Приходите в държавния бюджет за 2023 г. ще нараснат с 3,59 млрд. лв. спрямо проекта на служебното правителство и е планирано да достигнат 69,321 млрд. лв. Това каза министърът на финансите Асен Василев, който представи основните параметри на подготвяния бюджет за настоящата година. За да бъдат събрани допълнителните приходи ще бъдат предприети редица мерки.

Например при вноса ще бъдат взети мерки за плащане на ДДС върху реалните цени на автомобилите, а за целта ще бъдат правени сравнения между обявяваните от вносителите цени и данните за сделките, които са декларирали продавачите на колите в техните страни, обясни министърът. Освен това като дивидент в държавната хазна ще бъдат внесени 100% от печалбите на държавните предприятия, което означава 780 млн. лв. допълнително в бюджета.

Ще бъдат свити и част от разходите на държавния бюджет. Например капиталовите разходи ще бъдат намалени с 1,8 млрд. лв. и ще достигнат 8,87 млрд. лв. Тази сума е достатъчна за реализирането на всички европейски програми, както и за проектите, за които има избран изпълнител или са в напреднал етап по избор на изпълнител. За останалите проекти ще продължи изборът на изпълнители, но плащанията ще останат за следващата година.

С 1,5 млрд. лв. ще бъдат намалени разходите за издръжка на администрацията. Но няма да бъдат пипани парите за заплати и пенсии, каза министърът. Ще има увеличение с 10% само на заплатите в администрациите, които не са получили увеличение през миналата година, както предложи и служебният министър на финансите. Заплатите на учителите ще продължат да нарастват, за да бъдат с 25% по-високи от средното възнаграждение за страната. Ще бъдат увеличени и заплатите на асистентите в университетите, както и парите за заплати в лечебните заведения, така че лекарите да получават поне по 2000 лв., а сестрите по 1500 лв. Ще бъдат увеличени парите за втората година от майчинството, както и парите за БАН. Ще бъдат създадени и два нови фонда за култура и за спорт.

По-ниските данъчни ставки на ДДС остават в сила до края на годината, с изключение на ДДС за газа, който от 1 юли се връща на стандартната ставка от 20%, каза министърът. Но не стана ясно дали и ДДС за парното ще се върне на стандартното ниво от 20%. За ресторантите и спортните съоръжения по-ниската ставка на ДДС ще бъде запазена до края на годината. Не е редно в средата на годината да бъдат променяни ставки, обясни министърът.

Проектът на бюджет за 2023 г. е разработен при прогнозен брутен вътрешен продукт (БВП) от 184,48 млрд. лв., каквато беше прогнозата и на служебното правителство. Очакваният ръст на БВП е 1,8%, а прогнозната средногодишна инфлация е 7,8%. Бюджетът е разработен при дефицит от 4,582 млрд. лв. Това представлява дефицит от 3% на начислена основа според методологията на ЕС, и дефицит от 2,5% на касова основа.

Очакванията са до края на годината да получим втория транш на парите по Плана за възстановяване и устойчивост. За да получим парите трябва да бъдат изпълнени 33 мерки. Но дори и да не получим тези пари, това ще се отрази само на изпълнението на бюджета на касова основа, а не на дефицита на начислена основа, който трябва да е под 3%, за да изпълним критериите за еврозоната.

С подготвения бюджет за 2023 г. средствата за бедствия и аварии са увеличени до 130 млн. лв. От тях 60 млн. лв. вече са похарчени и ще останат 70 млн. лв., които може да бъдат използвани за покриване на щети от последните наводнения и за евентуални бедствия до края на годината.

Като процент от БВП дългът в края на годината ще остане на нивото от предходната година. Но в абсолютен размер държавният дълг ще нарасне с размера на дефицита, тоест с 4,486 млрд. лв.

Бюджетът трябва да бъде внесен в парламента през първата седмица на юли и да влезе в сила от 1 август.