Опасенията на политици и икономисти, че с вземането на нов дълг България задлъжнява все повече, и повече засега не се оправдават. Последните данни на Евростат показват, че в края на септември 2023 г. страната ни е на второ място в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП - 21%. Изпреварва ни само Естония (18,2%. В топ 5 на най-малко задлъжнелите държави се подреждат още Люксембург (25,7%), Швеция (29,7%) и Дания (30,1%).

В ЕС има пет държави, чиито задължения са по-големи от БВП - Гърция, Италия, Франция, Испания и Белгия.

На годишна база спрямо третото тримесечие на 2022 г. увеличение на дълга отчитат Белгия, Естония, Финландия, Латвия, Словакия, Румъния, Люксембург и Литва.

България е сред държавите, където има понижение, но по този показател е назад в класацията. Най-силен спад на дълга спрямо БВП има в Кипър, Португалия, Хърватия, Италия, Гърция и Испания.

Данните на Евростат всъщност показват, че България редовно обслужва задълженията си, а вземането на нов дълг не води до увеличение на задлъжнялостта. През миналата година държавата изтегли близо 8 млрд. лв. от външните и вътрешния пазар. Въпреки това брутният външен дълг, в който са включени държавните и частните задължения, в края на септември намаля със 132,1 млн. евро до 43,948 млрд.

През тази година държавата може да вземе на заем още 11,7 млрд. лева, а максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. не може да надхвърля 48 млрд. лв.

Според стратегията на правителството за управление на държавния дълг парите назаем ще се използват за рефинансиране на стари задължения, за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и попълване на фискалния резерв. Парите ще бъдат взети от вътрешния пазар с пускането нови ДЦК, от външните пазари чрез еврооблигации, ще се теглят и програмни заеми от 500 млн. евро от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие към Съвета на Европа за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от европейските фондове.

През тази година България трябва дa погаси 3,5 млрд. лева стари задължения, от които 2,9 млрд. за падеж на еврооблигации, продадени през 2014 г., 400 млн. лв. за ДЦК, пуснати през същата година, и още 200 млн. по други държавни заеми.

През 2025 и 2026 г. се планира новите дългове да са съответно 11,6 млрд. и 11,7 млрд. лв. за 2026 г. Догодина трябва бъдат платени 3,6 млрд. лв. по външния държавен дълг и 3,3 млрд. по вътрешния. През 2026 г. плащанията са 2,8 млрд. лв.