Българи и румънци най-рядко в ЕС отсъстват от работа по болест

04.05.2023 | 17:05
по статията работи: econ.bg
Дали е вярно, че повече хора ползват болничен, когато са налице щедри схеми за подпомагане по време на боледуване? Какви са разликите между страните в Европа?
Българи и румънци най-рядко в ЕС отсъстват от работа по болест
Снимка: под лиценза на creative commons

В разгара на пандемията от коронавирус германските лекари можеха да издават болнични на пациенти по телефона. Тази специална мярка за избягване на ненужни контакти с болни от COVID-19, която беше в сила в продължение на три години, изтече в края на март.

Сега служителите трябва да посещават лекарите по старомодния начин, за да вземат болничен лист, въпреки че пациентите все още могат да получат такъв от своя личен лекар и чрез видеообаждане. Очаква се този ход да помогне за намаляване на фалшивите болнични, пише "Дневник".

Дали е вярно, че повече хора ползват болничен, когато са налице щедри схеми за подпомагане по време на боледуване? Какви са разликите между страните в Европа? "Евронюз" дава отговор на тези и други въпроси, свързани с ползването на болнични в Европа.

В Европейския съюз Германия е на първо място по разходи за болнични и обезщетения за здравни грижи - отделяйки 11% от своя БВП за отпуски по болест и обществени медицински грижи. Следват Франция и Нидерландия (и двете с 10.2%) според данни на статистическата служба на ЕС Евростат от 2021 г.

Сред страните, които отделят най-малко, са Естония (4.9 на сто), Литва (5 на сто), Полша, Унгария и Ирландия (всички по 5.5 на сто).

За България са посочени 5.3%.

Според данните за 2020 г. Германия е страната, която харчи най-много и за обезщетения за отпуск по болест. Тя отделя 2.3% от своя БВП за подпомагане на болни служители. Следват Нидерландия (2.1%), Швеция (1.7%), Испания (1.5%) и Люксембург (1.4%).

Най-малко отделят Гърция (0.2%), Ирландия и Румъния (и двете по 0.3%) и Естония (0.4%). България отделя 0.6%.

Класацията за 2020 г. може да е била повлияна от пандемията от коронавирус, но ако се разгледат данните за 2018 г., страните с най-високи разходи са почти същите, с изключение на Испания, която не е харчила толкова много преди няколко години.

Има ли значение колко е щедра системата?

Може да се предположи, че страните, които харчат повече за отпуск по болест, биха били тези, в които хората отсъстват повече от работа. Но реалността е по-различна.

В края на 2022 г. държавите с най-голям дял заети лица, отсъстващи от работа, са били Франция (14.9%), Финландия (14.8%), Швеция (14.7%), Дания (13.6%), Естония (13.2%) и Нидерландия (12.4%).

Най-малко са отсъствали от работа в Румъния (2.5%), България (2.9%), Гърция (4.9%), Полша (5.8%) и Сърбия (5.9%).

Интересно е да се отбележи, че средният процент на отсъствия от работа в ЕС е значително по-висок при жените (12.1%; в България - 4.3%), отколкото при мъжете (7.8%; в България - 1.7%). Проучване от 2018 г. на учени от Норвежкия институт по обществено здраве определи "стресовите фактори в работата и семейството" като "най-значимото" обяснение за тази разлика между половете.

Държавите, отчитащи най-много отсъствия от работа, не съвпадат с тези, които харчат най-много за обезщетения при болнични и за здравни грижи. Въпреки това те са сред тези, където условията за платен отпуск са най-щедри, било то като размер или продължителност.

Европейските държави с най-щедри болнични

Има много правила и условия, свързани с правото на платен отпуск. Например в някои държави това е опция само за онези, които са направили достатъчно вноски в своите социалноосигурителни органи през референтен период, предшестващ неработоспособността.

Според обобщени от "Евронюз" данни, максималната продължителност на платения отпуск по болест в Европа е най-висока във Франция и Португалия (и двете по 36 месеца), а най-ниска в Литва (три месеца), Дания (пет месеца), Италия, Румъния, Австрия, Полша, Латвия, Естония (всички по шест месеца). За България са посочени 18 месеца.

Люксембург

Размер на обезщетението: Компаниите в Люксембург са задължени да изплащат на работниците в болничен пълната им заплата за около три месеца - по-точно за 77 дни или до края на календарния месец, през който е настъпил 77-ият ден от неработоспособността.

Продължителност на обезщетението: Ако неработоспособността продължи след този период, здравноосигурителният орган дава удължаване до 78 седмици (една и половина години).

Естония

Размер: 70 на сто от референтната заплата от обществения здравноосигурителен фонд от втория ден на отпуска по болест.

Референтната заплата се определя въз основа на средната заплата за последните шест месеца и социалните данъчни плащания, направени през предходната календарна година.

Продължителност: До 182 последователни календарни дни платен отпуск по болест, максимум 240 дни на година.

Финландия

Размер: Работниците могат да поискат обезщетение при болест девет работни дни след началото на заболяването. Работодателят обикновено плаща заплатите на служителя през този период на изчакване, а много плащат и пълната заплата през първите един или два месеца.

След това Kela - социалноосигурителната институция на Финландия - поема надбавката въз основа на средния годишен доход на работника.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
Срещат се двама приятели. Единият пита: - Какво ще правиш в събота? - Ще ходим със сина ми в парка да пускаме хвърчило дракон да лети! А ти? - И аз имам подобна програма - ще изпращам тъщата на...
На този ден 21.11   695 г. – Свети Вилиброрд е ръкоположен за пръв епископ на фризийците. 1344 г. – Започва строежът на сегашната катедрала "Свети Вит", когато епископът...