Ограниченията по време на пандемията накараха хората да инвестират повече в различни преживявания, от които бяха лишени месеци наред веднага след като отпаднаха пречките пред тях. Това са причините заведенията да са непрекъснато пълни и туризмът като цяло да отчита по-големи ръстове отпреди пандемията.

Ръстовете се виждат и в интереса на българските туристи към почивки в планините, които не бяха така активни преди пандемията, а също и към посещението на културно-исторически обекти.

Културният туризъм заема около 20 процента от туристическия продукт на страната, сочат данните от проучване на Министерството на туризма.

Ако досега имиджът на България се свързваше основно морския туризъм, който заемаше дял от 70 %, и около 15% зимен ски туризъм, то България вече може да се похвали с относително диверсифициран туристически продукт. Това заяви Десислава Михалкова експерт в Дирекция туристическа политика на Министерство на туризма  в рамките на Десетата среща между туристическия бизнес и местната власт. Проучванията показват, че културният туризъм е 20 % от общия дял на туризма в страната, здравният заема около 16 %. Това са продукти, които се практикуват целогодишно и на цялата територия на страната, подчерта Десислава Михалкова. Тя посочи още, че културният туризъм е сред петте най-често практикувани видове туризъм от българи в страната. Анализ на 20 водещи за културния туризъм в страната показва двуцифрени ръстове през последните години.

В Пловдив посетителите са се увеличили с над 17 %, във Велико Търново  са над 13 на сто, в Русе с над  18 %, Казанлък пък отчита трицифрен растеж за година от повече от 124%. Над 1,9 млн. пълнолетни българи или близо 36% от пълнолетното население в страната е практикувало културен туризъм в периода между юни 2022г и май 2024 година, сочат още данните от проучването. В Плановете на Министерството на туризма е подобрение на регистрите си, част от които са културните обекти и атракциите, като ги направи по-удобни за потребителите, каза още Десислава Михалкова. Даниела Стоева – заместник председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти подчерта:

"За да поддържаме интереса на туристите и да очакваме да има възвръщаемост на туристопотока, трябва да се обогатява туристическият продукт и да се комбинират различните форми на културния туризъм, в това число винен, кулинарен, с археология и защо не и балнеология като част от културното наследство".