Брачните договори са скочили почти 4 пъти за една година, сочи справка на Регистъра на имуществените отношения на съпрузите към Агенцията по вписванията, цитирани от в. „Телеграф”.

За изминалата 2022 г. и първите месеци на настоящата са вписани 535 брачни договора, докато за цялата 2021 г. те са 144 броя, гласи статистиката. Спрямо броя на сключените бракове за миналата година, които са 26 013 по данни на НСИ, обаче се вижда, че българинът все още е плах в използването на този инструмент за защита на семейното имущество.

Специалистите по семейно право обясняват увеличаването на сключените брачни договори на постковид периода. Много бизнеси фалираха и собствениците им задлъжняха към банки, което ги е накарало да се опитат да преметнат кредиторите, като прехвърлят имоти на съпругата чрез брачен договор, смятайки, че така ще се спасят от запори. „На практика чрез брачния договор това е трудно осъществимо поради простата причина, че като всяка друга сделка и брачният договор може да бъде оспорен“, категоричен е адвокат Жерко Жерков. По думите му независимо дали ще става дума за покупко-продажба, дарение, замяна, делба или брачен договор, кредиторът винаги има право да се изследва по съдебен ред дали тази сделка не го уврежда и да иска тя да бъде отменена спрямо него. „Това не води до отмяната на брачния договор по принцип или спрямо другите лица, а само спрямо кредитора. От тази гледна точка сключването на брачен договор с такава цел е плод на неинформираност“, категоричен е юристът.

Освен на опитите на длъжници да избегнат вземания от кредитори, ръстът се дължи и на нещо друго. След пандемията и високата смъртност, до която доведе тя, много хора осъзнаха, че са преходни. Така те стигат до заключението, че е по- добре да уредят имуществените си отношения, в случай че единият съпруг се спомине. В повечето случаи обаче, когато хората искат да сключат брачни договори по време на висящ брак - то е по-скоро с идея да се уредят бъдещи отношения при прекратяване на брака.

„Това много често е свързано с наличие на деца от различни връзки и предпочитание имуществото, придобито съвместно в брака, да бъде оставено на децата от брака или свързано с някакви други усложнения и отношения“, казва Жерков и допълва: „Например съпруг, който има братя и сестри, но няма общи деца от брака със съпругата, а пък имат придобито имущество, което е имуществена общност, а нямат 10 години от сключването на брака“. По думите му това по-скоро е свързано с наследствените правоотношения, но идеята е да се препятства едно бъдещо водене на дела между потенциалните наследници на единия съпруг. Друга често срещана хипотеза е, когато отношенията между съпрузите са се влошили до степен, че са започнали разговори на тема разделяне на семейството. Тенденцията по-често дами да искат сключването на такъв договор се запазва.

Освен къщи и жилища хората, сключващи брачни договори по този начин, делят и лъскави автомобили или скъпи картини например. Съпрузите може да се договорят дори на кого да са бъдещите имоти или коли. Освен това може да се договорят за издръжка помежду им по време на брака, както и на децата. Това доста често се наблюдава при мъже, които са си взели значително по-млада съпруга и имат деца от предишен брак, които издържат или пък са с кредити. Така съпругът се задължава да плаща месечна издръжка на жена си. Тя може да се договори да се запази и след приключването на брака.

И юристи, и съдии са на мнение, че сключвайки брачен договор, хората, които встъпват в брак, си спестяват много главоболия при евентуален развод. Хората, избрали договорния режим, освен последващи делби минимизират възможността при развод да се водят спорове за издръжка на децата например. Тогава не е необходимо да се води отделно дело, защото на база на брачния договор хората може да си извадят изпълнителен лист. Докато, макар и уредено като бързо производство, делото по присъждане на издръжка реално трае колкото всяко друго. Въпреки че се водят с приоритет, сроковете за размяна на книжа са същите, колкото и по останалите дела. Брачният договор е удобен инструмент и защото с него се урежда и бъдещото ползване на семейното жилище, което може да не е собственост на един от съпрузите, а на трети страни.