Новият президент на Аржентина Хавиер Милей, който положи клетва преди броени дни, все още не се е отказал от плановете си да “бракува” песото след като го девалвира с повече от 50% на 12 декември, твърди министърът на икономиката Луис Капуто. “Целта остава същата – да отидем на доларизация”, подчертал Капуто по нелевизионния канал LN+ във второто си за тази седмица вечерно интервю.
Капуто, който след затварянето на местните пазари на 12 декември съобщи новината за обезценяването на националната парична единица с 54% към щатския долар, е отказал да представи график за отказа от песото, но все пак е наблегнал, че това не е краткосрочна цел. И е припомнил, че президентът е поставил доларизацията и закриването на централната банка на Аржентина сред основните си приоритети по време на предизборната кампания и не се е отметнал от тях, писа в. "Банкер".
Икономическият министър е казал още, че агресивната валутна девалвация на песото трябва да започне да задава нови инфлационни очаквания.
Годишният ръст на потребителските цени в Аржентина е надхвърлил 160% още преди ударното начало на “шоковата терапия” на Милей, която включва също агресивни редукции на разходите заради предвижданията за задълбочаване на проблемите през идните месеци. Месечната инфлация през ноември е достигнала почти 13%, показват публикуваните на 13 декември данни от статистическата служба на страната.
Вместо да обезценява постепенно местната валута, новият кабинет е предпочел да реагира изпреварващо, за да доближи официалния обменен курс до този на паралелните пазари, обяснява Капуто. Целта е “да се овладее тази репресивна инфлация” както и очакванията и да не се допусне месечния ръст на цените да надхвърли 20 процента.
Така нареченият суап “син чип” (бел. ред. – тип международна търговска трансакци, при която инвеститор купува чуждестранен актив, по правило обезценен, след което го търгува на родна земя, традиционно – на по-висока цена), който показва колко могат да получат аржентинците за парите си на черния пазар, е бил около 1040 песо за един щ. долар на 14 декември.
След първоначалната девалвация на аржентинската парична единица, която промени официалния курс от 366.5 на 800 песо за един долар, Капуто е повторил отново, че оттук нататък този курс ще се редуцира с по 2% всеки месец.
Очевидно, проблемите, които съпътстват икономическия експеримнт на Милей, са го вразумили да действа предпазливо с доларизацията и закриването на Аржентинската централна банка.
На първо място, Аржентина и Съединените щати са коренно различни стопанства и правилната парична политика за едното може да е погрешна за другото. В този смисъл държавите трябва да са крайно предпазливи когато се отказват от свободата си да провеждат собствена лихвена политика и да девалвират валутите си.
Вторият проблем е доста по-практичен и е свързан с придобиването на достатъчно количество зелени пари за осъществяване на доларизация. В момента централната банка на страната е похарчила почти целия си резерв от американски долари и няма достъп до глобалните капиталови пазари, за да се снабди със средствата, които да поддържат икономическия растеж. На теория Милей може да поиска заем от МВФ, но изгледите за успех са нищожни, защото Буенос Айрес вече е най-едрият длъжник на международния кредитор с пакета си от кредити за 44 млрд. щ. долара.
МВФ също таи съмнения дали доларизацията ще е възможна в краткосрочен план. Просто защото песото би трябвало преди това да се обезцени съществено, а по-слабата валута ще тласне още по-нагоре цените и инфлацията.
На трето място, дори да бъде намерено решение на техническите проблеми, свързани с отказа от песото, шоковата терапия на Милей ще се върне много скоро като бумеранг срещу него. Доларизацията е еднопосочна улица – политически хазарт без изход, който може да тласне Аржентина в нестабилен курс и да съсипе стопанството й.
По оценка на икономисти, много от предложените от президента реформи ще са непопулярни, особено сред аржентинците с ниски доходи и вероятно ще предизмикат социално напрежение, оглавено от могъщите профсъюзи и социални движения на страната. А резултатът може да е поляризирана и разединяваща политика и кратък меден месец за Милей.
