. Това се посочва в редовния месечен обзор на българската икономика, изготвян от Министерството на финансите (МФ). В обзора, който разглеждат основните макроикономически показатели, са използвани данни към 15 февруари тази година.
Отчита се ускоряване на растежа на крайното потребление до 4,7 процента, понижаване на инвестициите в основен капитал с 3,3 процента, повишение в износа със 7,2 процента.
През декември растежът на краткосрочни индикатори се забави, се отбелязва в анализа. Промишленото производство нарасна с 1 процент на годишна база, движено от производството на метални изделия, напитки и електрически съоръжения. В същото време се отчита спад при производството на енергийни продукти и машини и оборудване. Растежът на оборота в промишлеността е 23,1 процента, с основен принос от енергийните и хранителните продукти. Индексът на строителната продукция спадна с 6,3 процента, най-вече заради сградното строителство. При оборота в търговията на дребно е отчетено забавяне в растежа до 3,4 процента, което се дължи на търговията с нехранителни стоки, се отбелязва в анализа.
Отчита се леко повишение през януари на индикатора на бизнес климатa спрямо декември, но и влошаване на доверието на потребителите. Показателят за бизнес климата се повиши с 0,4 пункта поради по-благоприятни очаквания за бъдещото бизнес състояние на предприятията от промишлеността и търговията на дребно. Същевременно се влошиха оценките за текущото бизнес състояние в услугите и строителството. Потребителите бяха по-песимистично настроени относно общото икономическо състояние в страната и бъдещото си финансово състояние, посочват от МФ, като отчитат понижение в показателя за доверието на потребителите с 3,3 пункта.
Според данните от наблюдението на работната сила, през последните месеци на миналата година пазарът на труда се запазва в много добро състояние, като основните показатели остават на по-добро равнище в сравнение с края на 2019 г., се отбелязва в анализа. При броя на заетите между 15 и 64 г. се отбелязва годишен растеж от 3,5 процента, а коефициентът на заетост достига 71,5 процента през последното тримесечие на годината. Икономическата активност на населението между 15 и 64 г. бе 74,4 процента. Очакваните годишни стойности на коефициентите на икономическата активност и на заетостта на населението са 73,6 процента и 70,4 процента или с около 0,3-0,4 процентни пункта (пр.п.) по-високи спрямо съответните стойности за 2019 г., последната година преди КОВИД-19, се отбелязва в обзора. Коефициентът на безработица за тази възрастова група остава под границата от 4 процента (3,9 процента), като показателят е много близо до своето естествено ниво. Това е знак, че пазарът на труда е затегнат и повишеното търсене на труд не може да се посрещне единствено чрез поток от безработни към заетост, а е необходимо и по-силно активиране на част от лицата извън работна сила, е извод от анализа.
В обзора се посочва още, че динамиката на реалната заплата в страната преминава на положителна територия през четвъртото тримесечие на 2022 г. Номиналният растеж на средната работна заплата общо в икономиката се ускори до 16,6 процента на годишна база спрямо 14,7 процента през третото тримесечие. Заедно със задържането на темпа на растеж на потребителските цени, реалната заплата, дефлирана с ХИПЦ (хармонизирани индекси на потребителските цени), се повиши с 1,8 процента на годишна база. От МФ посочват, че ускореното нарастване на заплатите в сравнение с предходните три месеца на годината се дължи в по-голяма степен на частния сектор (17,7 процента), докато номиналният растеж на заплатите в публичния сектор, въпреки ускоряването, остава сравнително по-нисък - 13,5 процента. Отчита се, че най-висок темп на растеж на заплатите се наблюдава в селското стопанство (23,4 процента), производството на енергия (23,1 процента), търговията (20,1 процента) и финансовите и застрахователни дейности (20,0 процента).
По предварителни данни месечната инфлация според ХИПЦ за януари т. г. е 1 процент, отбелязват от МФ. Цените на енергийните стоки и храните се повишиха съответно с 2,6 процента и с 1,5 процента и допринесоха най-много за повишението на общия индекс спрямо предходния месец, се отбелязва в анализа. Отчита се ръст в цените на транспортните горива от 5,1 процента след отпадането от началото на годината на отстъпката от 0,25 лв. на литър за обикновените горива, пропанбутан и метан. Ръстът допринася с 0,31 пр.п. към общия индекс. Цените на суровия петрол също се повишиха с 2,7 процента в доларово изражение през месеца, но повишението им бе частично компенсирано от по-силното евро спрямо щатския долар. Природният газ за бита поскъпна с 19,2 процента през месеца във връзка с решението на КЕВР, се отбелязва в анализа.
