Много хора на граждански договори ще плащат повече данъци и осигуровки от началото на следващата година.

По-високи данъци и осигуровки ще плащат повечето хора на граждански договори, ако от парламента бъдат приети предложените от Министерство на финансите промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В момента има съществени разлики при плащането на данъци и осигуровки върху доходи от работни заплати и граждански договори. Промените предвиждат за трудови правоотношения да се считат и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор. Така за голяма част от гражданските договори ще бъдат плащани данъци и осигуровки, все едно са доходи от заплата.

Сага за доходите от извънтрудови правоотношения, където попадат и гражданските договори, хората имат право на 25% нормативно признати разходи, върху които не дължат данък върху доходите. Например, ако човек получи 1000 лв., няма да плати 100 лв. данък (10%), а само 75 лв. - 10% върху 750 лв., след приспадане на 250 лв. нормативно признати разходи.

С промените ще бъде дадено право на органите на НАП да преценяват дали с един граждански договор действително е възложена конкретна работа, или по своя характер това е наемане на работна сила. Ако преценят, че гражданският договор представлява трудово правоотношение, човекът няма да може да ползва 25 на сто нормативно признати разходи.

В много фирми има хора, които работят на трудов договор. Но допълнително с тях е сключен и граждански договор, защото им е възложена допълнителна задача. Например с трудовия договор може да е фиксирано работното им време и каква дейност извършват, но парите по гражданския договор да се дават за конкретно постигнати резултати. С промените в закона ще бъде оставено в ръцете на НАП да преценяват дали доходите от граждански договори да бъдат облагани като заплата.

Друга съществена промяна е свързана с плащането на осигуровки. При гражданския договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно хората нямат право на обезщетение от държавата на тези основания. Ако възнаграждението по граждански договор след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малко от минималната заплата и човекът не е осигурен на друго основание, осигуровки въобще не се дължат.

Ако човек на граждански договор е осигурен на друго основание (например има и трудов договор) или получава възнаграждение по-голямо от минималната заплата след приспадане на нормативните разходи, то на него му се удържат и внасят осигуровки за пенсия (за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт), както и здравни вноски. Дължимите осигуровки са 19,8% (за родените след края на 1959 г. 5% от тях отиват в частен фонд), както и 8% здравни вноски. Плащането на тези осигуровки се разпределя между работника и работодателя.

Хората на трудов договор са осигурени за всички социални рискове - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Затова освен 19,8% за пенсия и 8% за здраве, за тях се дължат и 3,5% за фонд “Общо заболяване и майчинство”. В резултат на предложената промяна, за голяма част от хората на граждански договори ще бъдат увеличени дължимите осигуровки. Наред с това те ще ползват и по-големи обезщетения за майчинство, трудова злополука и безработица.

В мотивите за промяната от МФ посочват, че предложението е във връзка с “прикриването” на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с което се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, а внесените в бюджета данък и осигуровки са в по-нисък размер. “В практиката много често правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите, се прикриват като с лицата се сключват граждански договори”, заявяват от МФ. По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход и се внасят задължителни осигуровки в по-малък размер.