Брутният вътрешен продукт на България се очаква да нарасне с 2,2% през настоящата година след повишение с 1,8% през 2023 г., сочат новите макроикономически прогнози на БНБ, публикувани във вторник. Това представлява низходяща ревизия спрямо декемврийската прогноза на БНБ за повишение на БВП с 2,5% през 2024 г.

Според централната банка, в подкрепа на растежа ще бъде вътрешното търсене, докато нетният износ ще се отрази отрицателно. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено от нарастване на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, растеж на инвестиционната активност, както и от по-високо правителствено потребление.

За ускоряването на растежа на реалния БВП основно влияние оказва допусканото преминаване на приноса на изменението на запасите от силно отрицателен през 2023 г. в неутрален през 2024 г., заложено в новата прогноза на БНБ.

Негативната динамика на нетния износ пък отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. Външното търсене на български стоки и услуги се очаква да нарасне с 2,1% през 2024 г. и да се ускори до 3,3% през 2025 г. и до 3,4% през 2026 г.

БНБ очаква растежът на реалния БВП да се ускори през 2025 г. до 3,3% и след това да се забави до 2,6% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции.

Централната банка прогнозира годишната хармонизирана инфлация в България да се забави до 2,3% в края на настоящата година, а средносрочната инфлация да достигне 3%. В края на 2025 г. се очаква инфлацията да се ускори леко до 2,7% и да остане на това ниво в края на 2026 г. В средносрочен план БНБ очаква положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., отбелязва още БНБ., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо новия базисен сценарий предвид продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС, се казва в доклада на централната банка.

Пред реализирането на прогнозата за инфлацията в краткосрочен хоризонт пък съществуват рискове за по-бавно нарастване на потребителските цени спрямо базисния сценарий, докато в средносрочен план преобладават главно рискове за по-висока от прогнозираната инфлация.

В краткосрочен план рисковете в посока по-бавно нарастване на потребителските цени произтичат главно от възможността за по-голямо от очакваното понижение на административно определяните цени, както и от потенциално по-силно и бързо пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се цени на суровините на международните пазари върху крайните потребителски цени в страната.

В средносрочен план евентуалното реализиране на по-бързо и често индексиране на заплатите в условия на недостиг на работна сила, по-силно от очакваното нарастване на потребителското търсене, както и по-голямо от прогнозираното поскъпване на стоките и услугите с административно определяни цени представляват рискове в посока по-висока инфлация спрямо базисния сценарий, отбелязва БНБ.

От БНБ очакват по-бавно и по-слабо от прогнозираното в предходната прогноза повишаване на лихвените проценти по новодоговорени депозити и по новоотпуснати кредити за домакинства до края на 2024 г. и през 2025 г., след което лихвените проценти да се задържат на нива, близо до достигнатите.

Това отбелязват от БНБ в тримесечната макроикономическа прогноза, която представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години.

Ефектите от затягането на паричната политика в еврозоната, както и от повишаването на ставката на задължителните минимални резерви на банките до 12%, предприето от БНБ от средата на 2023 г., върху лихвените проценти по депозити и кредити в сектора на домакинствата продължават да са ограничени за банковата система като цяло. А това е в условията на висок приток на привлечени средства, висока ликвидност и силна конкуренция между банките.

Отчитайки очакваната динамика на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в еврозоната, от БНБ прогнозират лихвените проценти по нови фирмени кредити да започнат да се понижават от средата на 2024 г. до края на 2025 г., а впоследствие да се задържат близо до достигнатите нива.

В условията на постепенно повишаване на лихвените проценти по депозити и запазващи се предпочитания на домакинствата за спестяване под формата на банкови депозити

се очаква годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор да остане висок, но да се забави до 7.6% в края на 2024 г. и до 6.9% в края на 2025 г. и на 2026 г. в съответствие с предвижданата динамика за растежа на заплатите.

От БНБ прогнозират годишният растеж на кредита за неправителствения сектор да следва тенденция към забавяне, което да е по-слабо в сравнение с предходната прогноза и да достигне 8.5% през 2024 г., 6.9% през 2025 г. и 6.8% през 2026-а. За низходящата динамика се очаква да допринесат понижаването на инфлацията, постепенното повишаване на лихвените проценти по кредити за сектора на домакинствата и забавянето на растежа на цените на жилищата.