Правилото в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, че при връщане на недължими осигуровки държавата в лицето на приходната администрация не дължи лихви е противоконституционно. Това твърди в искане до Конституционния съд Висшият адвокатски съвет. Става въпрос за изрично допуснато по отношение на осигуровките изключение от принципа за дължимост на лихви при възстановяване на недължимо събрани публични вземания. Според адвокатурата това погазва принципите на правовата държава, на равенството на гражданите пред закона, както и на неприкосновеността на частната собственост.

Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Така в една и съща разпоредба са установени противоречиви и взаимноизключващи се правни норми. От една страна има едно логично и справедливо общо правило, а от друга – едно необосновано и несправедливо изключение за осигурителните вноски, мотивират се адвокатите.

В искането на ВАдвС е посочено, че при внесени или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите, след отмяната на този акт държавата дължи връщане на платено с лихвите за целия изтекъл период. Причината е, че именно с отменения акт данъчно задълженото лице е било лишено за определен период от време (често пъти години) от владението и правото на разпореждане с лични парични средства. Сизключването на лихвите върху недължимите осигуровки от този режим е допуснато обаче държавата да не обезщетява гражданите и фирмите за вредите, причинени от нейните незаконосъобразни или нищожни актове.

„Задължителните осигурителни вноски са посочени от законодателя като публични вземания наред с всички останали вноски за бюджета. Както ЗОВ, така и всички останали публични вземания имат паричен характер. Паричният им характер предполага и идентитет на вида ползи, които би могъл да извлече притежателят им, както и идентитет на вида ползи, от които би могло да бъде лишено лицето, от което паричните суми са неправомерно отнети (пропуснати ползи).

Поради това и въвеждайки необосновано и лишено от нормативно основание изключение, противоречащо на логиката на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, законодателят е допуснал действието на противоречива, неясна и взаимоизключваща се нормативна уредба, която води до необосновано, а от тук и недопустимо засягане правата на гражданите“, пише в искането до КС.