България има висок процент на "катастрофални разходи за здравеопазване" в сравнение с други европейски страни - този извод е направен в нов доклад на Световната здравна организация/Европа, съобщиха оттам.

През 2018 г. всяко пето домакинство е направило плащания от джоба си, които надвишават с поне 40% капацитета му за здравеопазване. Катастрофалните разходи за здравеопазване може да означават, че това домакинство не може да си позволи да посреща други основни нужди като храна, жилище и електричество, се отбелязва в доклада.

Основно българите дават от джоба си за лекарства в извънболничната сфера, този вид разходи засягат най-много по-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони и се увеличават с течение на времето, отбелязва докладът.

Въпреки че България е постигнала напредък в някои области, плащанията от джоба представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., далеч над средното за Европейския съюз (21%), се казва в доклада.

"Силната зависимост на България от плащания от джоба за здравеопазване е предизвикателство за универсалното здравно покритие - идеята, че всеки трябва да може да използва качествени здравни услуги, без да изпитва финансови затруднения", коментира ръководителят на офиса на СЗО в Барселона Танаш Еветовиц. Той добавя, че докладът препоръчва да се гарантира, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и прави изключения за хора, които не могат да си позволят да плащат или доплащат за лекарства и други здравни услуги.

По думите на Антония Димова, декан на Факултета по обществено здраве в Медицински университет във Варна, която е водещ автор на доклада, България е предприела конкретни стъпки за подобряване на достъпа до здравеопазване, но остават значителни пропуски в здравното покритие, особено за домакинствата с ниски доходи.

Близо 15% от населението не е осигурено и има достъп само до няколко публично финансирани здравни услуги. Само тези, които плащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до ползите от осигуряването чрез НЗОК. Правителството плаща вноски само за хора, които живеят в крайна бедност. В същото време много хора с ниски доходи са длъжни да плащат вноски, а не могат да си го позволят.

Доплащанията са особено тежки за рецептите в амбулаторната практика, няма изключения от доплащането за много лекарства и няма общ таван на доплащанията. Това е особено вредно, защото хората трябва да плащат част от цената на лечението в България чрез процентно доплащане, а цените на лекарствата са високи в сравнение с други страни от ЕС.

За подобряване на достъпа до здравеопазване и финансова защита политиките трябва да се съсредоточат върху намирането на начини НЗОК да обхване цялото население, се подчертава в доклада. Добавя се, че ограничаване на достъпа до здравни грижи на хора, които не могат да си позволят да плащат здравноосигурителни вноски, подкопава напредъка към универсално здравно покритие.

Препоръките в доклада за справяне с това включват:

гарантиране, че НЗОК покрива хората, живеещи под прага на бедността, които нямат право на социално подпомагане;

освобождаване на по-бедните домакинства и хора с хронични заболявания от доплащане за лекарства в амбулаторната практика

намаляване на цените на лекарствата и увеличаване на бюджета за здравеопазване, тъй като публичните разходи за здравеопазване в България все още са ниски в сравнение с повечето страни от ЕС - 4% от БВП през 2019 г. при средно за ЕС 6%.