За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2448 лева месечно. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за края на второто тримесечие на годината. Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 612,15 лева.  Данните бяха представени от президента на КНСБ Пламен Димитров и от експерта Виолета Димитрова, предаде Нова ТВ.

Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.  Общият ръст на издръжката спрямо предходното тримесечие е 6 лева, а спрямо юни миналата година - 87 лева.

За покриване на общата стойност на необходимите средства за издръжка /2448 лева/, трябва нетният размер на заплатата, която получават двамата възрастни, да бъде не по-нисък от 1 224 лева за всеки от тях, при условие, че двамата възрастни са заети и заплатата е единствен източник на доходи. 

Необходимите средства за издръжка на живот на четиричленно домакинство, живеещо в София са 3233 лева, средно на човек - 808, 37 лв., което е с 37 на сто повече от средните нива на издръжката за страната. Ако доходите на семейството в столицата се покриват само от заплатата на възрастните, то за всеки от тях нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1617 лева, за да може семейството да живее нормално. Официалните данни за заплатите през първото тримесечие в София - столица, отчитат нетна средна работна заплата от 1285 лева /бруто 1656 лв./, която е с близо 20,5% по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за покриване на издръжката на живот на един човек от домакинство. 

Домакинствата, които живеят със средства на човек под издръжката на живот са 71,3%, като има тенденция за намаляване - през 2016 година са били около 78%.

Данните на синдиката сочат, че 28,7% от домакинствата в страната са с общ доход на човек над издръжката на живот, 30,3% от домакинствата са с доход на човек до 348 лева /официалната линия на бедност за 2019 г./, или близо до 2 млн. 185 хиляди, като спрямо същия период на предходната година намаляват с около 57 хиляди души.

41% от домакинствата са с общ доход на човек от домакинство от линията на бедност /348 лева/ до необходимите средства за издръжка на живот /или около 2 млн. 958 хиляди души/. За едногодишен период се отчита намаление с около 22 хиляди души /при 44% през същия период на 2018 г./ 

От КНСБ отчитат, че размерът на средната нетна заплата плавно се доближава до необходимия за издръжката на живот, но все още изоставането е значително.

Размерът на нетната средна работна заплата е по-нисък с 287 лева, или изоставането е с около 23,5%. Разликата се свива около 2 пъти за десет години, изоставането през същия период на 2009 година е - 50,8%. От синдиката обаче отбелязват, че въпреки благоприятните икономически тенденции и устойчивото нарастване на средната работна заплата за десетгодишен период със 70,5%, едва 30% от българите получават средна или по-висока заплата, като и устойчиво се запазва тенденцията на регионална диференциация в трудовите възнаграждения.

Около и над 30% е по-нисък средният размер на нетната средна работна заплата от средния за страната в области като Видин /-34%/, Благоевград /- 35,5%/, Кюстендил /-30%/, Смолян /-29,%/ , Хасково /-28,8%/.

От КНСБ отчитат още силно разслоение в обществото - най-богатите 20% от населението получават средно 7,7 пъти повече от най-бедните 20%, при средно за ЕС от пет пъти. Очертаната ситуация се задълбочава с влизането в сила от 1 юли на новите цени на електро и топлоенергията, смятат от КНСБ. 

От синдиката предлагат целево социално подпомагане срещу риска "водна бедност", като целева група са хората с право на помощ за отопление. Предлага се целевата помощ за вода да е месечна, предоставянето да е с ваучер, който да дава право да се покрие разходът за вода на човек за месеца до определения натурален показател за подпомагане - 2,8 куб.м по отчет на подпомагания потребител.