Войната срещу Хамас струва на икономиката на Израел около 260 милиона долара всеки ден и плащанията към ултраортодоксални училища и други каузи, защитавани от десните в управляващата коалиция, поставиха премиера Бенямин Нетаняху пред трудна ситуация, пише Блумбърг.
Конфликтът взе тежки човешки жертви. Освен това стана по-скъп за Израел от първоначалните прогнози и натоварва публичните финанси. Но нееднозначно приетите бюджетни раздавания са тези, които запалиха национален дебат и държаха пазарите на ръба, тъй като министърът на финансите Безалел Смотрич се подготвя в рамките на няколко дни да разкрие нов бюджет за остатъка от 2023 г. и след това да представи планове за следващата година.
В разходната програма на Израел са включени така наречените „коалиционни фондове“, или разходи по усмотрение на правителството, предназначени за петте партии, съставляващи кабинета на Нетаняху, най-религиозния в историята на Израел. Рекордните 14 милиарда шекела (3,6 милиарда долара) в трансфери, одобрени миналия май, ще отидат частично към религиозни училища – някои освободени от преподаване на предмети като английски и математика. Други фаворизирани проекти включват развитието на еврейски селища в окупирания Западен бряг.
Въпреки че специалните разпределения са малка част от общия бюджет за 2023-2024 г., те се превърнаха в маркер на конкуриращи се приоритети в момент, когато Израел е изправен пред най-тежкия си въоръжен конфликт от половин век.
Войната започна на 7 октомври, когато “Хамас”, обявена от САЩ за терористична организация, нахлу от Газа в южните израелски общности и уби около 1200 души. Повече от 11 000 са загинали в Газа според управляваното от “Хамас” здравно министерство, откакто Израел започна ответни въздушни удари и започна сухопътна офанзива.
Това, което се случва с коалиционните фондове, може да определи колко ще бъдат благосклонни финансовите пазарите към правителство, при положение че войната е нанесла икономически щети от почти 8 милиарда долара според оценки на Министерството на финансите.
“Докато правителството не се отказва от своите коалиционни фондове, то ще плаща повече за дълга си”, казва Рафи Гозлан, главен икономист в IBI Investment House.
Присъдата на глобалните търговци ще има значение, тъй като правителството все повече се обръща към облигации, за да плати за войната. Бюджетният му дефицит нарасна повече от седем пъти през октомври спрямо година по-рано. Освен това Министерството на финансите обяви планове да вземе 75% повече заеми през ноември в сравнение с миналия месец.
Израелските активи от шекела до облигациите са възстановили повечето, ако не и всичките си загуби от последиците от атаката на “Хамас”. Но аура на риск все още витае над дълга на правителството.
Разходите за застраховане на израелските държавни облигации срещу неизпълнение са повече от двойно по-високи от тези, които бяха преди началото на войната. И рисковата премия, или спред, който инвеститорите изискват, за да държат израелски ДЦК, деноминирани в долари, вместо американски със същата срочност, остава с около 25 базисни пункта по-висока.
Безпрецедентното финансиране на религиозни програми и селища на Западния бряг беше поставено под въпрос много преди войната да преобърне икономиката на стойност 520 милиарда долара, като критиците предупреждаваха, че това ще потисне растежа.
Но сега още повече се набива на очи, че Нетаняху се ангажира да плати “каквато и икономическа цена да ни наложи тази война”.
Бюджетните планове за 2023 г., очертани от Смотрич, предвиждат увеличение на разходите с 35 милиарда шекела, голяма част от които за военните, като по-голямата част се финансират от дълг.
Коалиционните средства, които все още не са използвани, възлизат на почти 8 милиарда шекела. И все пак управляващите партии досега се съпротивляваха на пълното отклоняване на тези средства или съкращаване на програмите, свързани с тях. Цената им надвишава общия бюджет за 2023 г. за държавни болници или държавно финансирано висше образование.
Смотрич, заселник през целия си живот, предложи да се отпише по-малко от това, което бюджетният отдел на Министерството на финансите предложи, въпреки обещанието му да премахне разходите, които не са “съществени за подкрепа на битките”.
Позицията на правителството си навлече гнева на инвеститорите и много топ анализатори. В писмо, изпратено миналата седмица до Нетаняху и Смотрич, 300 видни икономисти от Израел и чужбина ги призоваха “незабавно да се опомнят”.
“Основна и необходима стъпка би била да се спре финансирането на всичко, което не е от съществено значение за войната, преди всичко на коалиционните фондове”, се казва в писмото на групата, подписано от хора като нобеловия лауреат по икономика Джош Ангрист.
Перспективите се влошават след кратък обрат миналата година, при който Израел отбеляза първия си бюджетен излишък поне от 2000 г., като военните разходи намаляха за първи път от повече от десетилетие.
Смотрич каза, че бюджетният дефицит може да достигне 4% от БВП тази година и 5% през 2024 г. Това е над два пъти повече от предишните прогнози на правителството, но все пак по-малко от числото от 7,1%, прогнозирано от Moody’s Investors Service.
“Израел вероятно ще харчи повече, а не по-малко за отбрана в бъдеще. Това би обърнало многогодишна тенденция, която доведе военните разходи на Израел от около 9% от БВП през 90-те години до 4,5% миналата година”, прогнозират Зиад Дауд, главен икономист на “Блумбърг” за нововъзникващите пазари, и Джерард ДиПипо.
За Нетаняху и неговите съюзници финансирането може да се окаже ключово за политическото им оцеляване. Още през май някои партии заплашиха да развалят коалицията, освен ако разходите не бъдат договорени.
Разногласията по този въпрос са осезаеми в Министерството на финансите и създават разрив между Смотрич и подразделение, управлявано от технократи, смятани за по-малко обвързани с политическите интереси.
Бюджетният отдел призова за по-строги мерки за покриване на по-големи разходи и спад в приходите – включително отклоняване на коалиционни средства и закриване на някои държавни министерства. В писмо до Смотрич ръководителят на отдела предупреди, че фискалните решения ще бъдат внимателно проучени от рейтинговите компании.
Задачата за съставянето на нов бюджет се е паднала на Смотрич. Той каза, че целта е “структурни реформи, стимулиращи растежа”.
Но 43-годишният мъж, който оглавява ултранационалистическа партия, също иска да запази 1,2 милиарда шекела, предназначени за увеличаване на заплатите на учителите в ортодоксалните училища, като същевременно увеличи разходите за селища – финансиране, което според него е “необходимо за защита” в момент, когато напрежението на Западния бряг нараства.
Символиката от това да се щади облагодетелствана общност от избиратели, в която много мъже не работят и са освободени от военна служба, само разгневи критиците.
“Ако не бъде направена значителна промяна в бюджета, Израел рискува да изпрати сигнали за слаб капацитет за управление”, пишат двама бивши управители на централната банка, Карнит Флуг и Якоб Френкел, във вестникарска статия, в която прогнозират, че резултатът може да бъде понижаване на рейтинга.
