Градоустройството в София се връща при кмета и от 1 февруари той ще подписва всички градоустройствени заповеди. Това стана ясно на пресконференция в Столична община с участието на кмета Васил Терзиев и временно изпълняващия длъжността главен ахритект Богдана Панайотова.

„Всички ПУП-ове (Подробни устройствени планове – бел. ред.) ще бъдат на бюрото ми, за да се знае кой носи отговорност“, каза Терзиев. Всички права по изготвяне на Подробен устройствен план са в правомощията на кмета на Столична община и на Столичния общински съвет по закон, отбеляза той. През последните 15 години задължението е прехвърлено на главния архитект, което според кмета на София не е правилно. „Това ще бъде поправено, за да няма концентрация на власт и да има работеща администрация“, каза Терзиев.

Кметът ще взема и решения за височината на сградите и дали даден проект е целесъобразен. Районните кметове ще отговарят за строителния контрол и за по-леки градоустройства, а главният архитект вече ще носи отговорност за внесените проекти за строителство, визите за проектиране и разрешенията за строеж. 

Първата задача на Терзиев с новите функции ще бъде да направи анализ на казуса със сградата на „Балкантон“, където според информация се предвижда строителството на няколко пететажни сгради. „Следващата седмица ще се запозная в дълбочина и ще взема решение дали да отменим заповедта“, каза Терзиев.

В средата на февруари ще се обяви нов конкурс за главен архитект. Панайотова обяви, че ще участва в него.

Терзиев съобщи, че проблемът с презастрояването на София е по-тежък от първоначалните предположения. "Нашият фокус ще бъде върху това какво да бъде направено и как да се поправят големите дефиците на системата. Трябва да започнем да работим квартал по квартал, за да поправим натрупаните дефицити“, коментира кметът на София.

Той обясни, че от три месеца се работи за спиране на практиката да се одобряват малки ПУП-ове. „Така ще избегнем това, което се случва в „Манастирски ливади“. Там всичко се прави на парче и после се чудим защо няма канализация“, каза Терзиев.

Като мярка за борба с презастрояването Столична община ще започне процес по подготовка на задание за изработване на нов Общ устройствен план (ОУП), очаква се заданието да е готово до края на годината. Ще бъде инициирана и промяна в Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) за предотвратяване на последствията от неправилното и незоконосъобазно прилагане на ОУП, както и за спиране на порочните практики.

Богдана Панайотова обясни, че с ОУП на Столична община са допуснати зони с голям коефициент на интензивност на застрояване, които са по-високи от заложените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) за цяла България. От 2009 г. досега не е правен опит за намаляване на устройствените показатели, нито за реално и ефективно ограничаване на височината на застрояване, допълни тя.

Панайотова отчете, че издадените разрешения за строеж през 2024 г. са с 25,2% по-малко в сравнение с 2023 г., има спад с 29,9% и на разгънатата застроена площ, равняващи се на 958 445 кв. м. Главният архитект допълни, че през миналата година направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община е издало с 32,8% по-малко разрешения за строеж на сгради над 15 м или пет етажа.

Панайотова каза още, че към момента няма категорична действаща норма, която определя параметрите на уличната мрежа – плътност на мрежата, гъстота и напречни профили, в съответствие с коефициента на интензивност на застрояването и броя преминаващи автомобили, пешеходци и велосипедисти.

Според главния архитект от 2009 г. насам управляващите Столична община не са извършвали регулярно задълженията си за формиране и реализиране на политика за отчуждаване. Затова кметът на София ще възложи изработването и процедирането на планове по чл. 16 от ЗУТ за нерегулирани територии, съобщи тя. Според този член до 25% от собствеността на имота може да бъде придобита от общината за публични нужди, без възложен срок. Процедирането на планове по чл. 16 ще се приложи и за територии с неприложена първа регулация и за най-претоварените територии.

Политиката по възлагане на планове по чл. 16 за придобиване по силата на плана в полза на общината ще се прилага на терени за обекти публична собственост като улици, тротоари, детски градини, училища и озеленяване, каза Панайотова. Тя съобщи, че масовото изтичане на сроковете за извършване на отчуждаване е довело до безвъзвратната загуба на 195 територии за отчуждаване на детски градини. За последните десет години са отчуждени само осем терена за детски градини с обща площ от 15 хил. кв. м и само един за озеленяване.

Свободни подходящи терени за детски градини има предимно в районите „Панчарево“, „Банкя“, „Кремиковци“ и „Сердика“, докато в райони с голям демографски натиск като „Триадица“ и частично „Младост“ и „Лозенец“ ресурсът от подходящи терени е минимален независимо от изтеклите срокове.