Здравните власти потвърдиха информацията, че от аптечната мрежа в страната са изчезнали важни лекарства за диабет, но посочиха като виновни за недостига производителите и търговците на препаратите.
В края на юли омбудсманът Диана Ковачева сезира здравния министър Христо Хинков, че е получила десетки жалби от граждани за изчезването на животоподдържащи инсулини. В началото на тази седмица председателят на Асоциацията на собственици на аптеки в България Николай Костов съобщи, че в мрежата липсват около 25 лекарства, които са нужни на над 500 хил. души, страдащи от захарен диабет.
Министерството на здравеопазването си "играе на котка и мишка" с производителите и търговците на едро по отношение на липсата на животоподдържащи инсулини и "тази история не може да продължава повече така", коментира днес пред Би Ти Ви зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов.
"Тъй като търговците на едро и производителите поеха ангажимент на работна среща с мен, че тези некоректни практики ще спрат, аз наистина ги приканвам да вземат всички мерки, така че необходимите количества лекарства за българските пациенти да бъдат приоритетно реализирани. Независимо от това ние сме започнали и други мерки", подчерта Гетов.
На въпрос какви са въпросните мерки, Гетов посочи, че паралелната търговия на лекарства в рамките на Европейския съюз е разрешена. Заради разликата в цените и в количествата и заради липсата на всеобхватен контрол се стигало до този случай, в който количества инсулин, пристигнали в България, се реализират на други пазари. Според фармацевти и лекари паралелният износ е основната причина за недостига не само на инсулини, но и на други лекарства, като печалбата от препродажбата на лекарства в чужбина била до 8 пъти по-голяма в сравнение с реализацията им на българския пазар.
"Това, което сме предприели, на първо място, вече е публикуван проект на промени в Закона за лекарствените продукти, където е променена формулата, където са съкратени някои срокове, а други срокове са удължени - за предварително уведомяване за предстоящата липса или недостиг. Увеличени са глобите. И се надявам в следващите месеци тези мерки да станат факт", отбеляза още Гетов.
Следващата мярка, която предприемали от здравното министерство - по препоръка, изискване и с решение на Комисията по здравеопазването в Народното събрание, е промяна в Наредба 4 и всички лекарствени продукти по лекарско предписание да бъдат изцяло на електронна рецепта с цел здравните власти да знаят във всеки момент кое лекарство при кой пациент е отишло, колко опаковки са реализирани на българския пазар и т.н., допълни зам.-министърът на здравеопазването.
Конкретно по отношение на липсата на инсулина "Тресиба" Гетов каза, че този инсулин миналата седмица е бил в забранителния списък за износ на Специализираната електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА) на лекарствените продукти. По думите му се е получила доставка и тази седмица той вече не е в забранителния списък. В момента се задържа по складовете, договарят се сделки за паралелен износ и след като те бъдат реализирани, останалото количество ще се появи на българския пазар и следващата седмица вероятно "Тресиба" отново ще влезе в забранителния списък, допълни той.
Проблемът "най-вероятно е чисто български"
Омбудсманът Диана Ковачева настоя за проверка и при констатиране на пропуски или нарушения на доставките незабавно да се предприемат мерки по тяхното отстраняване. Единият от липсващите инсулини е "Оземпик инжекционен разтвор 1 мг", т.нар. "писалка", широко използвана от много хора не по предназначение, а за бързо и рязко отслабване. Така хората, които действително се нуждаят, остават без лечение.
От своя страна председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов преди дни уточни пред БНР, че липсващите инсулини са вече седем и дори повече, защото и при останалите имало нередовно снабдяване и дефицит. По думите на Костов много малко са инсулините, за които може да се каже, че ги има редовно в аптеките.
"Например в Австрия няма нито един липсващ инсулин. Това навежда на мисълта, че проблемът най-вероятно е чисто български. Проблем с инсулина в Европа няма. В България компания е заявила още в началото на годината, че ще има липса на инсулин. Но така, както е заявила, че ще има липса, през този период са изнесени 22 799 опаковки точно от инсулина на тази компания. Това означава, че тя е внасяла, въпреки че е подавала уведомление, че няма да внася. Проблемът е, че целият този инсулин е изнесен, предимно в ЕС", изтъква Костов.
Според него системата, която трябва да предотврати износа, не работи както трябва и тя била направена така, че да не работи. "Има нужда от кардинална промяна, трябва да се променят формулите, по които тя изчислява. В момента тя вкарва лекарството в забранителния списък, когато неговата наличност е по-малко от 65% от средномесечното потребление. Това е твърде малко. На практика това е запас за 20 дни. Този запас трябва да бъде вдигнат", настоява шефът на Асоциацията на собствениците на аптеки.