Има положителни аспекти на икономиката, но всеки нов конфликт и геополитическа нестабилност би могъл да доведе до допълнително охлаждане на икономиката.

Това заяви пред БНР министърът на икономиката Богдан Богданов и подчерта, че през 2023 г. се отчита ръст на българската икономика.

"Европейската банка за възстановяване и развитие и МВФ коригираха прогнозата си в положителен аспект за допълнителен ръст на българската икономика. Вече виждаме ръст до близо 2%. Друг положителен факт е, че запазваме доверието на инвеститорите. За първите 6 месеца от годината отчитаме нива от 2 млрд. евро, което се доближава до миналогодишните нива".

"Очакваме мерките, които се налагат за намаляване на инфлацията и в Европа, и в България, да дадат резултат. Видяхме го вече в големите икономики - Австрия и Германия дори влязоха в рецесия. Отчетохме тези данни и по ръста на износ тази година, той намалява със 7,6%, сравнено с предходната година. Което значи, че българските компании, за основните си традиционни пазари като европейските, в момента, а и в краткосрочен план могат да очакват стагнация, по-малко потребление. Заради това българският бизнес трябва да погледне и към други пазари".    

Министър Богданов изтъкна, че политиката на правителството трябва да се гледа през фокуса на големите цели - присъединяване на страната към Шенген и еврозоната.

"България е абсолютно готова да бъде пълноправен член на Шенген, както и да бъдем част от еврозоната от януари 2025 г. Няма как да останем в периферията, ако искаме България да е просперираща държава".

По думите на икономическия министър българският пазар не е изолиран, а се влияе от борсовите цени на горивата.

"Дерогацията на руски петрол е с определен краен срок от ЕК. Трябва да направим така, че рафинерията да работи с неруски петрол, но да продължи да работи с максимален капацитет. Държавата ни стриктно ще следи преминаването на "Лукойл" към неруски петрол. Вече графикът е по закон. Заложихме в закона производствени обеми, които "Лукойл Нефтохим" трябва да поддържа, така че да не стигнем до момент, когато рафинерията ще намали значително производството си и да освободи работници".

Богданов беше категоричен, че ако не се изпълняват конкретните ангажименти от "Лукойл Нефтохим", държавата може да се намеси, за да бъде запазен този стратегически за страната актив.

"Особеният търговски управител ще бъде предлаган от министъра на икономиката на Министерския съвет. Имаме готовност да реагираме, ако се наложи".

Министърът на икономиката обясни, че "Лукойл Нефтохим" не е внасял вноската си във фонда за енергийна сигурност, защото по закон е трябвало да бъде получена нотификация от ЕК, но това не е било направено от служебното правителство и едва сега кабинетът "Денков" е поискал такава нотификация.

"Положителното беше, че след като получихме дерогация, "Лукойл" беше принуден да плаща данъци в България. Платиха веднъж и 270 млн. лева очакваме още за тази година. ... Така е направен законът, че вносителите, производителите и търговците трябва да имат българско юридическо лице, през което да изпълняват своята дейност. Което значи, че независимо как ще се развие ситуацията с дерогацията, данъците трябва да бъдат плащани в България. Ние имаме три изисквания около оператора в България - да си плаща данъците в България, рафинерията да продължи да работи на максималните си капацитети и да изпълняваме закона, както ни е възложено от ЕК", коментира Богданов.

"За основната потребителска кошница, малката, към която са ориентирани най-уязвимите сънародници, имаме фокусирани мерки. Ако се наложи, ще предприемем и законодателни мерки, за да може тези 15 продукта, които влизат в малката потребителска кошница, да бъдат на възможно най-добри цени и то за най-уязвимите потребители. В добър диалог сме с бизнеса", заяви министърът на икономиката и уточни, че част от мерките е максимален брой от продуктите да бъде локално производство. Тези мерки ще бъдат приложени преди зимния период, подчерта той.

Нямаме и не сме имали ограничение за изнасяне на оръжие директно за Украйна, заяви министър Богданов.

"Ако имаме дългосрочни проекти и възможности, от които нашите държавни и частни предприятия биха могли да се възползват, нямаме ограничения и те ще бъдат разглеждани от ведомствената комисия. ВМЗ е в добра кондиция и като производствен капацитет, и като пазари. Целта е да модернизираме производство и да запазим пазарите, разбира се. Да се фокусираме върху определени продукти, които ще бъдат актуални през следващите 10-15 години. Определено ниво боеприпаси, които са с натовски стандарт. От МО положихме доста усилия да дадем възможност на български предприятия чрез програмите, които има в момента на ниво Европа за модернизация на производството и разширяване на производствения капацитет, особено насочени към 155-милиметрови снаряди, които ще бъдат в основно търсене в момента".