Всяка годиона да има 10% ръст на доходите. Тази задача си е поставил кабинета, стана ясно от коментар на премиера Бойко Борисов в Брюксел преди заседанието на Европейския съвет, пише в. Монитор.  Поводът за думите му бе престрелката между БСП, президента Румен Радев и управляващите, заради освиркванията по време на поклонението пред паметта на Васил Левски в сряда. "Това не помага на стабилността, на инвеститори, на целите, които си поставяме, а те са с над 10% всяка година да се вдигат доходите и само една стабилна икономика, стабилна среда – власт-опозиция, различни институции могат да дадат желания ефект", заяви премиерът.

Борисов посъветва Радев да преценява с кои хора се сдружава и прави походи, визирайки участието му заедно с депутати от БСП в шествието към паметника на Апостола в центъра на столицата. Той отбеляза, че по време на рождения ден на КНСБ е дал пример за това как трябва да се държат институциите и подчерта още веднъж, че когато е сгрешил се е извинявал. "Мен повече ме учуди по кои енергийни проекти между България и Русия са говорели, защото нашите министри трябва да ги изпълняват", каза пък Борисов във връзка с телефонния разговор на Радев с руския му колега Владимир Путин, по време на който двамата коментирали енергийните ни проекти и се разбрали българският президент да присъства на отбелязването на Деня на победата на 9 май в Москва.

Борисов отново подчерта, че "Балкански поток" е чисто български проект, а атомната централа в Белене отдавна не е руски проект. И загатна, че можело да става въпрос за завод за химически материали, за които президента на "Лукойл" Вагит Алекперов споменал на срещата им в Давос. По думите на Борисов инвестицията била за над половин милиард долара. Във връзка с финансовата рамка на ЕС пък Борисов заяви, че трябва да сме много предпазливи с нея, защото с 60 млрд. е по-малко бюджетът. От думите му става ясно още, че на заседанието на съвета в Брюксел той ще защитава по отношение на еврофинансирането няколко основни приоритета за страната ни, като открои 4. Борисов разкри, че ще настоява по кохезионната политика, както и селскостопанска политика да не се правят промени, защото по думите му били изключително важни за нашата държава. Друг приоритет бил правилото N+3 да не се намалява на N+2, както и обема на кофинансирането да не се намалява, защото при големите инфраструктурни проекти не сме могли да започнем работа 2 години, камо ли да ги довършим. "Намаляването на срока означава, че държавите няма да се справят и ще се свръщат пари", отбеляза Борисов.

Също така по думите му за 3 години от бюджета за съфинансирането се отделят не малки порции, а ако се намали на 2 години щяло да натовари съвсем националния бюджет. Относно това коя политика подкрепя повече-традиционните, като кохезията или новите инициативи, Борисов каза, че подкрепя и двата видя, но предупреди, че ако не защити традиционните, щяло да има "бунт" в България. В същото време ако сме искали да бъдем конкурентноспособни на Китай и САЩ трябвало да се заделят пари за иновациите и нови технологии.

По темата за еврозоната пък премиерът отново отбеляза, че не се отказваме от нея, но ще влезем само при национален консенсус, тъй като това било решение за десетилетия напред. Той за пореден път изброи предимствата, сред които намаляване на лихвите по кредите и стабилност на банковата система.