ГЕРБ засега не показва видими електорални щети от сътрудничеството с "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) при съставянето на правителство и в парламента, сочат данни от редовното ежемесечно независимо изследване на "Галъп интернешънъл Болкан", проведено чрез интервю "лице в лице" с таблети в периода 29 юни - 9 юли сред 809 пълнолетни българи.
В партийната класация като че ли личи отваряне на "ножицата" между първите две политически сили, а съотношението на подкрепящите всяка от двете части на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" е 3 към 1, коментират социолозите.
Ако изборите бяха в началото на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26.4% подкрепа, а ПП-ДБ - 21.8 на сто. "Възраждане" и ДПС щяха да са със почти сходни позиции, съответно 14.9% и 14.5%. БСП остава на пето място с 9.7%. "Има такъв народ" с 4.3%. Личи и "Български възход" с 2%.
Агенцията прави изрична уговорка, че данните не са прогноза за изборен резултат, а просто редовен мониторинг. Това е първото изследване на "Галъп" след предсрочните избори на 2 април, когато подредбата на партиите и коалициите беше същата, но първите две политически сили бяха с почти изравнени позиции.
Най-новото проучване на "Галъп" показва, че нежеланието за предсрочни избори поддържа толерантността към правителството. То обаче започва на практика без обичайния за такива случаи кредит на доверие. "Българите сякаш още се колебаят в отношението си към нестандартната за страната власт, но са склонни да дадат шанс на трудно сформиралото се ново правителство - с известно облекчение, но без видим възторг", коментират авторите на проучването. То показва, че хипотезата за оставка на правителството не събира широка подкрепа - 36% от запитаните са съгласни, че кабинетът "Денков - Габриел" трябва да подаде оставка. Но пък и тези, които искат кабинетът да продължи да работи, са съвсем малко повече - 39.1%. Една четвърт от пълнолетните граждани не могат да преценят.
Потвърждение за това са регистрираните от "Галъп интернешънъл Болкан" нагласи по индикатора за нови предсрочни парламентарни избори - 30.1% смятат, че те са необходими, но близо една втора от запитаните са на обратното мнение. За 23.8% е трудно да преценят. Очаквано отговорите на респондентите силно се различават според електоралните им предпочитания, като най-остро за бърза смяна на властта се обявяват привържениците на "Възраждане".
Нивото на доверие към парламента след три месеца работа е едва 15.3%, а недоверието - 77.1%. Правителството пък започва да работи без обичайния през последните десетилетия начален кредит на доверие и след месец работа отчита 16.6% доверие сред пълнолетните българи и 69.7% недоверие.
При личните рейтинги на политиците с най-добро съотношение недоверие/доверие е президентът Румен Радев - 38 към 42.8, макар политическата ситуация в последните три години да е застрашила позициите му.
С по-видими нива на доверие в момента на общия фон е и Мария Габриел, като тя вероятно ползва и "бонуса" доверие, който еврокомисарският пост носи, а доверието на премиера Николай Денков не надвишава нивата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев. Социолозите предупреждават, че данните не бива да се приемат като класация, защото влияние оказват нивата на разпознаваемост, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост и други фактори.