Базисната инфлация (общият индекс без енергийни стоки, храни, алкохол и цигари) е с 0,4 процента по-висока спрямо декември 2022 г., за което принос най-вече имат неенергийните промишлени стоки. Техните цени се повишиха с 0,7 процента, докато тези на услугите нараснаха минимално с 0,1 процента, отбелязват от МФ.
Отчита се забавяне в годишния темп на инфлация според ХИПЦ до 14,1 процента, тъй като поскъпването при храните и услугите намаля - до 25,1 процента и 11,5 процента на годишна база. След тенденцията на забавяне през втората половина на м.г., инфлацията при енергийните стоки се ускори до 13,6 процента през януари 2023 г. най-вече поради отмяната на отстъпката върху горивата. Спрямо година по-рано, базисната инфлация се забави за първи път от август 2021 г. до 10,7 процента, посочват от МФ.
Салдото по текущата сметка достигна излишък от 0,5 процента от БВП в периода януари–ноември 2022 г., се отбелязва още в обзора. Отчетеният през ноември дефицит е по-малък в сравнение със същия месец на предходната година, с подобрение на баланса на всички подстатии с изключение на вторичния доход. Търговският дефицит се сви, като растежът на износа на стоки (37,6 процента на годишна база) превиши този на вноса (29,4 процента).
Брутният външен дълг възлезе на 51,9 процента от БВП в края на ноември, отчитат от МФ. Съотношението остава почти непроменено спрямо месец по-рано, тъй като понижението на чуждестранната валута и депозитите на финансовите институции е компенсирано от леко увеличение на задлъжнялостта на останалите институционални сектори. Общото ниво на дълга се повиши спрямо предходната година, но съотношението към БВП се подобри поради по-силния номинален растеж на БВП, се посочва в обзора.
В анализа се отчита забавяне в растежа на кредитите за частния сектор до 12,7 процента на годишна база през декември спрямо 13,5 процента през предходния месец, като се посочва, че за първи път от юни м. г., темпът на растеж е под 13 процента. За забавянето допринасят и нефинансовите предприятия, и домакинствата. Отчита се нарастване на кредитите за покупка на жилище със 17,8 процента или едва 0,2 пр. п. по-малко спрямо предходния месец. Забавянето при потребителските кредити е по-ясно изразено - от 14,1 процента през ноември до 12,4 процента през декември м. г. Отбелязва се, че спадът на лошите и преструктурирани кредити е основен фактор за забавянето. Отчита се и забавяне в растежа на фирмените кредити до 10,4 процента при 11,1 процента месец по-рано.
По предварителните данни дефицитът по Консолидираната фискална програма през миналата година възлиза на 0,8 процента от БВП или 1, 3 млрд. лв., посочват от МФ. Отрицателното салдо по държавния бюджет е само частично компенсирано от излишъка при средствата от ЕС, докато другите институционални сектори запазват почти балансирани позиции. Отчита се повишение в приходите на касова основа с 23,7 процента през 2022 г., главно поради по-високи данъчни приходи, като в почти всички основни подгрупи са отчетени двуцифрени темпове на растеж и превишение на плана. Повишението при косвените данъци с 13,5 процента на годишна база е предопределено от по-високите постъпления от ДДС при внос.
Отбелязва се понижение в приходите от ДДС от сделки в страната с 3,9 процента и нарастване на постъпленията от преки данъци и социалноосигурителни вноски - със съответно 20,2 процента и с 12,4 процента. Увеличението на неданъчните приходите отрази целевите вноски на държавните компании от енергийния сектор във Фонда за сигурност на електроенергийната система, които след това бяха разпределени като субсидии към частния сектор за облекчаване на отрицателното въздействие от високите цени на електроенергията.
В периода юли-декември вноските възлязоха на 3,1 млрд. лв., се отбелязва в анализа. Посочва се, че дори и при изключването им от приходите, неданъчните постъпления биха се увеличили. Помощите също нараснаха, отразявайки първия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, получен през декември. Общите разходи се увеличиха със 17,5 процента, главно поради мерките за фискална подкрепа спрямо високите цени на енергията, като субсидиите се увеличиха с 32,8 процента на годишна база. Социалните разходи се удвоиха. Капиталовите разходи и средствата за текуща издръжка също нараснаха, но останаха под планираните за годината, отбелязват от МФ.
Отчита се още, че държавният дълг възлиза на 22,9 процента от БВП при 23,9 процента от БВП в края на 2021 година.
