Броят на българите, които не одобряват въвеждането на еврото, е нараснал с два процента за една година, показват данни на Евробарометър. Над половината (54 на сто; +3%) очакват еврото да доведе до отрицателни последици за страната. В Чехия процентът е същият и е най-високият сред анкетираните държави по този въпрос. Че лично за тях ще има отрицателни последици смятат 54% от анкетираните българи (най-високият процент сред държавите), а положителни в лично отношения очакват да са последиците 38% (най-ниският процент от всички).

В проучване, извършено през април, се отчита нарастване с един процент на твърдите привърженици на общата европейска валута в България (11 на сто). Със седем процента спада делът на онези, които са по-скоро "за" приемането на еврото (36 на сто), 28 на сто са "по-скоро против" (+2 на сто), 20 на сто са твърдо против (без промяна), пет на сто нямат мнение (3 на сто преди година). Сумарно почти равен е делът на онези, които заявяват, че подкрепят (47%; -4% спрямо 2018 г.) или не (48%; +2%) въвеждането на еврото в България.

Общо 40 на сто (-3%) очакват положителна промяна. Въпреки това 78 на сто заявяват, че биха се справили с предизвикателството на превалутирането. Същият е и делът на отговорите с изразени опасения за ръст на цените покрай въвеждането на новата валута. Половината българи отхвърлят мнението, че страната би изгубила от облика си, ако възприеме еврото. Общо 43 на сто не са съгласни, че България би изгубила контрола над икономическата си политика, ако влезе в еврозоната, на обратното мнение са 47% от българите.

Че са информирани за еврото казват 40% (-4% спрямо 2018 г.), а че не са - 59% (+4%).

Едва една четвърт (+3% спрямо 2018 г.) от българите са на мнение, че страната е готова да приеме еврото. Че не е готова казват 71% от анкетираните (-3%). Най-голям е делът на българите (39 на сто), които биха искали еврото да бъде прието след известно време, на второ място (22 на сто) са онези, които никога не биха искали това да се случи; възможно най-скоро да влязат в еврозоната желаят 18 на сто, а 17 на сто са отговорили "възможно най-късно".

Най-много българи (49%) смятат, че еврото ще бъде въведено в рамките на пет години, следвани от отговора "В рамките на 10 години" (24%), "Никога" (20%) и "Не знам" (7%). Само в Хърватия е по-висок процентът на хората, според които еврото ще бъде въведено до пет години - 58%.

Данните от проучването в останалите държави извън еврозоната (Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) сочат загуба на два процента подкрепа в последната година за въвеждането на еврото. Приемането на еврото се подкрепя от 66 на сто от гражданите в Унгария, 61 на сто в Румъния, 49 на сто в Хърватия. В Чехия против са 60 на сто, в Швеция - 60 на сто, в Полша - 51 процента. Подкрепата се е повишила най-много през последната година в Унгария (със седем на сто), а най-много намалява в Румъния (спад от осем на сто).

На въпроса дали страната им е готова за общата валута, отрицателно отговарят 82% от поляците, 65 на сто от унгарците, 56 на сто от румънците, а 72 на сто от хората във всички държави, включени в допитването, са на мнение, че тяхната страна не е готова за въвеждането на еврото. Общо 58 на сто от хърватите, 49 на сто от българите и 41 на сто от румънците очакват приемане на еврото до пет години. В Унгария 44 на сто очакват това да се случи след 10 години, в Полша този отговор дават 41 на сто, а в Чехия - 38 процента.

Почти половината от респондентите във всички посочени страни са информирани за еврото, най-голям е делът им в Чехия.

Явно мнозинство в България и Унгария (59 и 57 процента) не се чувстват информирани.

Само в Унгария е намалял делът на хората, които не знаят, че в еврозоната има 19 страни. В останалите държави се е увеличил. България и Полша са последни - по 34% в двете страни са информирани за това.

Общо 71% от българите казват, че са използвали евро. Такъв е процентът и в Унгария и Румъния, като трите страни са последни в това отношение.

Най-малък процент поляци (38 на сто) знаят, че банкнотите евро са еднакви във всички държави, в които се използват. Общо почти половината от анкетираните знаят това. В България са 46%.

Че монетите имат частично различен дизайн знаят най-нисък процент хора знаят в Румъния (16 на сто). В България са 32%.

В България са интервюирани 1005 души между 10 и 12 април 2019 г. Проучването е проведено от "Кантар".