Предстоят същинските преговори по териториалните планове за справедлив преход, очакваме конкретните коментари и реакции от Европейската комисията, за да съберем в България нужната информация и да защитим най-добрата позиция. Преговорите трябва да приключат до края на годината и след това изпълнението им се поема от регионалното министерство."

Това заяви заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов на Среща на бизнеса с правителството, организирана от седмичника "Капитал". В частта от форума "България и Зеленият преход: предизвикателства и визия на правителството" участва и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.

Ненов, който влезе в министерството от поста на изпълнителен директор на "Контурглобал Марица-изток 3" припомни, че в българската Пътна карта за климатична неутралност към 2050 г. има амбициозни цели, включващи проекти, за които ще са нужни хиляди работници и инвестиции от поне един милиард лева годишно плюс модернизирана преносна мрежа, която да поеме новите мощности в следващите десетина години:

7.5 гигавата инсталирани ВЕИ мощности (до 2030 г.)

1.6 гигавата капацитет на системи за съхранение (до 2030 г.)

1 гигават мощност на нов ядрен блок (2035 г.) и още един такъв няколко годни по-късно

1.6 гигавата нови ПАВЕЦ (до 2035 г.).

Така с 80% към 2030 г. трябва да намалеят емисиите спрямо 1990 г. и в средата на века да бъдат сведени до нула.

В този контекст министър Попов говори за бъдещето на въглищните райони и предимно за "Марица-изток", като изтъкна, че "за хората там има много по-добро бъдеще".

"Дори утре да изключат централите, мините трябва в продължение на 10 години да работят с повече от половината си персонал - поне 3-3.5 хил души. Защото това е огромна земна маса и преместването ѝ (за т.нар. рекултивация) изисква много хора. Соларна енергетика вече се изгражда там - често по едни странни начини - но това също ще става 10 години, за които трябват още до 1500 души. Това са над 5 хиляди работни места, които са неизбежни", обясни той.

Ненов потвърди, че "говорим за милиони тонове земна маса от мините и в бъдеще трябва да се адаптира производствената програма за ускоряване на някои дейности за затихване на мините". Целта е в следващите 10-ина години да има възможност да се добиват повече или по-малко въглища според нуждите на пазара. Юлиян Попов напомни, че "Марица-изток 2" може, макар да не е лесно, да се запази като стратегически резерв в енергетиката, до който да се прибягва при особено големи кризи.

"Направихме нещо много голямо - противопоставихме се на раздробяването на района и запазихме целостта му, каза министър Попов. Можеше да бъдат взети на парче най-привлекателните терени и да изгубим основния актив - целостта и интегрираността, единно управление на земята в една концесия и под контрола и управлението на държавата, електропреносната мрежа, която е най-силната в страната, хората - инженери, механици, които нямат нужда от преквалификация, предимството на близостта до Стара Загора и до най-голямото летище в света (Истанбул)."

И екоминистърът и енергийният зам.-министър подчертаха няколко пъти колко важно е да има стабилна и предвидима регулаторна рамка за тази дейност, за да бъдат привлечени инвеститори, включително за изграждане на нова инфраструктура с публични средства. Нужен е и План за управление, който да установи кои са активите, които да се използват за трансформация.

Все още има много непредвидимост в енергетиката и трябва да сме готови да реагираме на непредвидени събития и процеси, каза още Ненов. Според нето следващата зима ще е много показателна - поредната след 2022-2023, когато имаше скъп газ, защото все още има непредвидимост на доставките. Затова трябва да се извеждат само мощности, които не нарушават енергийната сигурност, допълни той.

Запитан защо тогава се стигна до протести на миньори и енергетици и продължителни блокади на пътищата, Юлиян Попов отговори, че това е "защото водим грешен разговор за Зеления преход, за целите, за икономическото развитие, а се оказа че всичко се фокусира върху въглищните централи". Грешно е цялото това говорене, че правителството - или Брюксел - ги затваря, допълни той.

В трудните месеци миналата година АЕЦ и "Мариците" помогнаха без проблем да има енергия за българските потребители, да се покрие дефицитът в района и да се генерират парични потоци, с които да се компенсира бизнесът и да се задържат на ниските нива цените за битовите потребители, отбеляза Ненов. Огромно забавяне е отговорът на въпросите на засегнатите във въглищните райони защо, след като има толкова геополитическа непредвидимост, се предприемат тези действия и се бърза, допълни той. Изтичаха срокове, които трябваше да бъдат спазени.

Няма административни ограничения за работата на мините, които в момента да са поети. Изпратените документи дават възможност Фондът за справедлив преход да е достъпен и да се използва за тези райони. Няма отстъпление в сроковете в Картата за неутралност, във финалната си версия тя отразява резултата от преговорите с протестиращи и с депутати, като не се променя същността - крайната дата за използване на въглища за производство на ток е краят на 2038 г. Но междинните дати ще са резултат на прогноза. Те не бяха резултат на обвързващ ангажимент, а на моделиране, поясни още Ненов.