Пазарът на жилища е силно сегментиран в момента и е трудно да се говори за него като едно цяло. Около това мнение се обединиха играчи на пазара по време на конференция.
Никой от тях не очаква спад в цените, за което се посочва и че исторически цените на имотите вървят нагоре. Някои брокери наблюдават нова тенденция - все повече да се търсят жилища за задоволяване не на насъщните нужди, а за подобряване на социалния статус.
Тенденцията не се е променила - цените се задържат, броят на сделките намалява, но се наблюдава интересно явление - в момента жилището не е само необходимост, а се превръща в елемент на социалния статус. Такива наблюдения представи Ралица Ценова, директор "Продажби" в Home2U. Допълни, че това се дължи на "цялата култура, създадена от социалните мрежи", която задава тенденция.
Наблюденията на агенцията са, че вече много хора имат повече от 1 имот не защото реално им трябва, а за да подобрят социалния си статус. Сред този кръг купувачи са хора, които заменят жилище в стара сграда с такова в нова и модерна или пък стават собственици на концептуални проекти, където цената се определя отвъд квадратните метри и стандартната визия. "Все по-търсени стават концептуални обекти с нова визия, локация, лайфстайл", обясни Ценова. Допълни, че в такъв тип проекти имотите са на драстично по-високи цени, а освен това те правят силно търсени квартали, които сами по себе си не са така атрактивни. Даде пример с "Манастирски ливади". Пазарът е сегментиран, с различни купувачи и различна мотивация. Голяма част от обществото търси бягство от града, сочат наблюдения на Явор Пердухов, мениджър на Forton Homes. Посочи конкретно интереса към затворени комплекси извън града заради деградацията на градската среда.
Освен това според него спадът в броя на сделките - с 15% средно за страната за периода април - юни на годишна база, не е толкова спад колкото нормализация. Анализира, че хората, които са искали да не изпуснат момента за изгодни сделки, вече са си похарчили парите, а в момента в жилища инвестират хора, които търсят статут - бягство от града, замяна на неугледни сгради с такива с добре изглеждащи общи части. Купуват и професионалните инвеститори.
Според Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи, този статус го търсят много малка част от купувачите, а в масовия случай се купува за задоволяване на непосредствени жилищни нужди.
Себестойността на строителството се качи, но доходите на клиентите не се качиха и това доведе до спад с 50% на подписаните предварителни договори, посочи Шопов, имайки предвид т.нар. покупки на зелено. Оценката му е, че интересът в големите градове остава висок към нови жилища, но възможностите на гражданите за покупка са намалели. Измерена през съотношението средна заплата към цена на кв.м жилищна площ, тази възможност е намаляла с 20%. Строителят посочва, че това е изключително негативна тенденция - жилищата да стават все по-недостъпни, и очаква подобно на предишни периоди за 1-2 години доходите да догонят инфлацията.
"За един производител има два кошмара - обществото да няма нужда за стоката, която произвежда, което не е налице. И вторият е тя да стане скъпа и непродаваема. Ние искаме да печелим от оборот, а не от бутикови сгради, които купува малка част от обществото", допълни той. Хората станаха много по-предпазливи при покупка на жилища "на зелено" и затова много по-малък процент вече се продават, преди да е готов грубият строеж, коментира и Ралица Ценова.
Допълни, че исторически въпреки временните колебания в цените на жилищата по време на кризи тенденцията винаги е към покачване. Допълни, че роля за това има и себестойността им. Така тя обясни и защо не е налице спад сега, след като четири поред тримесечия към края на юни имаше намален брой сделки.
По данни на Евростат, оповестени днес, цените на жилищата в еврозоната спадат за първи път от близо десетилетие под натиска на покачващите се лихви и все още високата инфлация. В това време в България жилищата продължават да поскъпват, при това с едни от най-бързите темпове в Европа - 10.7% за същия период.
Участниците в дискусията коментираха, че тъй като все още в България не може да се каже, че има голямо увеличение на лихвите в резултат на действията на централните банки, по-скоро инфлацията има по-голям ефект върху пазара.
"Извън София особено, покупките продължават да стават с готови средства. Има все още доста хора, които купуват кеш. Мен повече ме притеснява инфлацията, а не толкова повишението на лихвите", обясни Пердухов.
Българите като цяло гледат на жилището като нещо свое за разлика от цялата сграда, в която се намира то, коментираха участници в дискусията, посветена на санирането.
Допреди 5-6 г. никой не вярваше в санирането на сградите, но после се видя ефектът от него и интересът е много висок. Повишаването на този интерес се дължеше на това, че то се правеше със 100% държавна помощ, което изкриви пазара и очакванията на гражданите, анализира Добромир Василев, директор на дирекция "Жилищна политика" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Допълни, че това е голямата разлика с други държави, в които протичат сходни процеси, а освен това по този начин се постига много нисък темп, при който ще са нужни 70-80 години, за да се обнови целият жилищен фонд, който има нужда от това.
В същото време заради проблеми в отделните сгради - нежелаещи да се включат, липсващи от страната собственици и др., много хора прибягват до саниране само на собственото жилище, което прави непривлекателни сградите, които се сдобиват с кръпки.
Посочи, че след като преди седмица са обнародвани промените, отнасящи се до етажната собственост, предстои следваща много важна реформа, свързана с поддръжката на сградите, която е в ръцете на Министерството на енергетиката. То трябва да създаде национален декарбонизационен фонд, който да управлява проектите по санирането на сградите - публични и частни.
Той трябва да бъде инструментът, който да финансира бъдещите програми, като се премине към голямо намаление на процента безвъзмездна помощ, допълни Василев. Посочи, че има много граждани, които не могат да си позволят обновление, но получават енергийни помощи и това трябва да се обвърже със санирането, което води до по-ниски разходи за енергия.
Тодор Андонов от Камарата на строителите в България обобщи, че едва 7% от сградите в България са енергийно ефективни. Подчерта, че програмите за саниране трябва да станат постоянни, защото след като бяха усвоени общо 2 млрд. лв. от бюджета за целта, процесите спряха и специалистите, които се наемат в цялата процедура - от обследване до саниране, са се насочили към други сфери или заминали за чужбина, където имат постоянна работа и добри доходи.
