Максимум да работят 4 дни на седмица искат мнозинството от българите, показва проучване за желаната от служителите продължителност на работната седмица. 44 на сто от всички запитани над 2000 трудещи се в проучване на специалисти по човешки ресурси са предпочели да ходят до офиса 4 дни седмично с продължителност на работния ден по 10 часа, вместо както е в момента - 5 дни по 8 часа. Едва всеки десети от запитаните е категоричен, че не иска промени в трудовото си битие и настоява да продължи да се среща с колегите от понеделник до петък.

Една трета от анкетираните са още по-смели и биха желали да се трудят само три дни в седмицата, макар и всеки от тях с продължителност по 12 часа. Експерименти с продължителността на работната седмица се провеждат през последните няколко години както у нас, така и в Европа, а резултатите показват, че ефективността на работния процес се запазва същата или дори се повишава при по-кратка работна седмица, тъй като служителите се стремят да свършат задачите си и да си завоюват лично време. Още повече, че повечето експерименти се правят с условието, че ако производителността падне, тогава ще бъде върната отново 5-дневната работна седмица.

Във Великобритания например при намаляване на работната седмица с един ден отчитат повишаване на производителността с 1,4 на сто. Освен това, броят на случаите на отпуск по болест е намалял с около 65 на сто, а рискът от “прегаряне” е намалял със 71 на сто. При 4-дневна работна седмица намалява и текучеството, защото по-малко служители напускат в търсене на по-привлекателно трудово място. Въпреки че извършва същата работа за еднаква заплата, служителят остава с впечатлението, че работи по-малко за повече, тъй като има още един изцяло свободен ден за себе си.

Друга тенденция на пазара на труда е все по-голямото търсене на дистанционна работа от вкъщи. Пандемията от Ковид-19 отвори врати за немислимата до преди години практика. Ако за служителите предимствата на гъвкавите позиции са ясни, то и все повече работодатели откриват екстрите - като намалени режийни заради наема на по-малки офисни помещения и по-малките разходи за ток и вода например, по-малкият брой ползвани отпуски и по-отдадени служители.

По данни на социалната мрежа Линкдин, специализирана в кариерно развитие, над половината от хората, които си търсят ново работно място чрез нея, настояват то да е дистанционно.

За специалистите от човешки ресурси е ясно, че в момента пазарът на труда се диктува повече от служителите, отколкото от работодателите. Недостигът на квалифицирана работна ръка е основното предизвикателство за много компании в България, както и в цяла Европа, категоричен е президентът на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Тим Курт. Над 66 на сто от фирмите в камарата са категорични, че трудно намират персонал.

Един от основните приоритети на националната политика по заетостта е повишаването на качеството на работната сила в съответствие с потребностите на икономиката, заяви в свое приветствие към форум, организиран от камарата социалният министър Иванка Шалапатова. Министърът акцентира върху промените в социално икономическото развитие и на пазара на труда през последните години. Възникват нови работни места, част от съществуващите се променят, а друга част постепенно изчезват, променят се и търсените от работодателите знания и умения, посочва министърът. Затова, по думите є, действията за повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила са ключова инвестиция за гарантиране на устойчивото развитие на бизнеса.

Все повече млади хора в София настояват за това първата им заплата да е поне 2000 лева чисто, дори когато става въпрос за позиции, на които не се изискват специализирани познания, а кандидатът няма необходимия опит, обясниха за специалисти по човешки ресурси. Честа практика е на обяви за работа в търговията или за секретарки да се явяват хора, които настояват за минимум чисто заплащане от 2500-3000 лева, тъй като според тях това е сумата, с която могат да покрият минималните си разходи за живот. Младите хора са много по-агресивни в тази посока, категорични са експертите.