;
3. страната, в която са заклани животните.
(3) Когато животните, от които е добито месото, са родени, отглеждани и заклани в една и съща страна, етикетът трябва да съдържа надписа "произход: (име на страната)".

Чл. 5.
(1) Операторите и организациите, които произвеждат мляно месо, гарантират пред органите на ДВСК, че като изключение от чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 4, ал. 2, т. 1 и 2 етикетът трябва да съдържа надписа:
1. "произведено в: (име на страната, в която е приготвено месото)";
2. "произход: (име на страната)";
3. дата на заготовка.
(2) Информацията по ал. 1, т. 2 се поставя върху етикета, когато страната на произход на говеждото месо е различна от страната, в която е приготвено мляното месо.
(3) Освен информацията по ал. 1 етикетът на мляното месо може да съдържа и информацията по чл. 4.

Раздел III
Спецификация за доброволно етикетиране

Чл. 6. Операторите и организациите трябва да представят за предварително одобряване пред органите на ДВСК всички спецификации за етикетирането, които съдържат информация, различна от посочената в чл. 4 и 5.

Чл. 7.
(1) Спецификацията за доброволно етикетиране трябва да включва:
1. информацията по чл. 4 и 5, която се съдържа върху етикета;
2. мерките, които се предприемат, за да се гарантира точността на информацията;
3. системата на контрол, която се прилага на всички етапи на производство и продажба на месото.
(2) Освен данните по ал. 1, когато се представя за одобрение от организация, спецификацията съдържа и мерките, които се предприемат спрямо операторите, които не спазват изискванията, посочени в спецификацията.
(3) Разходите по контролните действия по ал. 1 и 2 се поемат от оператора или организацията, прилагащи системата за етикетиране.

Чл. 8.
(1) Органите на ДВСК одобряват спецификацията по чл. 6, когато при проверката на изискванията на чл. 7, ал. 1 и 2 се установи, че системата за етикетиране отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 2.
(2) Одобрението по ал. 1 се извършва в двумесечен срок от датата на предоставяне на спецификациите за одобрение.
(3) Органите на ДВСК поддържат информационна база данни за всички одобрени спецификации.
(4) При изготвяне на спецификациите се спазват изискванията на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2002 г., бр. 19 и 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г. и бр. 82 от 2005 г.).
(5) Одобрената спецификация се отнася само за отделен оператор или организация.
(6) Операторът или организацията могат да поставят само етикети, които носят тяхното име или фирмен знак по ал. 3.

Чл. 9. Когато по реда на раздел VI се докаже, че операторът или организацията не спазват спецификацията за етикетиране, Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) предприема едно от следните действия:
1. налага допълнителни условия, които трябва да се спазват;
2. спира използването на спецификациите.

Раздел IV
Проследимост

Чл. 10. Операторите и организациите трябва да регистрират всеки основен етап от приемането и клането на животните, разфасоването и продажбата на кланични трупове, четвъртинки или парчета месо, като съхраняват в продължение на 3 години данните, които отразяват връзката между суровината и продукцията.

Раздел V
Изисквания за етикетирането при внос на говеждо месо

Чл. 11.
(1) Като изключение от чл. 3 при внос говеждото месо трябва да се маркира с етикет, който съдържа надписа: "произход: извън BG" и "заклано в: (име на страната на произход)".
(2) Разфасовките от внесеното месо по ал. 1 да се етикетират съгласно раздел трети.
(3) За месо, получено от животни, внесени живи, за които няма данни относно мястото на раждане и/или мястото на отглеждане, означението на мястото на раждане и/или мястото на отглеждане се заменят с текста "Внесено живо в BG" или "Внесено живо от (име на страната)".

Чл. 12. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на говеждо месо, произведено напълно или частично в друга страна и етикетирано съгласно чл. 4 от оператор или организация на страната на произход, които имат одобрена от компетентните органи на страната износител спецификация за етикетиране.

Раздел VI
Контрол

Чл. 13.
(1) Контролът по спазването на изискванията за етикетиране на говеждо месо и продукти от говеждо месо се осъществява от органите на ДВСК.
(2) При осъществяването на контрола по ал. 1 органите на ДВСК извършват периодични проверки на място в предприятията за производство и търговия. Честотата на проверките се определя в зависимост от сложността на одобрената спецификация.
(3) Операторите, организациите и органите на ДВСК предоставят цялата информация по ал. 1 и 2 на НВМС.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Говеда" са едри преживни животни от всички възрасти.
2. "Говеждо месо" е прясно месо от говеда, вътрешности или субпродукти от говеда и мляно месо.
3. "Продукти от говеждо месо" са продуктите, произведени от говеждо месо, което е претърпяло такава преработка, че напречният разрез позволява да се констатира изчезването на характеристиките на прясното месо.
4. "Етикетиране" е поставяне на етикет върху месото или материала за пакетиране, а при продукти, които не са предварително пакетирани - предоставяне на необходимата информация в писмена форма на крайния потребител.
5. "Оператор" е юридическо или физическо лице, което участва в един или няколко етапа от производството и търговията с месо и продукти от говеда.
6. "Организация" е група оператори в една и съща или различни сфери от производството и търговията с месо и продукти от говеда.
7. "Група животни" са: живи животни, кланични трупове (половинки или четвъртинки), които са заклани и/или транжирани заедно в рамките на един работен ден. При по-нататъшно транжиране или смилане групата може да се сформира от всички групи за деня.
8. "Мляно месо от говеда" е месо от говеда, което е накълцано или е преминало през месомелачка с безконечен винт (волфмашина).

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се приема на основание чл.4 от Закона за храните.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 юли 2006 г.

§ 4. Считано от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз престават да действат разпоредбите, повтарящи разпоредби на регламенти 1760/2000 и 1825/2000.