14 браншови организации, сред които Асоциация на месопреработвателите в България, Асоциация на млекопреработвателите в България, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Национална асоциация на млекопреработвателите, Национална лозаро-винарска камара, Сдружение на производителите на растителни масла в България, Сдружение „Храни и напитки България“, Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България, Съюз на пивоварите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюз на производителите на захар и захарни продукти, Съюз на птицевъдите в България застанаха твърдо против Наредбата за Централен регистър за проследимост на храните в свое становище, като изброяват 8 основни причини, поради които въвеждането на наредбата в действие няма да е от полза за хранително-вкусовата промишленост у нас и потребителите.
Според браншовите организации наредбата ще създаде допълнителна административна тежест, има опасност от нарушаване на конкурентната среда и на свободната стопанска инициатива, което може да има непредвидими последствия за пазара. От бранша настояват проектът на наредба да се оттегли, за да може да бъде обсъден с производителите и преработвателите, и да се направи задължителен анализ на въздействието за пазара.
Вижте основните доводи, които изразяват браншовите организации, за да не се приема в предложения от земеделското и икономическото министерство вариант на Наредба за Централен регистър за проследимост на храните:
„1. Реално всяка партида, излизаща от завод или производствен цех, както и влизаща в страната, подлежи на предлагания административен регистрационен режим. Наредбата не отчита огромния обем на подобни операции в бързооборотния сектор, какъвто в най-голяма степен е хранителният, тъй като в частичната оценка на въздействие е посочено, че наредбата няма съществен икономически ефект. Невярно е твърдението, че наредбата не се отразява на малки и средни предприятия, когато за тях налаганата административна тежест би имала най-съществен ефект. В реалността прилагането на тази наредба ще изисква всяко предприятие производител и търговец, без значение от размера /всеки производител, продаващ на магазин, е реално търговец на едро, попадащ в обхвата на задължени лица/, да отдели съществен човешки и технически ресурси за обработване на тези заявки.
Административната тежест създава необходимост от нови служители и техника, което безспорно ще се отрази на крайната цена на българската продукция и ще я прави неконкурентоспособна и ще оскъпи доставките на храна от чужбина. Считаме, че в този период, когато общите усилия са насочени към овладяване ръста на цените, такива допълнителни разходи, които ще доведат до оскъпяване на производството и реализацията на продуктите, не е оправдано и не би следвало да се подкрепя от правителството.
Събирането на огромен по обем информация ще изисква държавата да осигури значителен ресурс за обработката, съхранението и опазването й – съответно ще представлява допълнителен разход на бюджета в период на криза.
Наредбата няма ясно разписана цел, различна от това да се събере информацията, което не следва да е самоцел за една политика. Няма яснота за какво конкретно ще се използва този громен обем чувствителна информация. Подобен регистър не е предвиден нито в Закона за храните, нито в Закона за агро-хранителната верига, които са основните нормативни актове, регламентиращи хранително-вкусовата промишленост.
Особено притеснителното в така представената наредба е, че тя предвижда събирането и обработването на огромно количество „чувствителна информация“ по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и „търговска тайна“ по смисъла на Закона за защита на търговската тайна. Достъпът до подобна информация не случайно винаги е бил на специален режим. Комисията за защита на конкуренцията има специално издадени инструкции за съхранение и работа с предоставената й в хода на производствата такава информация. В проекта за наредба не само не е разписан редът, по който ще се съхранява и опазва информация като цени /наредбата изисква предоставяне фактури и всички придружаващи документи, където има цени/, обем на пратки, договори и техните условия за надценки и отстъпки, периодичност на доставки и други, но дори не е указано кое конкретно лице от изброените институции ще има право на достъп до тази информация.
Вносителите следва да си дават ясна сметка какво би настъпило на пазара и в каква степен би се нарушил принципът на конкуренция, ако тази информация „изтече“ и до нея достъп получат конкурентни фирми и организации. Безспорно Европейската комисия не би допуснала подобен регламент, още повече без ясни мотиви, оценка на въздействието й, за какво ще се ползва събраната информация и как точно всички тези държавни органи, които съгласно член 4 на проекта получават достъп до нея, ще я съхраняват и боравят с нея:
Министерство на икономиката и индустрията;
Министерство на здравеопазването;
Министерство на финансите;
Държавна комисия за стоковите борси и тържищата;
Агенция „Митници“;
Национална агенция за приходите;
Комисия за защита на конкуренцията;
Комисия за защита на потребителите;
Изпълнителната агенция по лозята и виното.
7. В наредбата не става ясно всеки служител на тези ведомства ли има право на достъп до чувствителната информация или определено длъжностно лице. Ако е определено лице, то няма указание за това кой определя това лице и каква отговорност то носи в случай на изтичане на чувствителна информация за някой от участниците на пазара.
Законодателят, чрез съответните нормативни актове, е създал изброените държавни органи и е определил изчерпателно техните правомощия. Считаме, че е недопустимо и в противоречие на Закона за държавната администрация и Закона за административните актове, чрез настоящия проект на наредба да се разширяват правомощията на тези органи и да им се вменяват допълнителни ангажименти.“
„Считаме за недопустимо с наредба да се създават задължения на независими държавни органи като Комисията за защита на конкуренцията да предоставя събраната в хода на производствата й информация за движението на храни на пазара или като НАП и Финансово министерство, които също акумулират огромни бази данни в рамките на административните производства.“, се казва още в становището на хранително-вкусовата промишленост.