Настоящата година вероятно отново ще бъда рекордна за ипотечното кредитиране в България. Това коментира в студиото на Дарик радио изпълнителният директор на CreditCenter Тихомир Тошев. 

"Обикновено през януари хората не са много активни по отношение на сделките, но тази година още в първата седмица след празниците клиентите се върнаха на пазара. Вероятно се опитват да се възползват от все още ниските лихви, тъй като от миналата година се говори, че те ще тръгнат нагоре", заяви Тошев. 

По думите му, големите банки са удължили промоционалните си лихвени условия поне до края на март, но след това може и да се наблюдава известно повишение. 

Според Тошев, Българската народна банка може да поиска от банките да затегнат критериите за отпускане на кредити, тъй като вижда известни рискове в бързото нарастване на ипотечния кредитен портфейл.

Той обаче уточни, че този ръст идва основно от поскъпването на имотите и от факта, че на пазара са останали основно купувачите с по-високи доходи, в резултат на което се вдига и средният размер на заемите. 

"Увеличава се и броят на новоиздадените разрешителни за строеж, но за съжаление, това се случва само в най-големите градове, където се концентрира и основният интерес от страна на купувачите", заяви Тошев. 

Той каза още, че т. нар. покупки "на зелено" (на жилища, които все още не са построени) отново се активизират. В момента повечето схеми на плащане са 20% на предварителен договор при започване на строеж, а останалите 80% се плащат при завършването му. 

Има обаче и много хора, които искат да купят имот, който да ползват веднага. Те се ориентират към готовите жилища, но там и цените са по-високи. 

"Масовият купувач в момента е човек с доходи над средните за страната. За пореден път трябва да кажем, че покупката на жилище с кредит е скъпо удоволствие, не само заради високите цени на жилищата в момента, но и заради това, че трябва да имате спестени поне 15% от стойността на имота и да си предвидите още 7-8% за разходите по сделката - местен данък, брокерски комисиони, нотариални такси и т.н.", уточни Тошев. 

Този тип хора купуват по-скъпи апартаменти, в по-хубавите квартали, поради което се повишава и средният размер на заемите. За страната той вече е 200 000 лева, а за София - 250 000 лева. 

"За тристаен апартамент в столицата хората вече задлъжняват и с над 500 000 лева", коментира Тошев. 

Според Тихомир Тошев, инвестиционната сделка с имот, финансирана с кредит, не е добра идея. 

"Статистиката показва, че половината сделки с имоти се плащат "в кеш", а само останалите 50% се финансират с ипотечен кредит. Това е и една от причините, поради които аз смятам, че не може да се говори за балон на имотния пазар.

От всички тези сделки, между 14% и 16% са с цел инвестиция. Обикновено това са покупки "на зелено", след което се изчаква известен период от време и имотът се продава с цел печалба", обясни кредитният консултант.  

По думите му, ръстът в цените на имотите позволява подобни сделки. Много по-малко са хората, които купуват имоти, за да печелят от тях, отдавайки ги дългосрочно под наем.

Тошев каза още, че наемите постепенно започват да се повишават, "наваксвайки" поскъпването на имотите, но все още не може да се разчита на идеята, че ако се купи имот на кредит, вноските ще могат да се покриват от наемите след това. 

На въпрос дали българският пазар може да преживее временна криза, подобна на тази, която се наблюдава в Германия в момента, Тошев отговори, че у нас, поне към днешна дата, няма причини за нещо подобно. 

"Пазарът на ипотечните кредити и недвижимите имоти са в много по-голяма степен локални и по-малко се влияят от глобалните тенденции. В Полша шокът за имотния пазар преди две години беше още по-голям, отколкото този в Германия в момента.

Там лихвите по кредитите скочиха от 4.5% на 14%, а пазарът на имотите падна с 30%. А миналата година Полша отчете ръст на сделките от 60%, тоест възстановяването беше много бързо", заяви Тошев. 

Според него, развитието ще е подобно и кризата ще е сравнително краткосрочна. Тошев припомни, че у нас нивото на проникване на ипотечното кредитиране е много ниско и едва 210 000 домакинства имат ипотечни кредити, а съотношението между ипотеките и БВП е най-ниското в ЕС.