Агенциите за недвижими имоти, които работят на светло, все още имат различни мнения за това дали и как трябва да се регламентира дейността им, за да са защитени клиентите, а и техните интереси, които са нарушавани от некоректни брокери, които реално работят в сивия сектор. Това се разбра на поредна дискусия по темата, организирана от Националното сдружение недвижими имоти (НСНИ). Браншовата организация е най-старата в сектора, а междувременно са се появили още две, което също свидетелства за разделение сред заетите.
През последните 20 г. легалните и коректни играчи на пазара настояват за регулации, които да са в защита както на техните интереси от некоректни и нелегални брокери, така и правата на потребителите. Досега обаче държавата не е показала сериозен интерес по темата и затова и досега бял свят не са видели никои от изготвените законопроекти. За последно такъв бе внесен в Народното събрание през ноември, но така и не бе разгледан. А след сигнал на Института за пазарна икономика Комисията за защита на конкуренцията се самосезира да установи дали отговаря на правилата на конкуренцията.
В проекта бе заложено създаването на браншова камара по инициатива на поне 100 души, което тъкмо предизвика сигнала на института, който обяви, че този брой представлява едва 0.5% от бранша. В проекта се предвижда още да се създаде изискване за правоспособност и вписване в регистър на доказалите знания. Последното се изисква или със завършено образование, или преминаването през изпит. Последното на днешната дискусия също стана обект на гневни реплики, като някои хора от сектора смятат, че държавата вече предлага такова обучение - в гимназии и в университети и няма причина изпитващите да са от бранша на ротационен принцип, каквото предлагат други.
Собственици на агенции изтъкнаха също аргументи за това, че етичните правила се спазват само от членовете на съществуващото браншово сдружение, а ако има закон, те ще залегнат в него и ще важат за всички.
Участници в дискусията призоваха заинтересованите да не измислят нови правила, а да се опрат на световни практики, което пък срещна възражения, че в България си има специфики, които не могат да бъдат адресирани от практиките в САЩ например.
Единствено нямаше възражения срещу създаването на регистър. Настоящият председател на НСНИ Александър Бочев посочи, че очевидно потребителите няма къде да се запознаят с това кой упражнява професията, каква квалификация има. Той също отбеляза, че явно институциите не желаят да чуят бранша, техен представител нямаше по време на дискусията, макар да са били изпратени покани. От дискусията се разбра, че незаинтересоваността на институциите идва и по линия на това, че не желае да се ангажира с още дейности, докато контролира и този бранш, а от Министерството на правосъдието е получен отговор, че трябва да има закон, ако има нужда да има закон.
Подчерта, че очевидно има нужда от закон, защото секторът според него все повече придобива негативен имидж.
В подкрепа на нуждата от закон и регулация се изказа председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи Георги Шопов, който посочи аргумента, че регулация на този пазар, който прави голям търговски оборот, има във всички развити държави. Представители и на други браншови организации подкрепиха нуждата от закон и регламенти, макар някои да оспориха нуждата от специално образование. Бочев обаче изтъкна, че през последните години видимо се засилват посредствеността и професионалната некомпетентност.
От дискусията пролича, че има разнородни практики на пазара за съдържанието на обявите на продаващите се имоти и на практики, които изправят една срещу друга отделните агенции в битката за клиенти. Няма единно мнение и за това в кои случаи е нормално брокерът да взима комисиона и от двете страни по сделката. И дали не е необходимо в крайната цена да се описва и процентът комисиона.
