Положително върху развитието на платежните услуги и системи у нас даде Националният план за въвеждане на еврото, като работата в тази област продължава със същото темпо и през тази година. Според данните от БНБ, през 2022 г. е отбелязан ръст с около една четвърт в броя на извършените в страната безналични клиентски плащания спрямо 2021 г. и ръст с близо една трета в броя на плащанията с карти, издадени в България.

Това става ясно от изказване на Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление “Банково”, посветено на развитието на плащанията, партньорството между финтех сектора и банките, сигурността на финансовите услуги и защитата на данните, публикувано на сайта на БНБ. За поредна година има увеличение в основните сегменти на платежните услуги и особено при услугите, извършвани по електронен път, което свидетелства за положителното и динамично развитие на платежния пазар у нас. Всички платежни услуги, достъпни и развивани в Европейския съюз (ЕС), са достъпни и развивани и в България при прилагане на общи технически стандарти и регулации.

Положително върху развитието на платежните услуги и системи у нас даде Националният план за въвеждане на еврото, като работата в тази област продължава със същото темпо и през тази година. В областта на платежните и сетълмент системи всички проекти, свързани с присъединяване към еврозоната, ще бъдат завършени до края на 2023 г., посочва Стоянова.

Тук най-напред трябва да се посочи успешната миграция на 20 март 2023 г. към новата платформа за TARGET услуги, извършена от БНБ, банковата общност и операторите на спомагателни системи в страната, извършващи сетълмент в евро заедно с участници от еврозоната и Евросъюза. Новата платформа обединява на техническо и функционално ниво платежната система за брутен сетълмент в евро T2, системата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities и услугата за обработка на незабавни преводи в евро TIPS. От 2024 г. към платформата ще се добави и новата система за управление на обезпеченията на Евросистемата. По този начин ще се постигне интеграцията и хармонизацията на финансовите пазари в Европа.

През юли 2023 г. се планира да бъде завършена миграцията на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA) в резултат на дейността на формираната за целта междуведомствена работна група. Очаква се цялостно облекчаване на процеса на банково обслужване на бюджета и оптимизация на централизацията на бюджетните средства, в това число чрез преминаване към обработка на клиентски плащания без ограничение в стойността през платежната система БИСЕРА6. Промените са насочени и към сближаване на изискванията за обработка и сетълмент на плащания в левове с тези за изпълнение на SEPA плащания в евро, за които не се предвижда лимит за обработваните от спомагателни системи плащания в евро, посочва Стоянова.

В резултат на реализацията на проекта се предвижда от юли 2023 г. всички кредитни преводи в страната, в това число и тези в публичния сектор, да се изпълняват съобразно изискванията на SEPA схемите за кредитен превод на Европейския платежен съвет. Този процес започна през 2021-2022 г., когато бяха въведени незабавни плащания в левове (изпълнявани в рамките на 10 секунди, 365 дни в годината, 24 часа в денонощието) и пакетни клиентски кредитни преводи в левове (изпълнявани с ефект, близък до незабавния – от няколко минути до един час).

Незабавните и пакетни кредитни преводи се изпълняват на базата на въведен за пръв път у нас нов модел на сетълмент с предварително осигурени средства, при който се извършва непрекъснат сетълмент през целия ден. Към момента близо 90 на сто от клиентските сметки в България са вече достижими за незабавни плащания в левове. Изпълнението на пакетни кредитни преводи в публичния сектор се планира да започне през второто полугодие на 2023 г., което ще доведе до много по-бърза обработка и достъпност на преведените средства, които ще бъдат получавани в рамките от няколко минути до един час.

Нина Стонавоа посочи, че в момента БНБ, “БОРИКА” АД и банковата общност са в процес на реализация на проект, чрез който ще се осигури пълна достижимост за кредитни преводи в евро до над 4800 доставчици на платежни услуги във всички страни от SEPA зоната. Предвижда се той да завърши до края на 2023 година.

Очаква се още сътрудничеството между БНБ, “БОРИКА” и банките в страната да даде резултат до края на 2023 г. с реализацията на още един важен проект –

за присъединяване на оперираната от “БОРИКА” платежна система BISERA7-EUR към TIPS.

Това е услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро. Проектът за присъединяване към TIPS е логично продължение на въвеждането на незабавни плащания в лева в съответствие със SEPA cхемата за незабавни плащания, отбелязва подуправителят на БНБ. 

Българската народна банка и депозитарите на ценни книжа в страната – Депозитарят на държавни ценни книжа в БНБ и “Централен депозитар” АД, в сътрудничество с EЦБ, работят в рамките на предварително разчетени срокове за присъединяване към платформата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities (T2S), в която към момента са включени 19 депозитаря на ценни книжа от европейски страни. 

С очакваното присъединяване към T2S, двата български депозитаря ще предлагат на своите участници сетълмент на принципа “доставка срещу плащане” на ценни книжа и парични средства в евро в централнобанкови пари. За емитентите и инвеститорите в ценни книжа предимствата са свързани с осигуряване трансграничeн сетълмент, диверсифициран портфейл от инвестиции и по-разнообразна инвеститорска база. Присъединяването на българските депозитари към T2S, заедно още с няколко депозитаря на ценни книжа от Европейския съюз (ЕС), се очаква да стане до средата на септември 2023 година. Тестовете на българските депозитари с T2S платформата вече започнаха, а тестове с участниците в тях са предвидени за второто тримесечие на тази година, уточнява Стоянова.

В момента в БНБ се изгражда нова интегрирана информационна система, която ще позволи през единна входна точка, чрез една платформа, да се събира цялата информация за кредитите и кредитния риск. В новата платформа ще бъде интегриран и Централният кредитен регистър. Платформата ще може да се ползва за нуждите не само на статистиката, но и на банковия надзор, за дейността по преструктуриране на кредитни институции и икономическия анализ.

Документите ще се представят в една система по единни стандарти за страната и ЕС, което ще повиши качеството и консистентността на събираната информация.