Чл. 2. За времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си по служебно или по трудово правоотношение и командировъчни средства в чужда валута. Началната и крайната дата на задграничния мандат се определят в заповедта за дългосрочно командироване.
Чл. 3. Средствата, полагащи се на командирования по реда на наредбата, са за сметка на изпращащата администрация.
Чл. 4. Всички средства, полагащи се на командирования по чл. 70 от Закона за дипломатическата служба член на семейството, са за сметка на изпращащата администрация на служителя, дългосрочно командирован по реда на чл. 65 от Закона за дипломатическата служба, с изключение на командировъчните пари по чл. 6, ал. 3.
Чл. 5. Размерът на командировъчните пари, финансовите условия на командировката, включително условията за пътуване, видът на транспортното средство и маршрутът се посочват в заповедта за дългосрочна командировка.
Чл. 6.
(1) Командировъчните пари се определят от базисен размер за съответната държава съгласно приложение № 1 в зависимост от длъжността за командироване в задграничното представителство, дипломатическия ранг на служителя, характера на възлаганите задачи и категорията съгласно приложение № 2.
(2) Размерът на командировъчните пари по ал. 1 се увеличава, както следва:
1. за всяко дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с командирования - 8 на сто от базисния размер за съответната страна;
2. за пребиваващо в страната дете над 18-годишна възраст, ако се обучава в средно учебно заведение в приемащата държава и не повтаря учебната година поради слаб успех - 8 на сто от базисния размер за съответната страна;
3. за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования - 16 на сто от базисния размер за съответната страна.
(3) На служител, командирован по реда на чл. 70 от Закона за дипломатическата служба, се определят командировъчни пари в размер до
30 на сто от базисния размер, определен за приемащата държава.
(4) Размерът на командировъчните средства се актуализира от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи на всеки две години по методиката съгласно приложение № 3.
Чл. 7.
(1) Командировъчните пари се изплащат ежемесечно от началната до крайната дата на задграничния мандат, включително дните за пътуване при първото пътуване до местоназначението и при окончателното завръщане, на базата на календарните дни за месеца, включително почивните и празничните дни.
(2) Размерът на сумите, полагащи се за непълен месец, се изчислява в зависимост от календарните дни за съответния месец, като при окончателно завръщане или преместване по реда на чл. 66 от Закона за дипломатическата служба се включват и дните за пътуване.
(3) В началото на командировката служителят има право на авансово изплащане на не повече от 50 на сто от командировъчните пари за един месец. Авансовото изплащане се извършва в съответното представителство.
(4) Ръководителят на изпращащата администрация определя реда и начина на отчитане и контрол на изплащаните командировъчни пари.
Чл. 8. Командировъчните пари по чл. 6 не се изплащат при отсъствие на служителя от приемащата държава в работните дни, освен когато е командирован по реда на чл. 12.
Чл. 9. През време на ползването на отпуск командировъчни пари не се изплащат с изключение на случаите по чл. 10.
Чл. 10.
(1) При отпуск поради временна неработоспособност и поради бременност и раждане командировъчните пари се изплащат за срок до 90 календарни дни в размер 80 на сто - когато отпускът се ползва в приемащата държава, и в размер 30 на сто - при ползване на отпуск поради временна неработоспособност и поради бременност и раждане в Република България.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 командировъчни пари не се изплащат.
Чл. 11.
(1) Пътните разходи на командирования се поемат от изпращащата администрация в следните случаи:
1. при първоначалното заминаване до държавата на задграничното назначение и при окончателното завръщане;
2. при преместване по реда на чл. 66 от Закона за дипломатическата служба;
3. при пътуване по повод смърт на съпруга на служителя, на негови или на съпруга родители, деца, брат, сестра;
4. при служебно пътуване до Република България и обратно до приемащата държава;
5. при евакуация, когато разходите не се поемат от Министерския съвет;
6. при пътуване до Република България и обратно до приемащата държава за ползване на платен годишен отпуск веднъж годишно; пътните разходи по тази точка не се изплащат, ако ползването на отпуска е започнало в годината на първоначално заминаване и на окончателно завръщане.
(2) Пътните разходи на членовете на семейството на командирования служител се поемат от изпращащата администрация в случаите по ал. 1, т. 1 - 3, 5 и 6.
(3) Пътуването по ал. 1, т. 1 се извършва в дните за пътуване, определени в заповедта за командировка, но не повече от два дни. В случай че датата на пътуване е извън този период, пътните разходи се поемат само с предварително разрешение на ръководителя на изпращащата администрация при наличие на уважителни причини за това.
(4) Пътуванията се извършват със самолет икономична класа по финансово изгоден маршрут. При икономическа изгода и със съгласието на командирования пътуването може да се извърши и с автобус, с влак първа класа със спално място, с кораб или с лично превозно средство.
