България разполага с 8 милиона квоти за продажба за година и заедно с квотите от дерогацията стават над 13 милиона само за една година.
България очаква 1,2 млрд. евро или 2,4 млрд. лева приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 2023 година, научи 3eNews. Данните са база консервативна оценка и на база на анализ на Sandbag и цените на фючърсите на борсата ICE до декември 2025 година. Тук влизат и приходите от квотите по чл. 10в чрез търг като се вземе средна цена на тон въглероден диоксид от 90 евро на тон.
Все пак прогнозните цени са неустойчиви на годишна база поради голямата динамика на пазара от цените на енергоносителите, актуалната геополитическа обстановка и текущите в момента преговори в Съвета по предложенията на ЕК за нови законодателни актове и изменения на съществуващи такива от пакета „Подготвени за цел 55 %“.
За 2023 г. и периода 01.01.2023-30.06.2023 г. в тръжните количества за България по принцип не се включват ежегодно по 5 159 984 квоти са разпределени за държавата по дерогацията съгласно чл. 10в от Директивата за Европейската схема за търговия с емисии. Те би трябвало да се разпределят по определени правила на производителите на електроенергия, ако тази дерогация функционираше за България.
Тези квоти (по 5 159 984 ежегодно до 2030 г.) могат да се използват единствено или за разпределяне на производителите на електроенергия, ако дерогацията бъде одобрена от ЕК, или да се продават на търг. За да бъдат включени към тръжните количества за България за съответната година, е необходимо това да бъде заявено официално с писмо от министъра на енергетиката до ГД „Климат“ на Европейската комисия.
До юни месец се очаква да се търгуват 4 милиона квоти, а до края на годината 8 милиона тона, а приходите се изчисляват по прогнозни цени от 90 евро на тон. До месец юни ще се търгува половината количество от 592 млн. евро или над 1 млрд. лева, показват предварителни прогнози на Министерството на околната среда и водите.
Квотите по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО са още 2,5 милиона до юни и 5,1 милиона до края на годината. Общото количество квоти ако се прибавят квотите по чл. 10в стават 6,5 милиона до юни и повече от 13,1 милиона до края на годината.
Очакваните проходи само от продажба на квоти са от инсталациите са 1,4 млрд. лева до края на годината
Очакваните приходи от продажба на квоти само от инсталациите са 360 млн. евро или 704 млн. лева до юни и 720 млн. евро или 1,4 млрд. лева до края на годината. Но с прибавянето на квотите от дерогацията планираните приходи нарастват до 2,4 млрд. лева.
Приходите от квоти емисии в България са важен инструмент за стимулиране на нисковъглеродно развитие. Във Фонд „Сигурност на енергийната система“ се внасят 100% (до юни 2016 г. – 77%) от приходите от тръжна продажба на всички разпределени на България квоти емисии за инсталации на парникови газове, които се използват за намаляване на цената за задължения към обществото.
През 2022 г. инсталациите, които ще трябва да купуват квоти с тревога и напрежение гледат към пазара на въглерод в ЕС. Но се оказва, че България ще продължи да печели рекордни суми от това, че бизнесът купува допълнителни квоти емисии срещу замърсяването на въздуха.
Причина за по-високите цени се крие, както в направените до момента реформи в Схемата за търговия с емисии на ЕС, но и предстоящи такива. Нови сектори се планират да се присъединят към системата на ЕС за търговия с емисии, като морските емисии ще бъдат включени от 2023 г., а авиацията от 2024 г., създавайки допълнително търсене на квоти. Предстои включване на сградите и транспорта, с което почти всички сектори на икономиката трябва да плащат въглероден данък или такси.
България ще продължи да бъде с рекордни приходи, въпросът е как ще ги използва
Европейският закон за климата, който влезе в сила през юли 2021 г., увеличава целта на ЕС за климата до 55% намаляване на емисиите до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., от 40%.
Въпреки че все още съществува значителен излишък от квоти в обращение, очакваното затягане на пазара насърчи спекулантите да влязат на този пазар. Анализатори от THEMA Consulting дори коментираха през 2021 г., че „спекулативното търсене от страна на инвеститорите структурно повиши цената на CO2.“ Разследване на Европейския орган за ценни книжа и пазари не откри доказателства за пазарна манипулация, но спекулантите, които залагат на покачващите се цени на въглеродните емисии, помогнаха за тяхното повишаване.
В допълнение, неочаквано силното търсене на енергия през 2021 г. се срещна с ограничения в предлагането, особено на природен газ, което доведе до рязко покачване на цените през есента. Енергийните производителите отговориха като увеличиха производството от въглеродно-интензивни мощности, работещи с въглища, като предизвикаха търсенето на допълнителни въглеродни квоти.
Приходите от емисии предстои да финансират новия Социален климатичен фонд
След 2026 г. се очаква приходите от квоти да влизат в специален Социален климатичен фонд, който ще генерира приходи не само от купуването на квоти от инсталациите в България, но и от други страни на ЕС. Ресурсът в него за България се очаква да бъде 2,8 млрд. евро или около 5 млрд. лева. Енергийни експерти предлагат част от тези средства, поне 10% да отиват за подкрепа на енергийно бедните домакинства в България, които всъщност са 1/3 от населението на страната.
