Броят на сключените бракове в Япония през 2023 г. е намалял, падайки под половин милион за първи път от 90 години, информира "Ройтерс", позовавайки се на предварителните данни на японското правителство за демографските тенденции в страната. През миналата година са били сключени малко под 490 хил. - спад с с 5.9% - което предвещава по-нататъшен спад на населението, тъй като извънбрачните раждания са рядкост в Япония.
Министър-председателят Фумио Кишида нарече тенденцията "най-тежката криза, пред която е изправена страната ни" и в края на 2023 г. представи набор от стъпки за подкрепа на домакинствата, в които се раждат деца.
"Намаляващата раждаемост създава критична ситуация", каза и главният секретар на кабинета на правителството на Япония Йошимаса Хаяши пред репортери, коментирайки новите данни. Той предупреждава, че следващите около шест години до 2030 г., когато броят на младите хора бързо ще намалее, ще бъдат последният шанс да се обърне тенденцията и да се смекчи потенциалното социално и икономическо въздействие и натискът върху публичните финанси.
Запитан за последните данни, висшият говорител на правителството на Япония каза, че правителството ще предприеме "безпрецедентни стъпки", за да се справи с намаляващата раждаемост. Тези мерки ще включват разширяване на грижите за децата и насърчаване на повишаване заплащането за по-младите работници.
Според оценки на Националния институт за изследване на населението и социалното осигуряване населението на Япония вероятно ще намалее с около 30% до 87 милиона до 2070 г., като четирима от всеки 10 души ще бъдат на 65 или повече години.
Въпреки различния контекст картината в Япония по отношение на демографската динамика не е много по-различна от тази в Китай. Оповестените в началото на тази година данни за 2023 г. показват, че новородените са намалели с 5.7% до малко над 9 млн., а раждаемостта е рекордно ниска - 6.39 раждания на 1000 души, отбелязвайки спад от отчетените през 2022 г. 6.77 раждания.
"Наблюдаваме го отново и отново в други страни с ниска раждаемост - често намаляването на раждаемостта е много трудно да бъде обърнато", коментира демографът от Мичиганския университет Джоу Юн, цитирай от "Ройтерс", по повод на данните за Китай.
В страната с второто по многочисленост население на планетата сред факторите, които оказват негативно въздействие върху желанието на китайците да имат деца, са младежката безработица, която достигна рекордни нива, понижаването на заплатите на много представители на средната класа и влошаването на кризата в сектора на имотите, където се съхраняват повече от две трети от богатството на домакинствата.
В Япония много от младите хора са отказали да се женят или да имат семейства, обезсърчени от мрачните перспективи за работа, корпоративните култури, които са несъвместими с работата на двамата родители, но особено жените, и липсата на обществена толерантност към малките деца. Много двойки се колебаят да имат деца и поради нарастващите разходи.
През 2022 г. средният брой деца, които една жена ражда през живота си, е спаднал от 1.3 през 2021 г. до 1.26, изравнявайки рекордно ниското ниво от 2005 г. Коефициентът на плодовитост е далеч под нивото от 2.06 -2.07, което се счита за необходимо, за да се поддържа числеността на населението.
Данните от Доклада за глобалното богатство за 2023 г. на Изследователски институт Credit Suisse (CSRI) показват, че Тихоокеанско-Азиатският регион търпи втория най-голям спад в благосъстоянието на пълнолетните граждани след Северна Америка - 4% при средна глобална стойност 3.5% (5.3 в Северна Америка). Увеличението на цените на имотите в Япония е било по-голямо в сравнение с това в САЩ - 8.4% срещу 7.1%.