(5) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 и 6 служителите могат да пътуват и по друг избран маршрут, като при представяне на разходооправдателни документи изпращащата администрация възстановява направените пътни разходи до стойността на самолетен билет икономична класа по финансово изгоден маршрут от и до Република България, съответно между страните на преместване по чл. 66 от Закона за дипломатическата служба.
(6) В случаите на пътуване с лично превозно средство на служителите се изплащат пътни пари в процент от цената на самолетен билет икономична класа по финансово изгоден маршрут, определен в приложение № 4. Пътни пари в съответния размер се изплащат и за всеки член на семейството, пътуващ самостоятелно или съвместно с командирования.
(7) На ръководителите на задграничните представителства, както и на придружаващите ги членове на техните семейства, ако пътуват заедно с тях, се заплаща пътуване в бизнес класа в случаите по ал. 1, т. 1 и 2. В случай че придружаващите ги членове на техните семейства не пътуват с тях, се заплаща пътуване в икономична класа.
(8) Изпращащата администрация заплаща за командирования служител разходи по пренасянето на личен непридружаван багаж до цената на 200 кг самолетно карго в началото и в края на командировката и при преместване по реда на чл. 66 от Закона за дипломатическата служба срещу представени разходооправдателни документи.
(9) Разходи, свързани с транспорт до и от карго терминала, опаковка, оформяне на документи, такси за обработка и освобождаване, складови разноски и други подобни се заплащат от командирования.
Чл. 12.
(1) При командировка в приемащата държава извън населеното място, където е установено задграничното представителство, служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари за съответната държава съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 23 и 98 от 2007 г. и бр. 64 от 2008 г.). Командироването се извършва от ръководителя на задграничното представителство, а за служителите в службите по търговско-икономическите въпроси - от изпращащата администрация. Служителите по чл. 65, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба се командироват след съгласието на изпращащата администрация.
(2) При еднодневни командировки в приемащата държава не се полагат дневни и квартирни пари.
(3) При командировка в трета държава служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за съответната държава, в която се командирова. Командироването се извършва от ръководителя на изпращащата администрация.
(4) На ръководителя на задграничното представителство квартирни пари се изплащат по фактически размери срещу представени разходооправдателни документи.
(5) При служебно пътуване до Република България за период до 14 дни на служителите се изплащат командировъчни пари по чл. 6, а в случаите, когато командировката е до населено място извън столицата - и пътни и квартирни пари съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г. и бр. 2 от 2008 г.).
Чл. 13.
(1) За времето на дългосрочната командировка изпращащата администрация е задължена да осигури на служителя подходящо жилище или средства за наем. В зависимост от броя на членовете на семейството на командирования служител, живеещи заедно с него, служебните му задължения и местните условия се определят нормативи за броя, вида и обзавеждането на помещенията в жилищата - собственост на Република България, съгласно приложение № 5 или максимални размери на средствата за наем за наетите жилища съгласно приложение № 6.
(2) За наемането на жилище, както и при настаняване в жилище - собственост на Република България, ръководителят на задграничното представителство назначава комисия, която преценява условията, нормативите и максималния размер на средствата за наем съгласно приложения № 5 и 6 и изготвя протокол с предложение.
(3) Настаняването в жилище - собственост на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството. Договорът за наемане на жилище се сключва след утвърждаване от ръководителя на представителството на протокола на комисията по ал. 2. За служители, командировани по реда на чл. 65, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба, протоколът по ал. 2 се утвърждава след съгласието на изпращащата администрация. Копие от всеки протокол и сключен договор се изпраща в изпращащата администрация.
(4) В срок 6 месеца от настаняването в жилище - собственост на Република България, служителят внася за своя сметка гаранция в размер 25 на сто от базисния размер на дневните командировъчни пари за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, в полза на Министерството на външните работи за обезпечаване на евентуални задължения, свързани с имота.
(5) Когато в договора за наем не е изрично включена клаузата за депозит (гаранция), внасяна от служителя (наемателя) в полза на наемодателя, служителят в срок до 6 месеца от датата на сключване на договора внася в задграничното представителство сума в размер на месечния наем за обезпечаване на евентуални задължения, свързани с имота. В случаите по тази алинея ръководителят на представителството внася депозит в размера по ал. 4.
(6) Гаранцията по ал. 4 и 5 се възстановява на служителя в тримесечен срок след приключване на командировката и приспадане на всички комунално-битови разходи, такси и щети, в случай че такива са възникнали.
(7) При първоначално пристигане до наемането на жилище или настаняването в жилище - собственост на Република България, изпращащата администрация поема разходите за временно настаняване на командирования служител и на членовете на семейството му в хотел в рамките на норматива за едномесечен наем, определен в приложение № 6.
