Всеки пети потребител у нас бива подлъган да закупи фалшива стока. Данните от проучването "Европейските граждани и интелектуалната собственост (ИС)" на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост показват, че България е с най-висок дял на подведени потребители - 19%, следвана от Румъния (16%) и Унгария (15%).

В сравнение с това Швеция (2%) и Дания (3%) са с най-ниските дялове в рамките на ЕС.

Близо 1 на всеки 10 европейци (9%) твърди, че е бил подведен да закупи подправени продукти, като са налице значителни разлики между държавите—членки на ЕС. 

В глобалния контекст на процъфтяваща електронна търговия — според Евростат през 2020 г. над 70 % от европейците са пазарували онлайн — несигурността във връзка с подправените продукти продължава да поражда опасения сред гражданите на ЕС. Според проучването една трета от европейците (33 %) са изпитвали съмнения дали закупен от тях продукт е оригинален.

Според съвместно проучване на EUIPO и ОИСР подправените продукти представляват 6,8 % от вноса в ЕС на стойност 121 млрд. евро и обхващат всички сектори: козметика, играчки, вино и напитки, електроника, облекло и дори пестициди. Те могат да породят

сериозни рискове за здравето и безопасността на потребителите, по-конкретно чрез излагане на вредни химикали и други опасности.

Опасенията във връзка с подправени продукти нараснаха по време на пандемията от COVID-19. Разпространението на подправени лекарствени продукти като антибиотици и обезболяващи препарати, а наскоро и други медицински продукти като лични предпазни средства и маски за лице, постави това явление в центъра на вниманието, тъй като нарушителите се възползват от несигурността на хората във връзка с нововъзникващи лечебни препарати и ваксини.

Освен рисковете за здравето и безопасността, подправените продукти често водят до пробиви в сигурността и до финансови загуби.

Цифровото пиратство също е привлекателен пазар за нарушителите. Налице са значителни загуби при IP телевизията (IPTV) — телевизионно съдържание, което се получава чрез интернет връзка. Всяка година доставчиците на незаконна IPTV в ЕС печелят почти 1 млрд. евро, като нанасят вреда на създателите на съдържание и на законните предприятия.

„Интелектуалната собственост е един от най-ценните активи на Европа и представлява ключов елемент от нашето социално и икономическо възстановяване, особено за малките предприятия. Пандемията от COVID-19 постави под лупа проблема, свързан с престъпленията с ИС, поради увеличението на подправените лекарства и медицински продукти, които пораждат допълнителна заплаха за здравето и безопасността на гражданите. Това е отдавнашен проблем, често свързан с други видове незаконни дейности, който изисква спешни решителни, координирани действия и наскоро беше потвърден като един от десетте най-важни приоритета на ЕС в борбата с организираната престъпност", коментира изпълнителният директор на EUIPO Кристиан Аршамбо.

Подправянето се отразява не само на потребителите, но нанася значителни вреди и на икономиката на ЕС, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП). Според публикуваното от EUIPO Информационно табло за ИС и МСП, едно на всеки 4 МСП в Европа твърди, че е пострадало от нарушение на негова ИС, като

само в България този дял е 39,7%

Дружествата, които притежават права върху ИС като марки или патенти, докладват за загуба на оборот (33 %), навреждане на репутацията им (27 %) и загуба на конкурентно предимство (15 %) поради нарушения на техните права.

В днешно време по-малко от 9% от всички МСП в ЕС притежават регистрирани права върху ИС. За предприятията с такива права обаче ИС поражда огромна разлика: МСП, които притежават ПИС като патенти, дизайни или марки, отчитат с 68 % по-високи приходи за всеки служител в сравнение с предприятията без такива права, и служителите им получават по-големи заплати.