България получи разрешение от ЕК да представи по-късно средносрочния си фискален план

27.11.2024 | 07:15
по статията работи: econ.bg
За България, Белгия, Австрия и Литва отлаганията са били поискани поради предстоящото формиране на правителство след последните избори, а Германия се бави поради предстоящия в страната вот
България получи разрешение от ЕК да представи по-късно средносрочния си фискален план
Снимка: под лиценза на creative commons

България е сред петте държави, получили от Европейската комисия (ЕК) отсрочка за представянето на националния си средносрочен фискално-структурен план пред ЕК.

Според новата рамка за икономическо управление на Европейския съюз (ЕС), която влезе в сила през април, всички държави членки са длъжни да изготвят средносрочен фискално-структурен план за период от четири или пет години и да го представят до 20 септември 2024 г. В плана се съдържат фискалните ангажименти на държавата, както и ангажименти за реформи и инвестиции. Целта на плана е да допринесе за последователно и постепенно намаляване на дълга и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж.

Комисията е приключила оценката си на 21 от 22-те представени до момента планове. Своите фискални програми за следващите четири-пет години не са представили все още Австрия, Белгия, България, Германия и Литва. ЕК обаче се е споразумяла с тях да ги предоставят по-късно.

За България, Белгия, Австрия и Литва отлаганията са били поискани поради предстоящото формиране на правителство след последните избори, а Германия се бави поради предстоящия в страната вот. От новите правителства се очаква да представят плановете си възможно най-скоро след встъпването си в длъжност.

По време на пресконференция в началото на октомври служебният финансов министър и вицепремиер Людмила Петкова обяви, че според нея решението кои реформи и инвестиции трябва да бъдат включени в този средносрочен план не трябва да се решава от служебен кабинет, защото той има краткосрочен мандат и не следва да определя политиките за икономическото развитие на страната за следващите четири години. Тогава финансовият министър предложи или планът да бъде изготвен от редовно правителство, или приоритетните области за развитие на страната да бъдат обсъдени и решени от парламентарно представените партии и коалиции в Народното събрание.

За момента обаче нито един от тези два сценария не се е реализирал. Въпреки че според Закона за публичните финанси до края на октомври трябваше и държавният бюджет за 2025 г. да бъде внесен за обсъждане, това все още не се е случило, тъй като новосформираното Народно събрание все още не е заработило.  

От представените до момента планове тези на 20 държави отговарят на изискванията на новата рамка – тези на Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. За плана на Нидерландия Комисията е предложила Съветът да препоръча план за нетните разходи в съответствие с техническата информация, предадена от ЕК през юни. Средносрочният план на Унгария все още не е оценен.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Мъж е в бара, пие и изглежда навъсен. - Какво ти е на теб? – пита барманът. - Бях женен три пъти и три пъти станах вдовец. Барманът иска да знае подробности. - Ами, първата се отрови с...
На този ден 23.12   619 г. – Начало на понтификатът на папа Бонифаций V. 1672 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея – вторият по големина след Титан...