България все още не отговаря на критерия за ценова стабилност, които всички страни трябва да изпълнят преди да се присъединят към еврозоната. Това е заключението на международната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" (S&P Global Ratings), която потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2'. Перспективата пред рейтинга остава положителна, съобщиха от Министерството на финансите.

От агенцията смятат, че дори България да не се присъедини към еврозоната през 2025 г., това вероятно ще се отложи само до 1 януари 2026 година.

По-реалистично е 2026 г. да влезем в еврозоната, ако се справим с препятствията, които имаме към настоящия момент. Това каза пред БНР заместник-деканът на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" доц. Димитър Златинов, от Института за Икономически изследвания към БАН.

Доц. Златинов е ръководител на екипа, изготвил Годишния доклад за икономиката на България, чиито основен извод е, че инфлацията и провежданата политика по доходите не есъобразена с реалните бюджетни възможности. Именно това може да отложи членството на страната в еврозоната след 2025 г. Доц. Златанов изрази скептицизъм по отношение на искането за извънреден конвергентен доклад, защото такова нещо не е правено досега и "нямаме ясни сигнали в тази насока".

"Основният проблем пред еврозоната е политическата нестабилност на България. Когато се присъединяваш към един паричен съюз, трябва да промениш по много сериозен начин механизмите, по които функционира икономиката ти", обясни икономистът.

"Присъединяването на България към еврозоната е един естествен изход от сегашния режим на паричен съвет и той беше заявен още през 2004 г. Това е най-нормалният начин, по който бихме преминали от сегашните ограничения, които имаме върху паричната политика. Структурните проблеми в нашата икономика стоят изострено. В нашия доклад акцентираме върху това, че започва вече да се очертава като тенденция слабата инвестиционна активност в нашата страна. Също и затрудненията, които има с предлагането на труд в условията на демографска криза. Всичко това рефлектира върху дългосрочния потенциал на нашата икономика, и би затруднило нейната пълноценна интеграция в еврозоната", коментира той.