Жалбата на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) срещу постановлението на Министерския съвет за пореден скок на минималната работна заплата в страната от началото на следващата година остава засега без резултат. Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да спре изпълнението на спорния подзаконов нормативен акт, с който служебният кабинет вдига прага на трудовото възнаграждение от 933 лв. на 1077 лв. с минималната ставка 6,49 лв. на час при нормална продължителност на работното време от 8 часа при 5-дневна работна седмица.

АИКБ аргументира искането си с това, че ако увеличението не бъде спряно, постановлението на кабинета ще произведе предвиденото в него действие, считано от 01.01.2025г. , като това действие ще бъде неотменимо, независимо от това какъв ще бъде по същество изходът на делото по оспорването му. Приведен е и доводът за предвидената в Кодекса на труда забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, както и обективна невъзможност Директива / ЕС / 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати да бъде въведена в българското законодателство до средата на ноември. Кабинетът пък твърди, че искането за спиране на постановлението е както неоснователно, така и недопустимо като преждевременно направено, което съдът не приема.

“При преценката дали за жалбоподателя биха настъпили значителни или труднопоправими вреди и дали те са противопоставими на обществения интерес от действието на приетия подзаконов акт, съдът съобрази следното:

От данните по делото може да бъде изграден извод, че с определянето на по-висок размер на минималната работна заплата за работодателите ще настъпят вреди, изразващи се в необходимостта от заплащане на същата, както и по–висок размер на осигуровки, респективно заплащане на по-висок размер възнаграждение на други работници и служители. От друга страна обаче, с определянето на по-висок размер на минималната работна заплата се защитава правото на труд на работещите, гарантира се на същите нормално човешко съществуване, ограничава се неравенството, бедността сред работещите и свиването на вътрешното потребление. Определянето на по-висок размер на МРЗ е и средство за преодоляване на инфлационните процеси и на негативните последици в икономиката на страната от ограниченото предлагане на работна сила.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че вредите, които ще настъпят за членовете на асоциацията от прилагането на подзаконовия нормативен акт, не могат да бъдат противопоставени на значимия обществен интерес от неговото действие”, решава тричленката на ВАС, чието определение може да бъде обжалвано пред петчленен състав.