(8) Изпращащата администрация заплаща разходите за наем на жилище, инсталационните такси за телефон, както и таксите за монтиране на необходимите измервателни уреди за комунално-битови услуги. Изпращащата администрация поема и всички данъци, такси и задължителни застраховки по отношение на наетото жилище, които съгласно императивни разпоредби на местното законодателство са за сметка на наемателя. Всички останали разходи, свързани с жилището и неговото ползване, са за сметка на служителя.
(9) Когато в жилище - собственост на Република България, няма отделни измервателни уреди или при сключен договор за наем разходите за комунално-битови услуги са включени в наемната цена, служителят заплаща всеки месец сума в касата на представителството на базата на разпределителни протоколи, които се изготвят от комисията по ал. 2, за покриване на разходите за комунално-битови услуги.
(10) Преди приключване на командировката служителят е длъжен да осигури заплащането на всички телефонни и комунално-битови разходи за жилището, ползвано от него, за времето на командировката, включително тези, чийто падеж ще настъпи след окончателното му завръщане.
(11) Разходите за комунално-битови услуги на резиденцията на ръководителя на задграничното представителство се поемат от изпращащата администрация с изключение на разходите за лични телефонни разговори.
(12) Жилището и обзавеждането се предават на командирования служител и се приемат от него с инвентарен опис от комисията по ал. 2.
(13) Всички щети, свързани с ползването на жилището и обзавеждането, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на командирования или на членовете на семейството му, се заплащат от него.
(14) При прекратяване на договора за наем и напускане на наетото жилище служителят изисква документ от наемодателя, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище.
(15) При освобождаване на жилище - собственост на Република България, на служителя се издава документ от длъжностното лице, изпълняващо финансово-отчетнически функции в представителството, за наличието или за липсата на задължения във връзка с ползваното от него жилище.
(16) Разходите, свързани с ползването и подобренията в жилище - собственост на Република България, предоставено за безвъзмездно ползване на командированите служители, които са искани или са извършвани от тях, са за сметка на служителите, след като са съгласувани и разрешени от ръководителя на представителството и не водят до нанасяне на щети на жилището и обзавеждането.
(17) Разходите за освежаване и боядисване на жилищата - собственост на Република България, при първоначалното настаняване на дългосрочно командирован служител през минимум 3-годишен период, както и разходите по текущото поддържане са за сметка на изпращащата администрация.
Чл. 14.
(1) На командирования служител и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за медицинско обслужване и здравно осигуряване в приемащата държава за една календарна година в размер до 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, срещу представяне на разходооправдателни документи, освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с приемащата държава.
(2) Лицата по ал. 1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка с покритие в приемащата държава.
(3) По предложение на ръководителя на съответното представителство може да се сключи и групова медицинска осигуровка за целия персонал на представителството и за членовете на семействата в рамките на нормативно определените размери.
(4) Предвидените средства за командирования служител и за членовете на неговото семейство могат да се кумулират като общ лимит в рамките на едно семейство и да се разходват в зависимост от нуждите на отделните членове на семейството.
(5) С разрешение на ръководителя на изпращащата администрация могат да се поемат и разходи над лимита по ал. 1 за неотложна животоспасяваща медицинска намеса, ако тези разходи не се поемат от сключената по ал. 2 медицинска осигуровка, тя е с максимално възможно покритие за лимита по ал. 1 и не е възможно транспортиране в България.
Чл. 15.
(1) За покриване на разходи за детска градина, за начално, основно и средно образование на всяко дете на дългосрочно командирован служител за всяка учебна година изпращащата администрация изплаща на служителя допълнителни командировъчни пари в размер до 150 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава.
(2) Разходи за детска градина се заплащат само ако тя представлява задължителна част от основното образование в приемащата държава или когато е условие за записване в учебно заведение в съответната държава.
(3) Изплащането на допълнителните пари за всяко дете се извършва срещу представяне на разходооправдателни документи за заплатени такси и документ, удостоверяващ записването в съответния клас (група). При повтаряне на годината средствата са за сметка на командирования служител.
(4) Разходи по този член не се изплащат на командированите по чл. 70 от Закона за дипломатическата служба.
Чл. 16. Когато в приемащата държава възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в съответното представителство, министърът на външните работи предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане за служителя и за всеки член на неговото семейство на сума не по-малка от 15 на сто от базисния размер на командировъчните пари за съответната държава.
Чл. 17.
(1) С правата по наредбата се ползват членовете на семейството на командирован служител, ако пребивават с него в приемащата държава за срок не по-малък от 1/2 от срока на командировката.
(2) Децата, родени след началото на командировката, се ползват от правата по наредбата, ако пребивават със служителя в приемащата държава за срок не по-малък от 1/2 от периода между датата на раждането и датата на приключване на командировката.
