В преработения проект за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове остават съществена част от проблемните текстове и очакваните негативни въздействия, които са установени и в първоначалната редакция на нормативния акт, публикувана за обществено консултиране.

Това се казва в позиция на няколко организации, изпратена и до медиите - Българската стопанска камара, Българската петролна и газова асоциация, Националната организация на митническите агенти, Националното сдружение на българските спедитори, Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Позицията е адресирана до председателите на съответните парламентарни комисии с копие до министъра на финансите.

След критиките при общественото обсъждане на проекта някои от заложените текстове бяха променени, се видя, след като кабинетът одобри текстовете в първата седмица на септември. Сега оценката на бизнеса обаче е, че продължава да има проблеми.

В позицията се посочва, че не са отстранени нередностите при изготвянето на проекта. Те дават примери с това, че проектът е съобразен само с нуждите на държавната администрация, включително и чрез отказ да се проведат предварително експертни срещи, липса на солидни аргументи за предлаганите текстове и предвидимост на резултатите от предлаганите промени.

Посочва се още, че редица регламенти липсват - за начините, сроковете, методите и средствата, посредством които законът ще намери приложение, като се очаква те да бъдат уредени в наредба, което според бизнеса ще доведе до дълъг период на правна несигурност.

Организациите настояват, че е твърде широк кръгът на фирмите, които според предлаганите текстове ще трябва да въведат автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти с двойно предназначение, включително на суровини, материали, произведени или складирани стоки. Това включва в кръга производители на бои, козметични продукти и покрития.

И в преработената редакция на проектозакона вносителят продължава да неглижира факта, че въвеждането на задължителни системи за видеонаблюдение и контрол би довело до значителни имуществени разходи за заинтересованите лица, се посочва още в позицията. В него се предвижда такова видеонаблюдение за горивата и алкохола. Преди проектът да стигне до Министерския съвет, такъв регламент бе предвидени за всеки данъчен склад. В приетия от кабинета проект пише, че от това задължение ще бъдат освободени и топлофикациите, както и компаниите от химическата промишленост, които използват енергийни продукти в производството си.

В позицията се посочва, че тъй като видеонаблюдението няма да е в реално време от страната на митниците, изниква въпросът как предлаганата мярка ще доведе до предотвратяване на нарушения.

Бизнесът продължава да вижда и проблеми с конфиденциалността на данните, която след въвеждането на електронното наблюдение, до което ще имат достъп различни структури, не е гарантирана.