След като страната влезе и технически в рецесия (свиване на БВП в две поредни тримесечия), сега Министерството на финансите наложи замразяване на разходите на всички федерални министерства, задълбочавайки бюджетната криза, която разтърси управляващата коалиция след решение от Върховния съд на страната миналата седмица, пише европейската редакция на Politico.

Решението на финансовото министерство, което спира повечето нови разрешения за разходи, последва решение на конституционния съд миналата седмица, което "взриви дупка от 60 милиарда евро в правителствената хазна", припомня изданието, пише "Фокус".

Сега политическото ръководство в Берлин се подготвя за потенциала от много по-широки финансови последици, произтичащи от решението, което може да ограничи способността му да тегли пари от различни специални фондове, които са създадени, за да заобиколят дълговата спирачка на страната, която ограничава федералния дефицит до 0,35 процента от БВП, освен в извънредни ситуации.

В писмо до всички министерства държавният секретар Вернер Гатцер казва, че финансовото министерство замразява разходите, "за да избегне по-нататъшни предварителни тежести за бъдещи финансови години". Стъпката не засяга вече поетите финансови ангажименти, разясни Кевин Кюнерт, генерален секретар на Социалдемократическата партия (ГСДП) на канцлера Олаф Шолц, пред обществената телевизия в понеделник.

Докато правителството се бори да разбере пълните последици от съдебното решение от миналата седмица, депутатите от бюджетната комисия на Бундестага проведоха публично изслушване с правни експерти във вторник сутринта, за да оценят въздействието.

Въпреки че финансовата дупка от 60 милиарда евро след решението на съда от миналата седмица теоретично се простира за няколко години, на практика ефектът ще бъде по-незабавен, казва Тиес Бютнер, професор от университета Ерланген-Нюрнберг, в писмено изявление до парламента преди заседанието във вторник слух. "Има нужда от консолидация в планирането на бюджета за следващата година от 52 милиарда евро“, заяви той.

Неспособността на правителството да намери парите, от които се нуждае, за да финансира мащабната си програма за ускоряване на зеления преход и защита на германската индустрия от високите разходи за енергия води до нарастващи призиви, особено от политическата левица, към правителството да премахне тавана на дълга, като обяви извънредно положение, както стана по време на пандемията от коронавирус и след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

"Според мен няма да можем да избегнем прилагането на правилото за освобождаване за 2024 г. – вероятно дори по-дълго“, заяви партийният лидер на ГСДП в Бундестага Ролф Мютцених пред германския информационен бюлетин Stern.

И все пак членовете на Свободната демократическа партия (СвДП), част от тристранната управляваща коалиция в страната, досега се съпротивляваха на призивите за заобикаляне на дълговия таван.

Финансовият министър и лидер на СвДП Кристиан Линднер заяви миналата седмица, че решението на Конституционния съд не оправдава спирането на дълговата спирачка.

"Ще трябва да направим по-ефективни политики с по-малко пари, отколкото през последното десетилетие“, заяви той.

И все пак други в правителството настояват за фундаментална реформа на дълговия таван, който беше въведен през 2009 г.

"Начинът, по който е конструирана германската дългова спирачка, не е достатъчно интелигентен“, заяви министърът на зелената икономика Робърт Хабек пред обществения оператор ARD в понеделник.

Дълговата спирачка, добави той, беше "направена в различно време, когато винаги имахме евтин газ от Русия, когато Китай винаги беше... нашият пазар за покупки и когато американците винаги бяха надеждни, верни приятели и поеха военното бреме от плещите ни, защото нямаше война в Европа“. Тези времена, добави той, вече са отминали.