Кабинетът “Желязков” смята да спести 427,4 млн. лв. от осъвременяването на пенсиите от 1 юли тази година. Това се вижда от публикуваните посред нощ проекти на бюджет 2025 и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 година.
“Подготовката на Бюджет 2025 и АСБП за периода 2025-2028 г. е била повлияна от различни фактори, като в сложната политическа обстановка реализирането на обичайните стъпки на втория етап от бюджетната процедура за 2025 г. бе предизвикателство в условията на подготовка и провеждане на избори за 51-то Народно събрание на 27 октомври 2024 година”, пишат от финансовото министерство.
Освен орязването на пенсиите и фактът, че тази година швейцарското правило ще се суспендира, в план-сметката се планира сериозно увеличение на осигуровките с 3 процентни пункта на два етапа от 2027 година.
Стана известно, че тази година швейцарското правило няма да бъде прилагано в автентичния си вид, предвиден в чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване – с процент, определен като сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Вместо това ще се ползва формула, в която тежестта на инфлацията е 80%, а на осигурителния доход – 20 процента. Така осъвременяването на пенсиите пада с от около 8,5% на 5 процента.
В средносрочната прогноза пише, че за осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 617,6 млн. лева. При прилагането на “нормалното” швейцарско правило, предвидената допълнителна сума беше 1,045 млрд. лева (бел. ред. – публикувана е в доклада на оттегления проект на бюджет на ДОО за 2025 г.).
При пълно прилагане на швейцарското правило предвидените разходи за пенсии бяха 24,11 млрд. лв. за тази година, с 2,51 млрд. лв. повече спрямо закона за бюджета на ДОО за 2024 година. Сега в средносрочната прогноза пише, че разходите за пенсии нарастват с 2,084 млрд. лв. спрямо закона за 2024 година.
Все пак кабинетът “Желязков” не се е отказал да вдигне осигуровките. Планирано е това да се случи през 2027г., когато вноската за фонд “Пенсии” се вдига с 1 процентен пункт – от 14,8% за родените след 1959 г. на 15,8 процента.
От 2028 г. следва ново увеличение с 2 процентни пункта – от 15,8% на 17,8 процента. За родените преди 1 януари 1960 г. осигурителната тежест се променя съответно от 19,8 на 20,8 на 22,8 процента.
Максималният осигурителен доход също тръгва нагоре. От 1 април се повишава от 3750 на 4130 лева. През 2026 г. става 4430 лв., през 2027 г. – 4730 лв., а от 2028 г. – 5030 лева. Таванът на пенсиите обаче се замразява на 3400 лв. за целия период до 2028 година.
В средносрочната прогноза е записана една и съща минимална заплата за следващите години до 2028 г. включително – 1077 лв., колкото е в момента. Минималната заплата би следвало да расте ежегодно с формула, заложена в Кодекса на труда. Тя я обвърза със средната работна заплата за страната.
Иначе държавата не се отказва от огромния ръст на заплатите в сектор “Сигурност и отбрана” – с 2,1 млрд. лв. се увеличават заложените разходи за заплати в МВР, службите за сигурност и министерството на отбраната.
Повишават се още заплатите на учителите в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. – 2 284 лева. Това ще увеличи разходите на държавата със значително по-малка сума спрямо тези в сектор “Сигурност и отбрана”. Увеличаването на учителските заплати ще струва 499 млн. лв. допълнително.
Настоящата 2025 г. ще завърши с дефицит от 3%, като такъв ще има през всичките години до 2028, макар че постепенно той ще намалява, за да стигне до 2,2% през 2028 година, предвижда още проектът на бюджет.
2,2% 2025 година;
3% 2026 година;
2,7% 2027 година;
2,2% 2028 година.
Правителството предлага и връщане на нормалната ставка от 20% ДДС за ресторантьорите. Хлябът и брашното също остават с 20-процентна ставка. По време на Covid ДДС са ресторантите беше намален на 9%, а за хляба бе въведен нулев ДДС.
Правителство предлага връщането на задължителната регистрация по ДДС при годишен оборот от 100 000 лева (50 000 евро), а не при 166 000 лева, както е в момента.
Годишната инфлацията се превижда в размер на 2.4% през 2025 година, а след това ще варира около две на сто. Брутният вътрешен продукт ще расте с подобен процент. Максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. не може да надвишава 59,8 млрд. лв, а новопоетите задължения трябва да са в рамките на 16.9 млрд. лева.
