Двойно повече българи (33%) оценяват изминалата година като по-добра за тях, отколкото тези, за които тя е била по-лоша (14%), с което продължава позитивната тенденция, характерна за последните пет години за личната равносметка на българите за 2019 година.

Това отбелязват данните от регулярния мониторинг на обществените нагласи на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено сред 1017 пълнолетни граждани чрез пряко стандартно интервю по домовете в периода от 5 до 12 декември.

Най-значим е делът (53%) на хората, които не виждат промяна в собствения си живот и възможности – нито за добро, нито за лошо.

Въпреки разтварящата се ножица между позитивни и негативни оценки е налице известен спад както в едните, така и в другите. На положителните – от 35 на 33 на сто, на отрицателните – от 19 на 14 на сто.

Анализът сочи, че оптимизмът намалява основно сред по-високостатусните групи, а песимизмът – сред по-нискостатусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи, а по-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни, отбелязват изследователите. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60-годишните, на които предстои преминаването в пенсия с всички произтичащи от това промени в индивидуалния стандарт.

Оценките за икономическото състояние на страната се вписват в същата логика – бавно подобрение (до 18%), но негативните (28%), както и неутралните (54%) продължават значително доминират. Личните прогнози за 2020 г. продължават да бъдат подчертано оптимистични – 55% очакват лично за тях тя да бъде по-добра срещу едва 9%, които я виждат в по-лоша светлина.

След десетилетия на политическо ангажиране и разочарования българинът не само се дистанцира все повече от партиите, но и затвърждава скептицизма си към големите обществени проекти, като се затваря все повече в личния живот.

Общо 93%, или с 12% повече от 2018 г., казват, че чувстват подкрепата на семейството и близките си. 68% спрямо 61% през миналия декември се стремят да отделят повече време за себе си и семейството си и по-малко да се ангажират в професионалния и обществения живот. Сред работещите осем от всеки десет е доволен от мястото, където работи.

На другия край на скалата са инвестициите в образователно-професионалния и обществения живот. Едва 26% спрямо 27% през 2018 са повишили образованието, квалификацията си или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, но все така в дъното на приоритетите, е участието в гражданска инициатива, кауза или протест.

Демотивиращите резултати от гражданския натиск за промяна в принципите и качеството на управление намират отражение и тук, като едва 12% твърдят, че на сегашния етап от живота им по-доброто управление на страната и постигането на повече справедливост са лични приоритети за тях. Изследователите очакват през 2020 г. засилен граждански натиск именно по отношение на проблеми и казуси в локалната среда, където живеят хората.

Като събития с най-значимо въздействие българите посочват местните избори (38%) и хакерската атака срещу НАП (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на между 12 и 16 на сто от пълнолетните граждани. Действията на управляващите в различни сфери с по-пряк или дългосрочен ефект върху обществото, като изграждането на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на проекта АЕЦ "Белене", решението за закупуване на самолетите F-16, се оценяват в момента като значими от 12 до 17% от анкетираните.