(3) В случаите на сключване на брак след началото на командировката съпругът/съпругата на служителя се ползват от правата по наредбата, ако пребивават със служителя в приемащата държава за срок не по-малък от 1/2 от периода между датата на сключване на брак и датата на приключване на командировката.
(4) Децата, навършващи 18-годишна възраст по време на командировката, които не продължават да учат в приемащата държава, се ползват от правата по наредбата, ако пребивават със служителя в приемащата държава за срок не по-малък от 1/2 от периода между началната дата на командировката и датата на навършване на пълнолетие.
(5) Децата, навършващи 25-годишна възраст по време на командировката, които продължават да учат в приемащата държава, се ползват от правата по наредбата, ако пребивават със служителя в приемащата държава за срок не по-малък от 1/2 от периода между началната дата на командировката и датата на навършване на 25-годишна възраст.
(6) Съпругът, чийто брак е прекратен по време на командировката, се ползва от правата по наредбата, ако пребивава със служителя в приемащата държава за срок не по-малък от 1/2 от периода между началната дата на командировката и датата на прекратяване на брака.
(7) При неизпълнение на изискването за срока на пребиваване по ал. 1 - 6 командированият служител възстановява средствата, изплатени от изпращащата администрация за членовете на семейството му. Средствата по тази алинея не се възстановяват в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 5. С разрешение на ръководителя на изпращащата администрация средствата по тази алинея не се възстановяват и в случаите, когато пребиваването на член на семейството е прекратено поради сериозно заболяване.
(8) С разрешение на ръководителя на изпращащата администрация средствата за медицинско обслужване за членовете на семейството могат да се разходват и без да се спазват изискванията на ал. 1 - 6.
Чл. 18.
(1) Командированият служител е длъжен да уведоми предварително изпращащата администрация дали членове на семейството му ще пребивават заедно с него в приемащата държава по време на командировката за срок, не по-малък от предвидения в чл. 17, ал. 1 - 6, както и да уведомява за всяка настъпила промяна, включително в случаите по чл. 17, ал. 2 и 3.
(2) За удостоверяване на обстоятелството по ал. 1 служителят попълва ежемесечна декларация за броя на дните, през които членовете на семейството му са пребивавали на територията на приемащата държава в съответния месец.
Чл. 19. Наредбата не се прилага за местни лица, сключили договор за работа по чл. 80 от Закона за дипломатическата служба. Тяхното правно положение се регламентира от законодателството на приемащата държава, освен ако то допуска прилагане на българското законодателство.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Местни лица" са както граждани на приемащата държава, така и законно пребиваващи в нея български граждани и граждани на трети страни.
2. "Изпращаща администрация" е администрацията, чийто служител е командированият.
3. "Членове на семейството" са лицата, дефинирани в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за дипломатическата служба.
4. "Неработещ съпруг" е съпруг, който не работи по трудов или друг договор и не упражнява свободна професия в приемащата държава.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 71, ал. 2 и 3, чл. 72, 73, 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба.
§ 3. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на външните работи.
§ 4. Членове на семейството, които не са изпълнили изискването на чл. 25в от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 44 от 2001 г.; попр., бр. 51 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2001 г., бр. 5 от 2002 г., бр. 50, 80 и 86 от 2004 г., бр. 43, 55 и 78 от 2005 г., бр. 14 от 2006 г. и бр. 3 и 20 от 2008 г.), но отговарят на изискването на чл. 17 от тази наредба, започват да се ползват с правата по наредбата считано от датата на влизането й в сила.
§ 5. Считано от 1 август 2008 г. командировъчните пари се определят на основата на 85 на сто от базисния размер на дневните командировъчни пари във валута по приложение № 1.
§ 6. Считано от 1 януари 2009 г. командировъчните пари се определят на основата на 90 на сто от базисния размер на дневните командировъчни пари във валута по приложение № 1.
§ 7. Считано от 1 юли 2009 г. командировъчните пари се определят на основата на 95 на сто от базисния размер на дневните командировъчни пари във валута по приложение № 1.
§ 8. От 1 януари 2010 г. се изплащат 100 на сто от предвидените в наредбата командировъчни пари.
§ 9. Размерът на средствата за наем за съответната държава, определен в процент от базисния размер на дневните командировъчни пари във валута за 30 календарни дни по приложение № 6, се определя на основата на 100 на сто от базисния размер на дневните командировъчни пари във валута по приложение № 1. Размерът на останалите средства, полагащи се на командирования, се определя на основата на съответния процент, посочен в § 5 - 8.
§ 10. Министерствата и другите ведомства, които командироват служители при условията и по реда, определени със Закона за дипломатическата служба, следва да предвидят по бюджетите си за съответните години необходимите средства.
Приложение № 1 - Приложение № 6
